Избрани творби на Симон дьо Бовоар в един том
На 21 февруари, в границите на Бисерната поредност на издателство " Колибри ", излиза алманах с три от най-въздействащите белетристични творби на Симон дьо Бовоар. Преводът е дело на Румяна Мл. Станчева, а художественото оформление изискуем на Иво Рафаилов. В изданието по традиция е включена илюстрация на Теодор Ушев.
Новелата " Сломената жена " (1968) е излизала на български език през 2007 година и не щеш ли една генерация по-късно се появява още веднъж в напълно естествената компания на други две също толкоз проницателни и авторефлексивни новели – " Благоразумната възраст " и " Монолог ". Трите произведения са излизали в оригинал, обединени в алманах с логото на издателство " Галимар ", само че на български език се появяват дружно едвам в този момент.
С тъничък психологизъм Симон дьо Бовоар споделя за метода, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и клопките на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуща да вплете и генералната тематика за функциите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на " Благоразумната възраст " е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същина независимост, чиято причина е ликвидирането на страданието.
Смъртта има водеща роля в късата новела " Монолог ", най-френетичната и " неудържима " творба в сборника, чийто край остава непрогледен до последната страница. Тук интроспекцията е реализирана посредством литературния прийом поток на съзнанието, не липсват и цинични ноти. Целият живот на основната героиня остава прикрепен към един юнски вторник, когато намира 17-годишната си щерка мъртва след умишлена корист със сънотворни. Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за дамата, изпаднала в рецесия, " Сломената жена " и през днешния ден се подрежда измежду най-четените творби на популярната френска писателка, тъй като в изповеден звук осветява интимните кътчета на женската психика.
Симон дьо Бовоар (1908-1986) е създател на осем романа и сборници с разкази, както и на бележити метафизичен и политически есета. Няколко от романите ѝ са издадени от ИК " Колибри ", в това число неоспоримия шедьовър " Мандарините ”, почетен с премия " Гонкур ” през 1954 година, " Кръвта на другите " и " Недоразумение в Москва ". У нас е публикуван и капиталният ѝ метафизичен труд " Вторият пол ", сложил основите на европейския феминизъм.
Бовоар приключва философия в Сорбоната дружно с Жан-Пол Сартр, с който след това заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа сантиментална връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично приключила със гибелта на Елизабет, изумена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описвa в късия си автобиографичен разказ " Неразделните ", публикуван у нас през 2024 година в превод на Красимир Петров.
Новелата " Сломената жена " (1968) е излизала на български език през 2007 година и не щеш ли една генерация по-късно се появява още веднъж в напълно естествената компания на други две също толкоз проницателни и авторефлексивни новели – " Благоразумната възраст " и " Монолог ". Трите произведения са излизали в оригинал, обединени в алманах с логото на издателство " Галимар ", само че на български език се появяват дружно едвам в този момент.
С тъничък психологизъм Симон дьо Бовоар споделя за метода, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и клопките на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуща да вплете и генералната тематика за функциите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на " Благоразумната възраст " е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същина независимост, чиято причина е ликвидирането на страданието.
Смъртта има водеща роля в късата новела " Монолог ", най-френетичната и " неудържима " творба в сборника, чийто край остава непрогледен до последната страница. Тук интроспекцията е реализирана посредством литературния прийом поток на съзнанието, не липсват и цинични ноти. Целият живот на основната героиня остава прикрепен към един юнски вторник, когато намира 17-годишната си щерка мъртва след умишлена корист със сънотворни. Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за дамата, изпаднала в рецесия, " Сломената жена " и през днешния ден се подрежда измежду най-четените творби на популярната френска писателка, тъй като в изповеден звук осветява интимните кътчета на женската психика.
Симон дьо Бовоар (1908-1986) е създател на осем романа и сборници с разкази, както и на бележити метафизичен и политически есета. Няколко от романите ѝ са издадени от ИК " Колибри ", в това число неоспоримия шедьовър " Мандарините ”, почетен с премия " Гонкур ” през 1954 година, " Кръвта на другите " и " Недоразумение в Москва ". У нас е публикуван и капиталният ѝ метафизичен труд " Вторият пол ", сложил основите на европейския феминизъм.
Бовоар приключва философия в Сорбоната дружно с Жан-Пол Сартр, с който след това заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа сантиментална връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично приключила със гибелта на Елизабет, изумена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описвa в късия си автобиографичен разказ " Неразделните ", публикуван у нас през 2024 година в превод на Красимир Петров.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ