Двама стъпват в Морето на спокойствието. Защо 49 години след тях няма друг?
На 20 юли 1969 година пилотираният галактически транспортен съд " Аполо 11 " сполучливо каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на непознат свят.
Корабът излетява на 16 юли 1969 година от галактическия център " Кейп Кенеди " във Флорида.
Gulliver/Getty Images
Пилотираният галактическия транспортен съд " Аполо 11 " е третият уред от серията " Аполо ", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него единствено " Аполо 8 " и " Аполо 10 " с екипаж на борда са достигали естествения сателит на Земята, само че без да правят кацане на него.
Целта на задачата на " Аполо 11 " е да извърши меко кацане на Луната в авансово избран регион в Морето на спокойствието, събиране и снабдяване на Земята на мостри от лунния грунд, правене на снимки, осъществяване на директна телевизионна връзка със Земята, слагане на научна инсталация на лунната повърхнина и завръщане.
Gulliver/Getty Images-->
Подготовката за сходен полет стартира още на 5 април 1967 година Тогава 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - виновен шеф по екипажите в НАСА. На срещата излиза наяве, че това са хората, върху които ще падне тежестта по реализирането на лунната стратегия и измежду тях се намира индивидът, който ще има достойнството да стъпи пръв на лунната повърхнина.
Сред 17-те е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на " Аполо 8 " и на главния - на " Аполо 11 ". На 14 април 1969 година на специфична конференция управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на " Аполо 11 " и неговия пълководец Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхнина.
Gulliver/Getty Images
Ракетата излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, към 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм Близката страна на Луната в непрекъсната връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул.
Gulliver/Getty Images
В 20.17:42 ч. (по Гринуич) на 20 юли Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг рапортува: " Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ".
На 21 юли в 2.56:20 ч. Амстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. 15 минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите " кенгурови " подскоци, при които се прелитат над 2 м.
Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националният байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина.
Gulliver/Getty Images
Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята.
Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: " Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество " и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън.
Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.
Gulliver/Getty Images
От Командния център в Хюстън разсънват астронавтите след 7 часа отмора. Екипажът организира предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени моторите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 минути и 20 секунди първата експедиция, посетила Луната, я напуща.
Gulliver/Getty Images
Скачването с " Колумбия " на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути по-късно. На борда на Командния модул екипажът трансферира всички материали, взети и снимани от Луната, след което лунният модул е разкачен. " Колумбия " потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и 30 обиколки, направени към Луната.
Корабът излетява на 16 юли 1969 година от галактическия център " Кейп Кенеди " във Флорида.
Gulliver/Getty ImagesПилотираният галактическия транспортен съд " Аполо 11 " е третият уред от серията " Аполо ", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него единствено " Аполо 8 " и " Аполо 10 " с екипаж на борда са достигали естествения сателит на Земята, само че без да правят кацане на него.
Целта на задачата на " Аполо 11 " е да извърши меко кацане на Луната в авансово избран регион в Морето на спокойствието, събиране и снабдяване на Земята на мостри от лунния грунд, правене на снимки, осъществяване на директна телевизионна връзка със Земята, слагане на научна инсталация на лунната повърхнина и завръщане.
Gulliver/Getty Images-->Подготовката за сходен полет стартира още на 5 април 1967 година Тогава 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - виновен шеф по екипажите в НАСА. На срещата излиза наяве, че това са хората, върху които ще падне тежестта по реализирането на лунната стратегия и измежду тях се намира индивидът, който ще има достойнството да стъпи пръв на лунната повърхнина.
Сред 17-те е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на " Аполо 8 " и на главния - на " Аполо 11 ". На 14 април 1969 година на специфична конференция управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на " Аполо 11 " и неговия пълководец Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхнина.
Gulliver/Getty Images Ракетата излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, към 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм Близката страна на Луната в непрекъсната връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул.
Gulliver/Getty Images В 20.17:42 ч. (по Гринуич) на 20 юли Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг рапортува: " Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ".
На 21 юли в 2.56:20 ч. Амстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. 15 минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите " кенгурови " подскоци, при които се прелитат над 2 м.
Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националният байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина.
Gulliver/Getty Images Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята.
Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: " Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество " и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън.
Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.
Gulliver/Getty Images От Командния център в Хюстън разсънват астронавтите след 7 часа отмора. Екипажът организира предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени моторите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 минути и 20 секунди първата експедиция, посетила Луната, я напуща.
Gulliver/Getty Images Скачването с " Колумбия " на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути по-късно. На борда на Командния модул екипажът трансферира всички материали, взети и снимани от Луната, след което лунният модул е разкачен. " Колумбия " потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и 30 обиколки, направени към Луната.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ