На 21 август 1986 г. край езерото Ниос в северозападен

На 21 август 1986 година край езерото Ниос в северозападен Камерун се случва едно от най-странните и мистериозни естествени бедствия в историята. Без каквото и да било предизвестие този воден басейн, образувал се върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона отровен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този гибелен спокоен облак на гибелта се разгръща из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в границите на минути, написа обекти.бг.

Ефектът е бил бърз и унищожителен – съвсем като библейска чума. Мнозина от селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв към носа и устата. Малцината, които са имали шанса да се разсънят, не откриват каквито и да е следи от принуждение или вреди. Те откриват единствено трупове. Дори мухите са умрели.
Местните кореспонденти споделят, че сцената приличала на последствия от рухването на неутронна бомба.
Джоузеф Никваин, който се разсънва 3 часа след появяването на облака, споделя за прекарванията си през Арнолд Х. Тайлър, откривател от Университета Плимут:
„ Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, тъй като усещах някаква изключително неприятна миризма… Чух в далечината щерка ми да хърка по ужасяващ, нехарактерен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех по какъв начин съм ги получил. Исках да приказвам, само че дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми към този момент бе мъртва. “
Това е едно от най-страховитите естествени бедствия, регистрирани в миналото в нашата история, и учените към момента не знаят какво тъкмо го е провокирало.
„ Езерата не се надигат просто по този начин и не убиват хиляди хора “, разяснява Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет пред „ Гардиън “ през 2005 година
Какво действително знаем?
След случая учените доближават до заключението, че езерото Ниос е отделило голямо количество CO2 към 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На процедура покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст отровен газ.
Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в границите на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.
Вулканичните газове, предавани от земята под езерото, се разтварят и се концентрират в най-дълбоките води, разяснява Дейвид Бресан пред Scientific American. Тропическите температури пък образуват самобитен капак от топла вода над студената.
Не е ясно какво е „ счупило “ този капак и е разрешило на дълбоката и нечиста вода да се издигне. Възможно е да е било земетресение, свлачище или вулканично изригване. „ Спусъкът “ е бил беззвучен, само че резултатът – пагубен.
„ Езерото безусловно изригва и изхвърля шадраван от вода на височина 91 метра. Създава малко цунами “, написа Atlas Obscura.
Естествено, теориите на конспирацията не закъсняват. Някои от локалните да вземем за пример са уверени, че изригването е било задействано от секрети проби на бомби, извършени от държавните управления на Израел и Камерун.
Колкото и да е необичайно, сходно събитие се случва и при езерото Монун, където изригване на CO2 убива 37 души. И тук учените нямат визия какво тъкмо го е провокирало.
За да предотвратят бъдещи сходни детонации, през 2001 година инженери конфигурират тръби и в двете езера, които засмукват въглеродния двуокис от дъното и го отделят поетапно във въздуха.
Междувременно обаче поражда различен проблем – естествени стени, обкръжаващи езерото Ниос, стартират да отслабват. Сега учените се тормозят, че в случай че нещо докара до разбъркване на земята в близост, никой не може да каже какво тъкмо ще се случи, в случай че наличието на Ниос се разлее в региона.
Построена е язовирна стена, с цел да пази локалните хора. Създателите й са уверени, че тя ще издържи в близкото бъдеще. Процеси като ерозия или преливане обаче ще доведат до неизбежни проблеми.
Можем единствено да се надяваме, че събитията отпреди 30 години няма да се повторят.