Представят романа Влахос в Берковица
На 20 май от 17.30 часа в изложбената зала на Етнографския музей в Берковица ще гостуват Николай Янков и Елена Щерева, създателите на романа „ Влахос “, отдаден на каракачаните – последните същински номади на Европа.
Вижте фрагмент от книгата:
– Как е? – попита ме той през дъха от свеж тютюн.
– Мня хара ке дио тромарес!* – отвърнах аз с думите, които бях научил от самия него.
Нещата в Агориното семейство в никакъв случай не бяха еднопосочни –„ такива “ или „ онакива “ – а постоянно стъпили на междата „ ту по този начин, ту иначе”. Ако попиташ някой в рода им по какъв начин е, той ще ти отговори с „ По-добре от през вчерашния ден, но по-зле от утре” или „ Абе, не като вълка, но не и като заека. “ Нито горе, нито долу. Това вероятно беше някакъв културен белег, тъй като нали преди летували горе по планината, а зимъска слизали надолу към Беломорието. То и в този момент не беше кой знае какъв брой по-различно. Шест месеца бъхтеха по гръцко, беряха маслини и аспержи, инсталираха покриви, подвигаха непознати къщи, а в другата половина от годината си гледаха своите работи по българско. Ни тук, ни там. Или по малко и от двете. В началото тази тяхна квантова релативност по отношение на живота, ми се струваше странна, само че към този момент бях почнал да привиквам. Казват, че завържеш ли магарето и коня на едно място, по цвят и външен тип ще си останат разнообразни, само че ще си замязят по табиетите. Май и аз незабелязано прихващах от техните.
*Чудесно, но с два товара на главата
Заповядайте!
Вижте фрагмент от книгата:
– Как е? – попита ме той през дъха от свеж тютюн.
– Мня хара ке дио тромарес!* – отвърнах аз с думите, които бях научил от самия него.
Нещата в Агориното семейство в никакъв случай не бяха еднопосочни –„ такива “ или „ онакива “ – а постоянно стъпили на междата „ ту по този начин, ту иначе”. Ако попиташ някой в рода им по какъв начин е, той ще ти отговори с „ По-добре от през вчерашния ден, но по-зле от утре” или „ Абе, не като вълка, но не и като заека. “ Нито горе, нито долу. Това вероятно беше някакъв културен белег, тъй като нали преди летували горе по планината, а зимъска слизали надолу към Беломорието. То и в този момент не беше кой знае какъв брой по-различно. Шест месеца бъхтеха по гръцко, беряха маслини и аспержи, инсталираха покриви, подвигаха непознати къщи, а в другата половина от годината си гледаха своите работи по българско. Ни тук, ни там. Или по малко и от двете. В началото тази тяхна квантова релативност по отношение на живота, ми се струваше странна, само че към този момент бях почнал да привиквам. Казват, че завържеш ли магарето и коня на едно място, по цвят и външен тип ще си останат разнообразни, само че ще си замязят по табиетите. Май и аз незабелязано прихващах от техните.
*Чудесно, но с два товара на главата
Заповядайте!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ