20 октомври: Втората сватба на „вдовицата на Америка“
На 20 октомври 1968 година светът затаи мирис пред едно от най-коментираните събития на века — брака сред някогашната първа дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди и гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис. Новината провокира сензация, скандал и любознание в целия свят. Само пет години след трагичното ликвидиране на президента Джон Ф. Кенеди, „ вдовицата на Америка “ реши да се омъжи наново — и то за един от най-богатите и най-противоречиви мъже на планетата.
Сватбата се състои на дребния частен гръцки остров Скорпиос, благосъстоятелност на Онасис. Церемонията е интимна, само че строго охранявана – на нея участват едвам към 40 души, измежду които близки родственици и няколко доверени другари. Сред гостите са децата на Жаклин – Каролайн и Джон Ф. Кенеди-младши, както и синът и дъщерята на Онасис – Александър и Кристина.
Жаклин носи елегантна бяла рокля от Валентино, а духовник от гръцката православна черква отслужва къса, само че изискана гала. Снимки от сватбата, направени от папараци с телескопични обективи от лодки край острова, обиколиха света за часове.
Новината за брака провокира бурни реакции, изключително в Съединените щати. Много американци, които виждаха в Жаклин знак на грациозност, горест и достолепие след гибелта на президента Кенеди, се почувстваха предадени.
Бракът на Жаклин и Онасис
Съюзът сред Жаклин и Аристотел продължава 10 години – до гибелта на Онасис през 1975 година Тяхната връзка беше комплицирана – комбинация от взаимна нужда, боготворене и деловитост. За Жаклин Онасис обезпечи финансова и физическа отбрана след нещастията в семейство Кенеди – освен убийството на Джон, само че и последвалото на брат му Робърт Кенеди през 1968 година
За Онасис бракът с някогашната първа дама донесе необикновен авторитет и интернационално внимание. Двамата прекарват времето си сред Ню Йорк, Париж, Атина и първокласната яхта Christina O, трансформирала се в знак на благосъстояние и власт.
Последни години и завещание
След гибелта на Онасис през 1975 година Жаклин се връща в Ню Йорк, където работи като редактор в издателството Doubleday. Тя остава до края на живота си (1994 г.) знак на жанр, изтънченост и резистентност.
Краят на Муамар Кадафи
На 20 октомври 2011 година светът става очевидец на един от най-драматичните и алегорични финали на Арабската пролет — гибелта на либийския водач Муамар Кадафи, който е погубен от размирен сили след близо 42 години на властническо ръководство.
Муамар Кадафи, роден през 1942 година в Сирт, идва на власт през 1969 година след анемичен боен прелом, с който смъква либийската монархия на крал Идрис I. Тогава единствено на 27 години, той се прогласява за водач на страната и стартира да построява нов политически модел, учреден на неговата така наречен „ Трета универсална доктрина “, изложена в Зелената книга. В продължение на десетилетия Кадафи ръководи Либия с желязна ръка, като съчетава детайли на арабски шовинизъм, социализъм и ислямски обичаи.
Богатството от петролни запаси трансформира Либия в една от най-богатите африкански страни ,
само че под ръководството на Кадафи политическата независимост е строго лимитирана. Режимът му е упрекван в репресии против опозицията, нарушение на човешките права и поддръжка за интернационален тероризъм — в това число за атентата над самолета на Pan Am над Локърби през 1988 година
През февруари 2011 година, въодушевени от митингите в Тунис и Египет, избухват всеобщи антиправителствени демонстрации и в Либия. Сблъсъците бързо прерастват в революция сред силите, лоялни на Кадафи, и бунтовници, проведени под флага на Националния временен съвет. Международната общественост реагира с остро наказание на дейностите на режима.
През март 2011 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 1973, която позволява потреблението на мощ за отбрана на цивилното население. Малко по-късно стартира
военна намеса на НАТО, ръководена от Съединени американски щати, Франция и Англия, която нанася тежки удари по силите на Кадафи .
До есента на 2011 година множеството огромни градове към този момент са паднали под контрола на бунтовниците. Последният бастион на режима остава родният град на Кадафи — Сирт, където той се укрива със свои доближени. На 20 октомври 2011 година, до момента в който се пробва да избяга от обсадения град, конвоят му е нападнат от сили на НАТО и по-късно обкръжен от либийски бунтовници. Кадафи е хванат жив, само че малко по-късно умира при неразбираеми условия — публично се твърди, че е погубен по време на престрелка, само че видеозаписи и свидетелства демонстрират, че е бил линчуван и погубен от тълпата.
Смъртта на Муамар Кадафи е възприета от мнозина като алегоричен завършек на диктатурата в Либия, само че също по този начин слага началото на дълъг интервал на безпорядък и неустойчивост. След рухването на режима страната потъва в междуособици сред разнообразни въоръжени групировки, племенни милиции и ислямистки обединения. До през днешния ден Либия продължава да се бори за политическо единение и непоклатимост, разграничена сред съперничещи си държавни управления и подложена на външно въздействие.
Още събития на 20 октомври:
1894 година – на престола се качва последният съветски император – Николай II.1945 година – Жените във Франция получават право да гласоподават в избори.1973 година – Английската кралица Елизабет II открива публично фамозната опера в Сидни, Австралия.
Родени:
1825 година – роден е българският образован деятел Сава Филаретов1838 година – роден е българският историк Марин Дринов1971 година – роден е американският артист Снуп Дог
Починали:
1966 година – умира българският публицист Димитър Талев („ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “, „ Гласовете ви слушам “)2022 година – умира българският публицист Антон Дончев („ Време разделно “)
По темата
Сватбата се състои на дребния частен гръцки остров Скорпиос, благосъстоятелност на Онасис. Церемонията е интимна, само че строго охранявана – на нея участват едвам към 40 души, измежду които близки родственици и няколко доверени другари. Сред гостите са децата на Жаклин – Каролайн и Джон Ф. Кенеди-младши, както и синът и дъщерята на Онасис – Александър и Кристина.
Жаклин носи елегантна бяла рокля от Валентино, а духовник от гръцката православна черква отслужва къса, само че изискана гала. Снимки от сватбата, направени от папараци с телескопични обективи от лодки край острова, обиколиха света за часове.
Новината за брака провокира бурни реакции, изключително в Съединените щати. Много американци, които виждаха в Жаклин знак на грациозност, горест и достолепие след гибелта на президента Кенеди, се почувстваха предадени.
Бракът на Жаклин и Онасис
Съюзът сред Жаклин и Аристотел продължава 10 години – до гибелта на Онасис през 1975 година Тяхната връзка беше комплицирана – комбинация от взаимна нужда, боготворене и деловитост. За Жаклин Онасис обезпечи финансова и физическа отбрана след нещастията в семейство Кенеди – освен убийството на Джон, само че и последвалото на брат му Робърт Кенеди през 1968 година
За Онасис бракът с някогашната първа дама донесе необикновен авторитет и интернационално внимание. Двамата прекарват времето си сред Ню Йорк, Париж, Атина и първокласната яхта Christina O, трансформирала се в знак на благосъстояние и власт.
Последни години и завещание
След гибелта на Онасис през 1975 година Жаклин се връща в Ню Йорк, където работи като редактор в издателството Doubleday. Тя остава до края на живота си (1994 г.) знак на жанр, изтънченост и резистентност.
Краят на Муамар Кадафи
На 20 октомври 2011 година светът става очевидец на един от най-драматичните и алегорични финали на Арабската пролет — гибелта на либийския водач Муамар Кадафи, който е погубен от размирен сили след близо 42 години на властническо ръководство.
Муамар Кадафи, роден през 1942 година в Сирт, идва на власт през 1969 година след анемичен боен прелом, с който смъква либийската монархия на крал Идрис I. Тогава единствено на 27 години, той се прогласява за водач на страната и стартира да построява нов политически модел, учреден на неговата така наречен „ Трета универсална доктрина “, изложена в Зелената книга. В продължение на десетилетия Кадафи ръководи Либия с желязна ръка, като съчетава детайли на арабски шовинизъм, социализъм и ислямски обичаи.
Богатството от петролни запаси трансформира Либия в една от най-богатите африкански страни ,
само че под ръководството на Кадафи политическата независимост е строго лимитирана. Режимът му е упрекван в репресии против опозицията, нарушение на човешките права и поддръжка за интернационален тероризъм — в това число за атентата над самолета на Pan Am над Локърби през 1988 година
През февруари 2011 година, въодушевени от митингите в Тунис и Египет, избухват всеобщи антиправителствени демонстрации и в Либия. Сблъсъците бързо прерастват в революция сред силите, лоялни на Кадафи, и бунтовници, проведени под флага на Националния временен съвет. Международната общественост реагира с остро наказание на дейностите на режима.
През март 2011 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 1973, която позволява потреблението на мощ за отбрана на цивилното население. Малко по-късно стартира
военна намеса на НАТО, ръководена от Съединени американски щати, Франция и Англия, която нанася тежки удари по силите на Кадафи .
До есента на 2011 година множеството огромни градове към този момент са паднали под контрола на бунтовниците. Последният бастион на режима остава родният град на Кадафи — Сирт, където той се укрива със свои доближени. На 20 октомври 2011 година, до момента в който се пробва да избяга от обсадения град, конвоят му е нападнат от сили на НАТО и по-късно обкръжен от либийски бунтовници. Кадафи е хванат жив, само че малко по-късно умира при неразбираеми условия — публично се твърди, че е погубен по време на престрелка, само че видеозаписи и свидетелства демонстрират, че е бил линчуван и погубен от тълпата.
Смъртта на Муамар Кадафи е възприета от мнозина като алегоричен завършек на диктатурата в Либия, само че също по този начин слага началото на дълъг интервал на безпорядък и неустойчивост. След рухването на режима страната потъва в междуособици сред разнообразни въоръжени групировки, племенни милиции и ислямистки обединения. До през днешния ден Либия продължава да се бори за политическо единение и непоклатимост, разграничена сред съперничещи си държавни управления и подложена на външно въздействие.
Още събития на 20 октомври:
1894 година – на престола се качва последният съветски император – Николай II.1945 година – Жените във Франция получават право да гласоподават в избори.1973 година – Английската кралица Елизабет II открива публично фамозната опера в Сидни, Австралия.
Родени:
1825 година – роден е българският образован деятел Сава Филаретов1838 година – роден е българският историк Марин Дринов1971 година – роден е американският артист Снуп Дог
Починали:
1966 година – умира българският публицист Димитър Талев („ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “, „ Гласовете ви слушам “)2022 година – умира българският публицист Антон Дончев („ Време разделно “)
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ