На 21 май 1922 г. пред дома му в центъра

На 21 май 1922 година пред дома му в центъра на София е погубен Александър Греков, ръководител на Народния сговор и шеф на в. " Слово ". Той е роден в София на 5 декември 1884 година и е наследник на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа активност, напомня " Фокус ".

След приключването на Междусъюзническата война 1913 година е включен в състава на българската делегация, която води договарянията в Цариград за сключване на кротичък контракт сред България и Турция. След началото на Първата международна война 1914–1918 година Греков оглавява Българската легация в Париж, а по-късно в Стокхолм.

След подписването на Солунското помирение 1918 година той е български дипломатически представител в Берн. През 1919 година е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото ръководство в Западна Тракия.

Поради противоречие с политиката на Български земеделски народен съюз си подава оставката през 1920 година и насочва вниманието си към журналистическата и публичната активност. През 1921 година е един от основателите на Народния сговор. В организацията влизат безпартийни дейци и запасни офицери, които са срещу ръководството на Български земеделски народен съюз и левите сили.

Ролята на централно управление играе Софийският комитет, отпред на който застава Греков. В края на 1921 година и началото на 1922 година се учредяват локални групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното обявяване на организацията става на 15 март 1922 година, а на 10 април стартира да излиза и печатният и орган – в. " Слово ".

Изобщо много любопитно е отношението на премиера от Български земеделски народен съюз Александър Стамболийски към публицистите. През въпросната 1922 година са водени правосъдни каузи против над 100 публицисти, напомня в. " Десант ".

Бездействието на следствието продължава да е отчайващо. Изведнъж ни в чеп, ни в ръкав цяла София осъмва на 11 юни облепена под път и над път с " Анархист ", незаконен вестник - орган на анархистите комунисти в България. В него се изяснява, че Греков бил погубен, тъй като бил отпред на някакво съдружие на тютюневите експортьори, което експлоатирало грубо служащите. Това незабавно се подема от държавните " Земеделско знаме " и " Победа ".

В историята се намесва и изданието на Българска комунистическа партия " Народна войска ", което прецизира, че концепцията е да се постави на преврата конституционна маска, а министър-председател е трябвало да бъде Александър Греков.

Статията на Александър Греков " Анархията " в действителност разобличава ръководството на Стамболийски като опция на министри и други управителни дейци на Земеделския съюз да наложат една корупционна система, каквато в никакъв случай не е съществувала в България. Само един образец: откакто държавното управление на съвещание взема решение за повдигане на цената на газта, един от министрите с подставени лица стремително изкупува горе-долу цялата налична газ в царството, с цел да я препродаде по-късно на новата цена.

Убийството на Александър Греков ще бъде приписано на анархистите. Това публично ще стане след месец и половина, когато ще бъдат убити Пано Чуклев, шеф на " Ориент табак, " и Иван Иванов, основен шеф на Софийския затвор. В редакцията на в. " Утро " ще се получи писмо, в което анархисти ще поемат отговорността за убийствата. Името на Чуклев ще се свърже с това на Греков.

След убийството на Александър Греков през май 1922 година на негово място е повдигнат проф. Александър Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор взе участие в подготовката и осъществяването на държавния прелом на 9 юни 1923 година и поема ръководството на страната до 21 юни 1931 година