Автентични влашки хорá са запазени в село Софрониево
Местни достоверни влашки хорá са непокътнати и се играят в село Софрониево, община Мизия, сподели ръководителят на танцов състав за остарели традиции и изворен фолклор „ Сърбеница “ при Народно читалище „ Пробуда 1927 Софрониево “ Офелия Спасова. По думите й над тридесет са непрекъснатите танцьори, които са ангажирани със състава. Голямо предизвикателство е запазването на традицията и влашките хора, сподели Спасова.
„ Оцеляването на хорáта до през днешния ден се дължи на първо място на приемствеността сред поколенията на локалните хóра, в фамилията и рода. Нашите достоверни влашки хора се играят към този момент трето столетие, устояли са на времето и са живи и до през днешния ден. Продължаваме да учим на техните стъпки нашите деца и внуци и други запалянковци, с вяра и религия, че те ще продължат тази последователност в бъдеще “, добави Спасова.
По думите й през лятната почивка броят на децата в селото се усилва доста и за това в читалището в летните занимания за деца се провежда проучване, както на театрални танци и хора, по този начин и на локални достоверни влашки хорá. „ По този метод се стремим да притеглим вниманието и събудим интереса на децата към локалния фолклор “, добави Спасова.
„ Някога по времето на османското господство по-голямата част от жителите на с. Софрониево (тогава с. Сърбеница), вземат решение да потърсят избавление от безчинствата на турците във Влашко, на другия бряг на Дунава. Напускат родните си домове и взимат единствено най-необходимото със себе си. Оставайки да живеят там преселниците – българи и потомците им – естествено, се научили да приказват влашки, основали са смесени фамилии, споделяли наслади и болки с тамошните. Празнували дружно, играели хора и пеели, преплели обичаи и традиции. Но през всичките тези години не не запомнили, че са българи. След години се завръщат в родния си край и се заселват към остарялата черква „ Св. Никола “, където селото продължава да съществува. От тогава до през днешния ден в нашето село са се запазили многовековни национални обичаи, традиции, хорá, минали през времето и предали се от потомство на потомство “, сподели Офелия Спасова.
Хорáта са „ Балуца “, „ Жувятеле “, „ Сигна “, „ Три пазаще “, „ Чукърлана “, „ Шумадия “, добави Спасова. По думите й в селото се съхраняват и достоверни влашки носии. „ Нашата влашка носия е част от Северняшката фолклорна област и несъмнено е повлияна от носиите във влашкия район, където предците ни са живели. Няма по-пъстра от влашката носия. В нея са събрани всички цветове, които могат да съществуват в палитрата на цветовете. Отличителен цвят е бенбеният (определен колорит на розовото), който несъмнено способства за хубостта на носиите, с които танцьорите от танцовия състав играят влашките хора и до през днешния ден “, добави Спасова.
Създаден през 1946 година танцовият състав на селото носи остарялото име на Софрониево – " Сърбеница ". В годините танцьорите от групировката предават научените танци от своите баби, дядовци и прадеди на млади поданици на селото/БТА.
„ Оцеляването на хорáта до през днешния ден се дължи на първо място на приемствеността сред поколенията на локалните хóра, в фамилията и рода. Нашите достоверни влашки хора се играят към този момент трето столетие, устояли са на времето и са живи и до през днешния ден. Продължаваме да учим на техните стъпки нашите деца и внуци и други запалянковци, с вяра и религия, че те ще продължат тази последователност в бъдеще “, добави Спасова.
По думите й през лятната почивка броят на децата в селото се усилва доста и за това в читалището в летните занимания за деца се провежда проучване, както на театрални танци и хора, по този начин и на локални достоверни влашки хорá. „ По този метод се стремим да притеглим вниманието и събудим интереса на децата към локалния фолклор “, добави Спасова.
„ Някога по времето на османското господство по-голямата част от жителите на с. Софрониево (тогава с. Сърбеница), вземат решение да потърсят избавление от безчинствата на турците във Влашко, на другия бряг на Дунава. Напускат родните си домове и взимат единствено най-необходимото със себе си. Оставайки да живеят там преселниците – българи и потомците им – естествено, се научили да приказват влашки, основали са смесени фамилии, споделяли наслади и болки с тамошните. Празнували дружно, играели хора и пеели, преплели обичаи и традиции. Но през всичките тези години не не запомнили, че са българи. След години се завръщат в родния си край и се заселват към остарялата черква „ Св. Никола “, където селото продължава да съществува. От тогава до през днешния ден в нашето село са се запазили многовековни национални обичаи, традиции, хорá, минали през времето и предали се от потомство на потомство “, сподели Офелия Спасова.
Хорáта са „ Балуца “, „ Жувятеле “, „ Сигна “, „ Три пазаще “, „ Чукърлана “, „ Шумадия “, добави Спасова. По думите й в селото се съхраняват и достоверни влашки носии. „ Нашата влашка носия е част от Северняшката фолклорна област и несъмнено е повлияна от носиите във влашкия район, където предците ни са живели. Няма по-пъстра от влашката носия. В нея са събрани всички цветове, които могат да съществуват в палитрата на цветовете. Отличителен цвят е бенбеният (определен колорит на розовото), който несъмнено способства за хубостта на носиите, с които танцьорите от танцовия състав играят влашките хора и до през днешния ден “, добави Спасова.
Създаден през 1946 година танцовият състав на селото носи остарялото име на Софрониево – " Сърбеница ". В годините танцьорите от групировката предават научените танци от своите баби, дядовци и прадеди на млади поданици на селото/БТА.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ