Почитаме паметта на преподобните отци, избити в манастира Свети Сава
На 20 март почитаме паметта на преподобните отци, избити в манастира " Свети Сава ".
От VІІ век покрайнините на Йерусалим непрекъснато били подлагали на набези от сарацините, както тогава наричали арабите мюсюлмани.
Те не щадели даже мирните пустинници, които не имали никакви земни благосъстояния. Един ден в навечерието на Връбница в лаврата " Свети Сава ", ситуирана недалече от Йерусалим, пристигнал слух, че огромно голям брой сарацини се готвят да атакуван обителта. Братята решили да не напущат лаврата и да се крият. Единодушно те рекли: " Каквато е Божията воля! ". Наистина, тези свети мъже били приживе умрели за света и не се бояли от гибелта. Започнали още по-пламенно да се молят, като се готвели да преминат в по-добрия живот.
На Велики четвъртък сарацините с огромна гняв нападнали манастира и на първо време избили монасите пазачи.
Другите ги събрали в църквата и почнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища, като споделили на светите отци:
- Откупете себе си и църквата си с четиристотин жълтици, другояче всички ще бъдете избити!
Монасите добродушно дали отговор:
- Не проливайте на вятъра кръвта ни. Толкова злато ние в никакъв случай не сме имали. Вземете простите ни облекла. Друго имущество у нас няма да намерите.
Разбойниците не повярвали на думите и с мъчения решили да узнаят къде са скрити съкровищата, за които единствено предполагали.
В манастира имало пещера, в която в миналото се подвизавал св. Сава, създателят на лаврата.
Сарацините затворили в нея всички монаси, натрупали пред входа сухи клони и запалили огромен огън. Монасите почнали да се задушават от дима, а разбойниците продължавали да ги питат за скритите съкровища. Осемнадесет души умрели в пещерата, други били посечени с меч или по различен метод мъчени до гибел. Известни са имената единствено на Йоан, Сергий и Патрикий. Случаят е разказан от свети Стефан Саваит (почита се на 13 юли).
От VІІ век покрайнините на Йерусалим непрекъснато били подлагали на набези от сарацините, както тогава наричали арабите мюсюлмани.
Те не щадели даже мирните пустинници, които не имали никакви земни благосъстояния. Един ден в навечерието на Връбница в лаврата " Свети Сава ", ситуирана недалече от Йерусалим, пристигнал слух, че огромно голям брой сарацини се готвят да атакуван обителта. Братята решили да не напущат лаврата и да се крият. Единодушно те рекли: " Каквато е Божията воля! ". Наистина, тези свети мъже били приживе умрели за света и не се бояли от гибелта. Започнали още по-пламенно да се молят, като се готвели да преминат в по-добрия живот.
На Велики четвъртък сарацините с огромна гняв нападнали манастира и на първо време избили монасите пазачи.
Другите ги събрали в църквата и почнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища, като споделили на светите отци:
- Откупете себе си и църквата си с четиристотин жълтици, другояче всички ще бъдете избити!
Монасите добродушно дали отговор:
- Не проливайте на вятъра кръвта ни. Толкова злато ние в никакъв случай не сме имали. Вземете простите ни облекла. Друго имущество у нас няма да намерите.
Разбойниците не повярвали на думите и с мъчения решили да узнаят къде са скрити съкровищата, за които единствено предполагали.
В манастира имало пещера, в която в миналото се подвизавал св. Сава, създателят на лаврата.
Сарацините затворили в нея всички монаси, натрупали пред входа сухи клони и запалили огромен огън. Монасите почнали да се задушават от дима, а разбойниците продължавали да ги питат за скритите съкровища. Осемнадесет души умрели в пещерата, други били посечени с меч или по различен метод мъчени до гибел. Известни са имената единствено на Йоан, Сергий и Патрикий. Случаят е разказан от свети Стефан Саваит (почита се на 13 юли).
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ