На 21 април (стар стил) 1912 г., край село Дреново

На 21 април (стар стил) 1912 година, край село Дреново (днес в С. Македония) е погубен, нарязан на части и заровен в крайпътната канавка от членове на протурска анархистка организация " Червените братя ", именития български челник и бунтовник Пере Тошев .

Това напомни във " Facebook " Асен Виденов за Един завет.

Петър (Пере) Наумов Тошев е изтъкнат български бунтовник и народен воин, деен участник във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Един от именитите облици по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903 година След потушаването на въстанието, благодарение на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възвръща революционните мрежи на организацията в Прилепско. Използва псевдоними като Лефтер и други.

През 1912 година Тошев отпътува за София, с цел да се лекува в клиниката на своя единомишленик лекар Стефан Сарафов. След подписания съюзен контракт сред България и Сърбия, изключително след лекомисленото делене на Македония на противоречива и безспорна зона, Тошев стачкува. Той желае да бъде признат в Народното събрание и изслушан, само че е задържан. Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при околните си. След като му е публикуван открит лист от турското посолство в София, отпътува за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация " Червените братя ", Тошев е погубен на (21 април) 4 май на пътя сред селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на части и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата на село Фариш, Тиквешко.

Пере Тошев е роден през 1865 година в огромния български град Прилеп, тогава в Османската империя, а през днешния ден в Р. Македония в семейство на богати и видни изселници от Дебърско. Негов племенник е войводата от ВМОРО Спиро Тошев. Началното си обучение приключва в Прилеп, а от 1882 година в Солунската българска мъжка гимназия. Изключен е от нея през 1884 година след присъединяване в учебен протест и последвал обиск, при който в него е открита „ Българска христоматия “ от Константин Величков и Иван Вазов.

Същата година се открива в Пловдив и приключва VI клас в локална гимназия. С помощта на Спиро Костов и Владимир Кусев, Пере Тошев провежда в Станимака поделение на БТЦРК, който има за цел освобождение на Македония и Одринско. В Пловдив Тошев е пощальон на БТЦРК и взима присъединяване в Съединението, като е един от четниците завзели градската поща.

В интервала от 1885-1890 година Пере Тошев и Андрей Ляпчев устройват отначало редица секрети заседания из Пловдивските села. Вземат решение за организирането на нова македоно-одринска освободителна организация. През 1890 година двамата обикалят Македония с разследваща цел.

От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилеп, и година по-късно, след основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където дружно с Гьорче Петров подкрепят локалния революционен комитет и издават вестник „ На оръжие ”, там става непосредствен и на Даме Груев.

През 1896 година благодарение на Върховния комитет и Димитър Матов, който написа на учебния контрольор Васил Кънчов, Пере Тошев се реалокира в Солун като преподавател в българската гимназия. От 1898 година се намира в Солун и работи като учебен контрольор, в това време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след Солунската спекулация е наказан на 101 година крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, само че през 1902 година е амнистиран.

„ Подписаните удостоверяваме, че получихме сумата 513 лв. посредством Българското Дипломатическо Агентство в Цариград, като помощ от Македоно-Одринските студенти при Висшето учебно заведение в София, за разпределяне посред другарите ни Българи политически пандизчии в Бодрум кале. П.Тошев Х.Матов Ив.Х.Николов 1902 “

Участва на Смилевския конгрес през 1903 година и се афишира срещу общо всеобщо въстание. Пере Тошев отхвърля да заеме поста си в централния щаб, само че по време на Илинденско-Преображенското въстание управлява Мариовския революционен регион. След потушаването на въстанието, благодарение на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възвръща революционните мрежи на организацията в Прилепско.

Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 година. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година още веднъж е определен за член на Централен комитет на организацията. При масовизирането на сръбската агитация в Македония в Поречието Пере Тошев по кротичък път пробва да обезврежда сръбските чети в региона. След пленяването на Даме Груев той персонално се среща с Глигор Лямев, като след това Даме Груев е освободен. След убийството на Гарванов и Сарафов закратко е задържан като обвинен. След Младотурската гражданска война Пере Тошев се афишира срещу легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците „ Конституционна заря ” и „ Единство ”, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция). През 1910-1911 година е учебен контрольор на българските учебни заведения в Солунски окръг.

През май 2012 година, в Асеновград бе сложена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча участват доста хора, измежду които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и ръководител на Съюза на македонските организации.

В Централен държавен списък на " Държавна Агенция: Архиви " се съхраняват документи и писма, свързани с революционната активност на Тошев. През 2013 година, община Благоевград закупи списък, съдържащ непознати до момента писма, вестници, фотоси, персонални движимости, разписки, дневници и други на дейци и ръководители на ВМОРО и Вътрешна македонска революционна организация. Колекцията включва скъпи и редки истински писма на Пере Тошев.

За него:

Големият български публицист Симеон Радев споделя за Пере Тошев:

„ Пере Тошев е, сред най-големите македонски дейци, най-неизвестният. Той живя в самотност и умря неусетно. Неговият спокоен и отегчителен облик е, обаче цялостен с рядко и скъпоценно обаяние. У никой от съратниците му вътрешният живот не бе така чист, концентриран и несметен с нравствено благосъстояние както у него. “

Легендарният Анастас Лозанчев написа за него за интервала на основаването на ВМОРО през 1894 година:

„ Пере беше с завършени хрумвания, с завършени възгледи по революционните битки, които никой различен по това време немаше. Той беше остарял бунтовник, взел участие и с други македонски българи... в съединението на Северна и Южна България. “

Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков написа за Пере Тошев:

„ Въплощение на чест, родолюбие, бохемство и добрина, Пере бе дал, в хармонично комбиниране, всичко, което би трябвало императивно да съпътствува революционера. Но нещастният Пере в никакъв случай не бе допущал, че той ще бъде използуван като труп от жестоко тенденциозната ръка на безчестни историци, които, в желанието си да хвърлят в забвение и сянка същинските водачи на революцията, изровиха труповете на скромни труженици и с смелост и истерика кощунстваха с имената на смирените редови войници на революционното дело. Бедният прилепски даскал би потопен в земята от позор, в случай че някой в миналото му бе подхвърлил, че ще настъпи едно безсрамно и безконтролно време, когато пред имена на революционни водачи, като военачалник Цончев, полковник Николов, Сарафов, полковник Янков, мичман Тодор Саев, Тодор Лазаров и десетки други, щеше сепнато да се оглежда името на познатия из софийските бирарии наивник, Пере Тошев. “

Асен Виденов за Един завет