Ростислав Ищенко. Украинският бунт – назряващ и ненужен
На 20 юли 1944 година полковникът от Вермахта граф Клаус Филип Мария Шенк декор Щауфенберг, 36-годишен военноинвалид, изгубил дясната си ръка и лявото си око в Африка, който е служил като шеф на щаба на Резервната войска (най-голямото оперативно звено на Вермахта, което обезпечава образование и изпращане на подкрепления на фронта), дава сигнал за започване на интервенция „ Валкирия “.
Няколко часа по-рано Щауфенберг е провел гърмеж на бомба по време на среща в щаба на фюрера във Волфшанце, чиято цел е била да убие Хитлер.
Трябва да се означи, че проектът за интервенция „ Валкирия “ е публично създаден от щаба на Резервната войска и утвърден от Хитлер при положение на въстания или други съществени ексцесии в тила, осигурявайки присъединяване на тилови елементи на Вермахта, подчинени на щаба на Резервната войска, за потушаване на хипотетични безредици. Офицерите, които са били част от Съпротивата, са възнамерявали и са се пробвали да употребяват проекта за разполагане на „ Валкирия “ в полза на антинацисткия прелом.
Щауфенберг не беше най-старшият или влиятелен съзаклятник. Това беше генерал-фелдмаршал декор Вицлебен, който участваше във всички антинацистки заприказва от 1938 година насам. Но Щауфенберг, който се причисли към заговорниците едвам през 1943 година, се оказа най-енергичният участник в заговора. Може би в случай че в редиците на заговорниците имаше най-малко още две дузини офицери, които бяха също толкоз енергични и подготвени да стигнат до дъно, заговорът щеше да завоюва.
В последна сметка, в продължение на няколко часа денем на 20 юли, везните се наклониха, щабът на Хитлер не съумя незабавно да възвърне контакт с войските и първоначално заповедите на заговорниците бяха изпълнени. Само военачалник Щюпнагел в Париж обаче прояви задоволително сила и самодейност, арестувайки всички представители на НСДАП, Секретен сътрудник и Гестапо там и краткотрайно реализира цялостен надзор над заговорниците над тила на Западния фронт.
Но когато стана ясно, че фелдмаршал Гюнтер декор Клуге, командващ на Запад, не е подготвен да поддържа заговорниците, защото към този момент беше станало известно, че Хитлер е оживял, Щюпнагел добродушно извърши заповедта на Клуге да освободи задържаните нацисти и несполучливо се опита да се простреля. Щауфенберг, в сходна обстановка, арестува военачалник Фром, който също отхвърли да поддържа заговорниците, защото Хитлер остана жив.
Като цяло, почналият толкоз пламенно прелом е сподавен всъщност от същите войски, които е трябвало да го извършат. Гестапо съумява да разпознава ¾ от участниците в заговора, съвсем всички те са екзекутирани или принудени да се самоубият, влизайки в историята като починали герои.
Но в случай че имаше повече енергични офицери (като Щауфенберг) и заговорът беше съумял, те надали щяха да бъдат считани през днешния ден за еднопосочно позитивни герои. И освен тъй като болшинството от тях възнамеряваха сепаративен мир на Запад за концентриране на всички сили против Съюз на съветските социалистически републики.
На първо място, антихитлеристкият скрит план през лятото на 1944 година не устройваше множеството съдружници. Основните разноски и загуби към този момент са били направени и е пристигнало време да се получи отплата за дългогодишното напрежение. И тогава, внезапно, се оказва, че хитлеристкият режим към този момент не съществува.
Разбира се, може да се удостовери настояването за безусловна капитулация пред победоносните заговорници, а когато те го отхвърлят, бързо да се довърши Германия, обременена от вътрешнополитическа рецесия.
Но факт е, че съдружниците (както Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и Съединени американски щати с Великобритания) през цялата война заявиха, че се бият не против немския народ, а против нацисткия режим. Щеше да се окаже, че в случай че нацисткият режим към този момент не съществува и освен това самият немски народ го е свалил, тогава нямаше с кого да се бият.
Но съдружниците бяха решени да довършат с Германия, да унищожат военния ѝ капацитет и да я слагат под собствен политически и стопански надзор, за да не разрешат на реваншистките настроения и на изразяващите ги политици още веднъж да надделеят.
Те ще би трябвало да обяснят на народа си за какво Хитлер го няма, германците са се отървали от него, само че войната към момента продължава. Германците, осъзнавайки, че войната към този момент не е против Хитлер, а против Германия, биха се борили още по-ожесточено и е допустимо под управлението на същите тези победоносни заговорници, чиито очаквания за мир посредством самоденацификация не биха се оправдали.
Като цяло, ясната обстановка с жив Хитлер беше стратегически по-изгодна за съдружниците, в сравнение с неразбираемите вероятности за взаимоотношение с миротворците-заговорници.
Трябва да се разбере, че немският народ, който беше извънредно атомизиран, следен от специфичните служби на режима и страхуващ се от доноси даже от бдителните си съседи, нямаше никакъв късмет да се провежда и да се опълчи на диктатурата или по някакъв метод да повлияе на евентуалното (в случай на сполучлив заговор) военно държавно управление. Никой нямаше желание да се съветва с народа.
Коригирана по отношение на времето, мястото и епигонския темперамент на режима, сходна обстановка се е развила и в Украйна. Народът е прекомерно атомизиран, сплашен и следен от нацисткия режим, с цел да може независимо да се провежда и да се опълчи на държавното управление, което води война до последния украинец. Различни елитни групи по принцип са подготвени да се борят за мястото на Зеленски, само че нито една от тях няма надеждна властова база, способна да обезпечи прелом и да резервира властта.
Недоволните в армията могат да мрънкат, да дезертират и даже да се предават, само че не са способни да провеждат армейски поход към столицата. Тези, които не са подготвени да бягат или да се предават, считат за невероятно да изоставят фронта, с цел да уредят вътрешнополитическите връзки.
Освен това доста военни (включително редови) се опасяват от наказателно гонене от страна на спечелилите за осъществените от тях военни закононарушения и закононарушения против човечеството. И в украинските въоръжени сили няма нищо, което даже отдалечено да прилича групата „ Съпротива “ от немски военни заговорници.
Но дано се запитаме: необходим ли ни е украински протест против Зеленски (срещу нацисткия режим) в този момент? Не преди 2-3 или 5-10 години, а в този момент, когато режимът е подложен на тежко тестване и скоро Русия ще може еднолично да дефинира бъдещата орис на Украйна (или неналичието на такава)?
Ние също се борим „ не против народа на Украйна, а против нацисткия режим “. Ако на следващия ден народът прогони нацисткия режим и остане самичък с нас, какво ще вършим? Знаем, че точно народът на Украйна седеше в окопите, защитавайки нацисткия режим, а в този момент наторява земята в гробищата с милион тела и незнаен брой по полетата на минали борби (нацисткият режим просто няма толкоз доста хора).
А самият Зеленски, преди да стане президент и водач на нацисткия режим, беше „ народът на Украйна “ и даже показваше опозиционни настроения, по-дълбоки от междинните за страната.
Ако народът се е разбунтувал и е изгонил Зеленски, излиза, че би трябвало да преговаряме с народа. Но позицията на народа е напълно прозападна и реваншистка, даже част от опозицията, окопана в Русия, не е подготвена да признае териториалните промени, предпочитайки да твърди, че са нужни някакви договаряния, по време на които възнамеряват да реализират допустим за себе си резултат. Какво можем да кажем за народа като цяло.
За да се получи картбланш за денацификация и демилитаризация на Украйна, е належащо не да се договаря, даже с „ хората, победили диктатурата “, а да се разрушат украинските военни и политически структури до основи и още на три метра по-дълбоко в земята.
В тази връзка въстанието против диктатурата може да ни помогне единствено в случай че загуби. Тогава то ще играе дезорганизираща роля (а Украйна има с порядък по-малка организационна мощност, в сравнение с Германия имаше през лятото на 1944 г.) и няма да сътвори за Русия нуждата да се преценява с волята на „ хората, победили диктатурата “ по въпросите на следвоенното споразумяване, което ще разреши основаването на доста по-адекватна и перспективна политическа конструкция на някогашните украински територии, и такава, която е напълно под контрола на Русия. Което е освен прелестно, само че и потребно.
Превод: Европейски Съюз
Източник:
Няколко часа по-рано Щауфенберг е провел гърмеж на бомба по време на среща в щаба на фюрера във Волфшанце, чиято цел е била да убие Хитлер.
Трябва да се означи, че проектът за интервенция „ Валкирия “ е публично създаден от щаба на Резервната войска и утвърден от Хитлер при положение на въстания или други съществени ексцесии в тила, осигурявайки присъединяване на тилови елементи на Вермахта, подчинени на щаба на Резервната войска, за потушаване на хипотетични безредици. Офицерите, които са били част от Съпротивата, са възнамерявали и са се пробвали да употребяват проекта за разполагане на „ Валкирия “ в полза на антинацисткия прелом.
Щауфенберг не беше най-старшият или влиятелен съзаклятник. Това беше генерал-фелдмаршал декор Вицлебен, който участваше във всички антинацистки заприказва от 1938 година насам. Но Щауфенберг, който се причисли към заговорниците едвам през 1943 година, се оказа най-енергичният участник в заговора. Може би в случай че в редиците на заговорниците имаше най-малко още две дузини офицери, които бяха също толкоз енергични и подготвени да стигнат до дъно, заговорът щеше да завоюва.
В последна сметка, в продължение на няколко часа денем на 20 юли, везните се наклониха, щабът на Хитлер не съумя незабавно да възвърне контакт с войските и първоначално заповедите на заговорниците бяха изпълнени. Само военачалник Щюпнагел в Париж обаче прояви задоволително сила и самодейност, арестувайки всички представители на НСДАП, Секретен сътрудник и Гестапо там и краткотрайно реализира цялостен надзор над заговорниците над тила на Западния фронт.
Но когато стана ясно, че фелдмаршал Гюнтер декор Клуге, командващ на Запад, не е подготвен да поддържа заговорниците, защото към този момент беше станало известно, че Хитлер е оживял, Щюпнагел добродушно извърши заповедта на Клуге да освободи задържаните нацисти и несполучливо се опита да се простреля. Щауфенберг, в сходна обстановка, арестува военачалник Фром, който също отхвърли да поддържа заговорниците, защото Хитлер остана жив.
Като цяло, почналият толкоз пламенно прелом е сподавен всъщност от същите войски, които е трябвало да го извършат. Гестапо съумява да разпознава ¾ от участниците в заговора, съвсем всички те са екзекутирани или принудени да се самоубият, влизайки в историята като починали герои.
Но в случай че имаше повече енергични офицери (като Щауфенберг) и заговорът беше съумял, те надали щяха да бъдат считани през днешния ден за еднопосочно позитивни герои. И освен тъй като болшинството от тях възнамеряваха сепаративен мир на Запад за концентриране на всички сили против Съюз на съветските социалистически републики.
На първо място, антихитлеристкият скрит план през лятото на 1944 година не устройваше множеството съдружници. Основните разноски и загуби към този момент са били направени и е пристигнало време да се получи отплата за дългогодишното напрежение. И тогава, внезапно, се оказва, че хитлеристкият режим към този момент не съществува.
Разбира се, може да се удостовери настояването за безусловна капитулация пред победоносните заговорници, а когато те го отхвърлят, бързо да се довърши Германия, обременена от вътрешнополитическа рецесия.
Но факт е, че съдружниците (както Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и Съединени американски щати с Великобритания) през цялата война заявиха, че се бият не против немския народ, а против нацисткия режим. Щеше да се окаже, че в случай че нацисткият режим към този момент не съществува и освен това самият немски народ го е свалил, тогава нямаше с кого да се бият.
Но съдружниците бяха решени да довършат с Германия, да унищожат военния ѝ капацитет и да я слагат под собствен политически и стопански надзор, за да не разрешат на реваншистките настроения и на изразяващите ги политици още веднъж да надделеят.
Те ще би трябвало да обяснят на народа си за какво Хитлер го няма, германците са се отървали от него, само че войната към момента продължава. Германците, осъзнавайки, че войната към този момент не е против Хитлер, а против Германия, биха се борили още по-ожесточено и е допустимо под управлението на същите тези победоносни заговорници, чиито очаквания за мир посредством самоденацификация не биха се оправдали.
Като цяло, ясната обстановка с жив Хитлер беше стратегически по-изгодна за съдружниците, в сравнение с неразбираемите вероятности за взаимоотношение с миротворците-заговорници.
Трябва да се разбере, че немският народ, който беше извънредно атомизиран, следен от специфичните служби на режима и страхуващ се от доноси даже от бдителните си съседи, нямаше никакъв късмет да се провежда и да се опълчи на диктатурата или по някакъв метод да повлияе на евентуалното (в случай на сполучлив заговор) военно държавно управление. Никой нямаше желание да се съветва с народа.
Коригирана по отношение на времето, мястото и епигонския темперамент на режима, сходна обстановка се е развила и в Украйна. Народът е прекомерно атомизиран, сплашен и следен от нацисткия режим, с цел да може независимо да се провежда и да се опълчи на държавното управление, което води война до последния украинец. Различни елитни групи по принцип са подготвени да се борят за мястото на Зеленски, само че нито една от тях няма надеждна властова база, способна да обезпечи прелом и да резервира властта.
Недоволните в армията могат да мрънкат, да дезертират и даже да се предават, само че не са способни да провеждат армейски поход към столицата. Тези, които не са подготвени да бягат или да се предават, считат за невероятно да изоставят фронта, с цел да уредят вътрешнополитическите връзки.
Освен това доста военни (включително редови) се опасяват от наказателно гонене от страна на спечелилите за осъществените от тях военни закононарушения и закононарушения против човечеството. И в украинските въоръжени сили няма нищо, което даже отдалечено да прилича групата „ Съпротива “ от немски военни заговорници.
Но дано се запитаме: необходим ли ни е украински протест против Зеленски (срещу нацисткия режим) в този момент? Не преди 2-3 или 5-10 години, а в този момент, когато режимът е подложен на тежко тестване и скоро Русия ще може еднолично да дефинира бъдещата орис на Украйна (или неналичието на такава)?
Ние също се борим „ не против народа на Украйна, а против нацисткия режим “. Ако на следващия ден народът прогони нацисткия режим и остане самичък с нас, какво ще вършим? Знаем, че точно народът на Украйна седеше в окопите, защитавайки нацисткия режим, а в този момент наторява земята в гробищата с милион тела и незнаен брой по полетата на минали борби (нацисткият режим просто няма толкоз доста хора).
А самият Зеленски, преди да стане президент и водач на нацисткия режим, беше „ народът на Украйна “ и даже показваше опозиционни настроения, по-дълбоки от междинните за страната.
Ако народът се е разбунтувал и е изгонил Зеленски, излиза, че би трябвало да преговаряме с народа. Но позицията на народа е напълно прозападна и реваншистка, даже част от опозицията, окопана в Русия, не е подготвена да признае териториалните промени, предпочитайки да твърди, че са нужни някакви договаряния, по време на които възнамеряват да реализират допустим за себе си резултат. Какво можем да кажем за народа като цяло.
За да се получи картбланш за денацификация и демилитаризация на Украйна, е належащо не да се договаря, даже с „ хората, победили диктатурата “, а да се разрушат украинските военни и политически структури до основи и още на три метра по-дълбоко в земята.
В тази връзка въстанието против диктатурата може да ни помогне единствено в случай че загуби. Тогава то ще играе дезорганизираща роля (а Украйна има с порядък по-малка организационна мощност, в сравнение с Германия имаше през лятото на 1944 г.) и няма да сътвори за Русия нуждата да се преценява с волята на „ хората, победили диктатурата “ по въпросите на следвоенното споразумяване, което ще разреши основаването на доста по-адекватна и перспективна политическа конструкция на някогашните украински територии, и такава, която е напълно под контрола на Русия. Което е освен прелестно, само че и потребно.
Превод: Европейски Съюз
Източник:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ