Майсторът на усмивката и иронията
На 20 октомври 1925 година в родопското село Яврово е роден Борис Димовски - изтъкнат български художник, график и карикатурист. Той е един от най-известните български карикатуристи от своето потомство, неведнъж награждаван за високи достижения в региона на карикатурата.
Димовски стартира креативния си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „ Стършел “ - във време, когато свободата на изложение е мощно лимитирана. След къс престой в Художествената академия и работа в Асеновград, той развива своя жанр, съчетаващ комизъм и дълбока човешка бдителност.
От 1955 година Димовски работи във в. „ Труд “, а по-късно още веднъж в „ Стършел “, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „ Габровски смешки “ (1966) и взаимната му книга с Радой Ралин „ Люти чушки “ (1968) оставят трайна диря в културната ни история. Последната се трансформира в знак на гражданска храброст и артистична опозиция против цензурата.
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, измежду които „ Моля, заповядайте “ - епиграми от Радой Ралин, „ Невчесани мисли “ - афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, „ Мигове в кибритена кутийка “ от Олга Кръстева, „ Весели национални приказки “ и други Оформя декорите на театрални постановки като „ Импровизация “ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „ Божествена комедия “ от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 година, по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува голям брой творби, които разкрасяват града. Той взе участие в идейната идея за образа на Дома на хумора и сатирата, създател е на част от стенописите и мозайките в емблематичната постройка, основава барелефа с девиза на габровци: „ Светът е оживял, тъй като се е смял “. Негов е първият алманах с габровски комизъм „ Габровски смешки “.
В идващите десетилетия Димовски продължава да твори - основава десетки илюстрации, разгласява сатирични текстове и осъществя независими изложения. През 80-те години на предишния век получава самопризнание като заслужил художник и почетен жител на Габрово.
След измененията през 1989 година остава правилен на своето перо - с остро възприятие за подигравка рисува новите действителности на демократична България. До края на живота си основава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си завещание, което продължава да въодушевява - смях, мъдрост и неподправена човещина.
Димовски стартира креативния си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „ Стършел “ - във време, когато свободата на изложение е мощно лимитирана. След къс престой в Художествената академия и работа в Асеновград, той развива своя жанр, съчетаващ комизъм и дълбока човешка бдителност.
От 1955 година Димовски работи във в. „ Труд “, а по-късно още веднъж в „ Стършел “, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „ Габровски смешки “ (1966) и взаимната му книга с Радой Ралин „ Люти чушки “ (1968) оставят трайна диря в културната ни история. Последната се трансформира в знак на гражданска храброст и артистична опозиция против цензурата.
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, измежду които „ Моля, заповядайте “ - епиграми от Радой Ралин, „ Невчесани мисли “ - афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, „ Мигове в кибритена кутийка “ от Олга Кръстева, „ Весели национални приказки “ и други Оформя декорите на театрални постановки като „ Импровизация “ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „ Божествена комедия “ от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 година, по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува голям брой творби, които разкрасяват града. Той взе участие в идейната идея за образа на Дома на хумора и сатирата, създател е на част от стенописите и мозайките в емблематичната постройка, основава барелефа с девиза на габровци: „ Светът е оживял, тъй като се е смял “. Негов е първият алманах с габровски комизъм „ Габровски смешки “.
В идващите десетилетия Димовски продължава да твори - основава десетки илюстрации, разгласява сатирични текстове и осъществя независими изложения. През 80-те години на предишния век получава самопризнание като заслужил художник и почетен жител на Габрово.
След измененията през 1989 година остава правилен на своето перо - с остро възприятие за подигравка рисува новите действителности на демократична България. До края на живота си основава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си завещание, което продължава да въодушевява - смях, мъдрост и неподправена човещина.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ