За трета поредна година НИМ представя новите открития от предходния археологически сезон
На 20 януари 2021 година (сряда) от 11:00 ч., в Залата за краткотрайни експозиции на третия етаж на Националният исторически музей ще бъде открита галерия „ Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020 ”. За поредна година Националният исторически музей има удоволствието да показа и запознае необятната общност с последните археологически открития и работата на отдел „ Археология “ към музея.
През 2020 година археолозите от Националния исторически музей съумяха да осъществят археологически разкопки на двадесет и два обекта. Бяха извършени първите археологически изследвания на нов обект за НИМ. Той е от извънредно значение за историята на земите в района на югозападна България. Укреплението в м. „ Св. Архангел “ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрестанно населявано през интервал от близо 6000 години – от ранната каменно-медна ера до късното средновековие. Редовните изследвания през 2020 година са провокирани от многобройните нападения на иманяри, в резултат на които са унищожени археологически структури от другите столетия. Укреплението „ Св. Архангел “ е директно обвързвано с намиращия се наоколо древен град Никополис пъкъл Нестум, учреден от Римската империя при започване на II в.
За четвърта поредна година шефът на Националния исторически музей доцент доктор Бони Петрунова, дълготраен началник на изследванията на Национален археологически резерват Калиакра ще показа изключителни находки от средновековния некропол, намиращ се във Вътрешния град на Калиакра. „ Златният бранш “ както го назовава доцент Петрунова още веднъж даде изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.
След откритата през 2017 година нефритена плочка за колан, от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше открито богатство от монети и украшения, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под равнището на съкровището, бяха разчистени богати гробове от XIV век, с превъзходни блага, сред които – златен пръстен от известния „ Калоянов вид “, принадлежащ на Георги - правоприемник на Палеолозите, Господин на Калиакра и евентуално роднина на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век).
През 2020 година бяха открити още богати средновековни гробове , измежду които гроб на 13–14 годишно момиче, заровено със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни влакна и облекла направени от скъпи платове. Това е рядко срещания траурен ритуал „ Сватба–погребение “ , при които сгодената девойка е умряла преди бракосъчетанието и е заровена като младоженка. Посетителите ще имат опция да видят възстановка на ритуалното заравяне, както и дребна амфора вид Spatheion (Спатейон), с генезис от Северна Африка. Такива амфори се откриват в обекти, като: Христосотира, Murighol, Румъния и Yassi, Турция.
Друг забавен акцент в тазгодишната галерия „ Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020 “ са амфоровидни съдове – погребални урни, в които са били полагани кремираните костни остатъци на умряли, открити в некропол от късната бронзова ера, до видинското село Балей. Некрополът е на населено място от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е населявано в продължение на 400 години. Посетителите ще имат опция да видят артефакти, които разкриват бита на антично земеделско население от поречието на река Дунав.
И през 2020 година бяха открити огромно количество движими културни полезности, представящи съвсем всички археологически и исторически интервали от праисторията до късното средновековие, регистрирани в българските земи. В изследванията взеха присъединяване проучвателите от НИМ: доцент доктор Бони Петрунова, проф. доктор Иван Христов, гл. ас. доктор Мариела Инкова, доктор Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Панайот Антонов, Илия Киров, Михаил Ваклинов, докторант Елена Ендарова и гл. ас. доктор Петранка Неделчева. Географският обсег на проучванията се разгръща от Дунавската низина до Родопите през Черноморското крайбрежие, в това число Витоша, Плана планина и Тракийската равнина. Проучените обекти са от друг темперамент като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни замъци, столици и селища.
Проучванията се реализираха с финансовата поддръжка на НИМ, Министерство на културата, средства на локалните общини и частни спомоществователи.
Изложбата, озаглавена „ Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020 ”, с куратор гл. ас. доктор Петранка Неделчева, отдел „ Експозиционна и интернационална активност “ в НИМ, ще бъде открита в Зала за краткотрайни експозиции на третия етаж на музея на 20 януари от 11:00 ч. и ще продължи до месец април 2021 година
През 2020 година археолозите от Националния исторически музей съумяха да осъществят археологически разкопки на двадесет и два обекта. Бяха извършени първите археологически изследвания на нов обект за НИМ. Той е от извънредно значение за историята на земите в района на югозападна България. Укреплението в м. „ Св. Архангел “ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрестанно населявано през интервал от близо 6000 години – от ранната каменно-медна ера до късното средновековие. Редовните изследвания през 2020 година са провокирани от многобройните нападения на иманяри, в резултат на които са унищожени археологически структури от другите столетия. Укреплението „ Св. Архангел “ е директно обвързвано с намиращия се наоколо древен град Никополис пъкъл Нестум, учреден от Римската империя при започване на II в.
За четвърта поредна година шефът на Националния исторически музей доцент доктор Бони Петрунова, дълготраен началник на изследванията на Национален археологически резерват Калиакра ще показа изключителни находки от средновековния некропол, намиращ се във Вътрешния град на Калиакра. „ Златният бранш “ както го назовава доцент Петрунова още веднъж даде изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.
След откритата през 2017 година нефритена плочка за колан, от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше открито богатство от монети и украшения, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под равнището на съкровището, бяха разчистени богати гробове от XIV век, с превъзходни блага, сред които – златен пръстен от известния „ Калоянов вид “, принадлежащ на Георги - правоприемник на Палеолозите, Господин на Калиакра и евентуално роднина на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век).
През 2020 година бяха открити още богати средновековни гробове , измежду които гроб на 13–14 годишно момиче, заровено със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни влакна и облекла направени от скъпи платове. Това е рядко срещания траурен ритуал „ Сватба–погребение “ , при които сгодената девойка е умряла преди бракосъчетанието и е заровена като младоженка. Посетителите ще имат опция да видят възстановка на ритуалното заравяне, както и дребна амфора вид Spatheion (Спатейон), с генезис от Северна Африка. Такива амфори се откриват в обекти, като: Христосотира, Murighol, Румъния и Yassi, Турция.
Друг забавен акцент в тазгодишната галерия „ Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020 “ са амфоровидни съдове – погребални урни, в които са били полагани кремираните костни остатъци на умряли, открити в некропол от късната бронзова ера, до видинското село Балей. Некрополът е на населено място от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е населявано в продължение на 400 години. Посетителите ще имат опция да видят артефакти, които разкриват бита на антично земеделско население от поречието на река Дунав.
И през 2020 година бяха открити огромно количество движими културни полезности, представящи съвсем всички археологически и исторически интервали от праисторията до късното средновековие, регистрирани в българските земи. В изследванията взеха присъединяване проучвателите от НИМ: доцент доктор Бони Петрунова, проф. доктор Иван Христов, гл. ас. доктор Мариела Инкова, доктор Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Панайот Антонов, Илия Киров, Михаил Ваклинов, докторант Елена Ендарова и гл. ас. доктор Петранка Неделчева. Географският обсег на проучванията се разгръща от Дунавската низина до Родопите през Черноморското крайбрежие, в това число Витоша, Плана планина и Тракийската равнина. Проучените обекти са от друг темперамент като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни замъци, столици и селища.
Проучванията се реализираха с финансовата поддръжка на НИМ, Министерство на културата, средства на локалните общини и частни спомоществователи.
Изложбата, озаглавена „ Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020 ”, с куратор гл. ас. доктор Петранка Неделчева, отдел „ Експозиционна и интернационална активност “ в НИМ, ще бъде открита в Зала за краткотрайни експозиции на третия етаж на музея на 20 януари от 11:00 ч. и ще продължи до месец април 2021 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ