На 20 юли почитаме паметта на Свети Илия, който предсказва

На 20 юли почитаме паметта на Свети Илия, който предсказва идването на Исус Христос, заради което получава прозвището Пророк. Според преданията, той е единственият светия, чийто земен живот не завършва със гибел, а бива отвеян на небето от огнена каляска, теглена от огнени коне.

Илинден е измежду най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на беритба и вършитба. На този ден не би трябвало да се работи даже и у дома, само може да се подготвя храна.

Преданията и вярванията за Свети Илия се разграничават в другите елементи на България, само че основата им е идентична, а точно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е повода да го назовават още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.

Едно от преданията споделя, че Св. Илия е настойник на змейовете, с които се борил против халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели против тях, конфликтът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, с цел да открият халата, която можела да се скрие на всички места - в дърво, животно или човек. За да се избави, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.

Народните поверия гласят, че когато загърми, майките би трябвало да приберат у дома своите дъщери, с цел да не ги види дракон и да ги обикне.

Друго поверие споделя, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на Свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса.

Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, с цел да не " пасе " житата. Според националните вярвания, светията доминира над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, защото кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи Св. Илия се разхожда и предвещава изобилие.

По остарял български бит на Илинден се готви най-старият петел, изключително в случай че в дома има именник. За да се умилостиви господарят на мълниите се замесват и обредни хлябове, наречени " боговица " и " колач за Св. Илия ". Семейството се събира към празничната софра, а най-възрастният я прекадява.

За да предпазят реколтата си от гнева на Свети Илия, градушка или суша, стопаните вършат курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.

В някои елементи на България в деня против Илинден се прави обредното преследване на змея, символизиращ сушата. Стопаните вършат молебени за дъжд и се съблюдават обичаите " Пеперуда " и " Герман ".

Според националните поверия, набраните билки на Илинден са изключително лековити и оказват помощ при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че в случай че човек се изкъпе на празника, няма да го лови гръмотевица.

На този ден не би трябвало да се работи както на полето, по този начин и вкъщи. Не би трябвало да се чисти, пере, тъче, шие и никой не се подстригва. Единствено е разрешено да се подготвя храна. На Илинден не би трябвало да се влиза в море или в река, защото на този ден водата взема жертви за курбан.

На Илинден честват всички кожари, грънчари и пивовари, тъй като Свети Илия е техен настойник.

На Илинден имен ден честват: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.