5-та национална научно-приложна конференция за повишаване на квалификацията на учителите организираха ВУЗФ и СБУ
На 20 март 2025 година във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) се организира 5-та национална научно-приложна конференция на тематика " Повишаване на квалификацията на учителите - проблеми и вероятности ", проведена от ВУЗФ и Синдиката на българските учители (СБУ). Конференцията се организира под патронажа на д.ик.н Янка Такева, ръководител на СБУ.
Конференцията беше открита от ректора на ВУЗФ чл.-кор. проф. д.ю.н. Борис Велчев. " Нашият университет е предан на връзката със междинното обучение. Ние сме единствените, които одобряваме студентите с рекомендация от преподавател, което демонстрира какъв брой е значимо за нас вашето мнение, ролята и позицията ви в обществото. Вярвам, че тази конференция, която към този момент се е трансформирала в традиция, ще бъде потребна за вас и можете да разчитате на ВУЗФ в надграждането на вашата подготовка, познания и умения ", съобщи проф. Велчев.
Заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова насочи одобрение към участниците във форума. " Никой от нас няма подозрение, че квалификацията на учителите би трябвало да подхожда на времето, на динамичността, на провокациите и на измененията в класната стая. Много благодаря на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси за тази конференция. Няма друга система, която да е по този начин обвързвана както междинното и висшето обучение. Изходът на междинното обучение е висшето обучение. А висшето обучение търси по-добро качество от междинното обучение и би трябвало да се стремим непрестанно да подобряваме квалификацията на учителите ", съобщи Таня Михайлова.
В първия панел на конференцията бяха показани политиките на МОН за стратегическо развиване на квалификацията и кариерното развиване на учителите, положението на квалификацията на учителите, съществуващите проблеми, предлаганите решения и вероятностите през 2025 година
Основен отчет беше показан от Полина Фетфова, шеф отдел " Квалификация и кариерно развиване " в МОН. Във всяка смяна, която вършим в МОН, в образователните стратегии и проекти, в основата стои учителят. Инвестициите в квалификацията и кариерното развиване на учителите са в действителност вложения в бъдещето на образованието и развиването на обществото като цяло. Общият брой на учителите за образователната 2024/2025 година е 86 484, от тях 91 % са с професионална подготовка преподавател.
Педагогиката е втората най-популярна академична компетентност в университетите с16 900 студенти, като 60% от приключилите през последните 5 години стартират работа като учители. Професията се подмладява, като сега междинната възраст на учителите е 48 година против 55 през 2012 година
Висококвалифицираните учители освен предават познания, също и основават среда за развиване на умения у учениците, стимулират ги за учене образуват ценностни ориентации, съобщи госпожа Фетфова.
Димитър Асенов, шеф на Националния център за повишение на квалификацията на педагогическите експерти и специалисти от МОН, уточни, че пет пъти повече са подготвените педагогичен експерти през 2024 година, спрямо 2019 година (3 359 подготвени през 2024 година против 681 през 2019 г.).
Съвременният преподавател има напълно друга роля от тoва да бъде единствен източник на информация за децата и учениците. Много по-важно е той да ги научи на логическо, креативно и сериозно мислене. Да ги научи да вършат разлика сред вярна и погрешна информация. Да вършат разлика кое е вярно и погрешно от поведенческа позиция. Върху тези правила са фокусирани и главните квалификационни курсове предлагани от НЦПКПС през миналите 5 години, съобщи Димитър Асенов.
Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова, учител във ВУЗФ и Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, показа образцов новаторски курс за възпитаници „ Защо да пазим природата? " като модел на „ обърната класна стая ".
Чрез консолидираното на тематиката в образователния развой, ние освен предаваме познания за екосистемите, само че и въодушевяваме учениците да развият сериозно мислене и дейна гражданска позиция. Всяка образователна стратегия е опция да вдъхнем на учениците отговорност към природата и пристрастеност за опазването ѝ, уточни проф. Желязкова.
Анализ на резултатите на просветителната система на България в относителен разбор с страни членки на Европейски Съюз, беше показан от доцент доктор Яна Пальова от Института за стопански проучвания при Българската академия на науките.
България изостава по обществени разноски за обучение като дял от Брутният вътрешен продукт от другите страни членки, както и по успеваемост на употребяваните обществени запаси, измерена с успеваемостта по PISA. При иконометричното проучване резултатите за България и приблизително за страните членки от Централна и Източна Европа демонстрират, че разлика от 1 в обществените разноски за обучение води от 0.018 до 0.026 разлика в междинния Разузнавателна служба на ФРГ на глава от популацията в дълготраен проект, а на опазването на здравето доста по-малко от 0.01. Доц. Пальова изведе някои от изводите и рекомендациите за обществените секторни политики на България в подтекста на тактиката „ Европа 2030 " и Националната стратегия за развиване „ България 2030 ".
За България е належащо последователно увеличение на обществените разноски за обучение и опазване на здравето до средноевропейските стандарти, както и възстановяване на успеваемостта на разноските и качеството на институциите.
Образователната система би трябвало да обезпечи тласъци за привличането на млади учители, с изключение на нарастването на заплати като позитивна стъпка през последните години, които да получават непрекъсната спомагателна подготовка и тласъци да остават в системата, с цел да приготвят квалифицирана работна ръка за производства с висока добавена стойност.
Образователната система би трябвало да построява умения от ранна детска възраст за запазване на околната среда и справяне с последствията от климатичните промени, работа в екип и сериозно мислене, цифрови умения, както и справяне в обстановки без директни указания, каквито умения се правят оценка от програмата PISA.
Инвестирането за възстановяване на просветителните, цифровите и други умения на всяка възраст би довело до по-висока продуктивност и приходи, повече благоприятни условия за вложения, привличане на повече хора към работа или образование и обществено включване, като по този метод ще поддържа използването на Европейския дирек на обществените права.
Социалното включване на популацията в неравностойно население и възстановяване на неговата начетеност и неговата подготовка е ефикасен метод за консолидираното му посредством присъединяване му в икономическата интензивност.
Създаването на осведомителна система за оценка на осъществяването на обществените стратегии и планове би трябвало да бъде ориентирано към обезпечаването на задоволителна информация за индикатори за осъществяването като основа за положителното и транспарантно ръководство на обществения бранш.
Д.ик.н. Янка Такева, ръководител на СБУ, съобщи, че от идната образователна година квалификацията ще бъде изменена и осъвременена в Наредба 15 за статута и професионалното развиване на учителите, шефовете и другите педагогичен експерти. Очакват се нови политики, свързани с кариерното развиване на учителите. Според Такева квалификационните степени би трябвало да останат. Учителите би трябвало да имат по-голяма опция за израстване. Учител ще може да стане старши преподавател, а не да чака 10 година Има доста учители, които работят прелестно и би трябвало да могат да израстват кариерно по-бързо.
В рамките на втория панел проф. доктор Даниела Бобева, учител във ВУЗФ, прегледа подготовката на България за влизане в еврозоната, провокациите пред просветителната система, методологическите и на практика въпроси, които произтичат от приемането на еврото.
Днес 347 милиона души от 20 страни живеят в еврозоната, а 175 милиона живеят в страни и територии, чиито валути са закрепени към еврото. Еврото е втората най-използвана валута. 79% от живеещите в еврозоната смятат, че „ еврото е положително нещо ". Според проф. Бобева има несъразмерни очаквания за ролята на еврозоната и паричната политика. Приемането на еврото е единствено част от присъединението към еврозоната. Членството в еврозоната не може да е цел, то е средство. Еврозоната не е „ автокаско ".
България е страната отвън еврозоната (освен Швеция), която стабилно най-често покрива критериите. Според нея не е правилно, че действителната конвергенция, т.е. Брутният вътрешен продукт на човек е ниско и по тази причина не би трябвало да приемем еврото. Не е правилно, че не можем да покрием критериите - към този момент сме ги покрили. Не е правилно, че другите страни са по-напред, включително Румъния. Има неначетеност за това кои са критериите и по какъв начин се правят оценка.
Проф. Бобева уточни някои от изгодите от приемането на еврото - повишение на кредитния рейтинг на България и банките; хармонизация на нивото на крайните цени; понижаване на валутните разноски при търговски сделки; понижаване на лихвите и цената на кредитите; възстановяване на имиджа на страната и по-лесен достъп до пазарите на еврозоната.
Краткосрочните опасности са еднократни механически разноски за адаптиране на осведомителни системи, превалутиране на салда, превалутиране в устави, правилници и счетоводни практики; далавера, подправяне на еврото, злоупотреби в процеса. Дългосрочните опасности са свързани с данъчната хармонизация.
Според проф. Бобева, цените ще се подвигат, само че не на всички стоки; не в идентична степен и не едновременно. Сближаването на цените се прави в дълготраен проект и в никакъв случай не се доближава цялостно доближаване на цените. Колко и на кои артикули ще се подвигат цените, зависи от държанието на търговците и потребителите. Рискът за повишаване е по-висок при по-слабо конвергиралите артикули: хранителни артикули, кафе, бира и др.; Ще има и последователно повишаване на цените на услугите. Не се чака повишение при стоките и услугите с висока степен на конвергенция със приблизително европейските: коли, бяла техника и други.
Данните за последните страни, които се причислиха към еврозоната демонстрират слаб инфлационен резултат при самото приемане на еврото.
Проф. Бобева даде някои рекомендации. Преди началната дата на приемане на еврото, да не се обменят левове за евро. Всички превалутирания да се извършат в границите на първите 6 месеца, с цел да се избегнат такси. Обмяната да се прави единствено в Българска народна банка, комерсиалните банки и в " Български пощи " АД. Обмяната на наличностите по сметки ще става автоматизирано и ще се избегне очакване и скупчване в офисите на банките.
Д-р Пламен Иванов, учител във ВУЗФ и Middlesex University, Англия, показа тематиката за произхода на парите и ролята им в устойчивото икономическо развиване. Според него въвеждането на еврото е проформално. ЕЦБ към този момент следят 70-80% от дейните банки в България посредством механизма си за контрол. От позиция на паричната маса, дебата за сменянето на лв. с еврото е по отношение на 3 - 10%. Основният спор би трябвало да се концентрира върху това какво съставляват парите, от кое място произлизат в капиталистическата рамка и по какъв начин се употребяват в стопанската система - може да се сътвори балон, а може да се сътвори и стопански разцвет. Тяхното предопределение, и в частност по какъв начин се употребява банковият заем, е от значително (но не единствено) значение за икономическото благополучие или закъснение на нациите.
Необходим е по-широк публичен спор и напън за образуването и включването на МСП в индустриалният потенциал и по какъв начин да се употребява паричната ни система за повишаване на стандарта на живот.
В конференцията взеха присъединяване над 100 учители и шефове от междинните учебни заведения в цялата страна, началници на РУО, специалисти от МОН, Синдиката на българските учители, университетските и научните среди.
Медийни сътрудници на конференцията бяха Българска телеграфна агенция и в. " Учителско дело "
Конференцията беше открита от ректора на ВУЗФ чл.-кор. проф. д.ю.н. Борис Велчев. " Нашият университет е предан на връзката със междинното обучение. Ние сме единствените, които одобряваме студентите с рекомендация от преподавател, което демонстрира какъв брой е значимо за нас вашето мнение, ролята и позицията ви в обществото. Вярвам, че тази конференция, която към този момент се е трансформирала в традиция, ще бъде потребна за вас и можете да разчитате на ВУЗФ в надграждането на вашата подготовка, познания и умения ", съобщи проф. Велчев.
Заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова насочи одобрение към участниците във форума. " Никой от нас няма подозрение, че квалификацията на учителите би трябвало да подхожда на времето, на динамичността, на провокациите и на измененията в класната стая. Много благодаря на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси за тази конференция. Няма друга система, която да е по този начин обвързвана както междинното и висшето обучение. Изходът на междинното обучение е висшето обучение. А висшето обучение търси по-добро качество от междинното обучение и би трябвало да се стремим непрестанно да подобряваме квалификацията на учителите ", съобщи Таня Михайлова.
В първия панел на конференцията бяха показани политиките на МОН за стратегическо развиване на квалификацията и кариерното развиване на учителите, положението на квалификацията на учителите, съществуващите проблеми, предлаганите решения и вероятностите през 2025 година
Основен отчет беше показан от Полина Фетфова, шеф отдел " Квалификация и кариерно развиване " в МОН. Във всяка смяна, която вършим в МОН, в образователните стратегии и проекти, в основата стои учителят. Инвестициите в квалификацията и кариерното развиване на учителите са в действителност вложения в бъдещето на образованието и развиването на обществото като цяло. Общият брой на учителите за образователната 2024/2025 година е 86 484, от тях 91 % са с професионална подготовка преподавател.
Педагогиката е втората най-популярна академична компетентност в университетите с16 900 студенти, като 60% от приключилите през последните 5 години стартират работа като учители. Професията се подмладява, като сега междинната възраст на учителите е 48 година против 55 през 2012 година
Висококвалифицираните учители освен предават познания, също и основават среда за развиване на умения у учениците, стимулират ги за учене образуват ценностни ориентации, съобщи госпожа Фетфова.
Димитър Асенов, шеф на Националния център за повишение на квалификацията на педагогическите експерти и специалисти от МОН, уточни, че пет пъти повече са подготвените педагогичен експерти през 2024 година, спрямо 2019 година (3 359 подготвени през 2024 година против 681 през 2019 г.).
Съвременният преподавател има напълно друга роля от тoва да бъде единствен източник на информация за децата и учениците. Много по-важно е той да ги научи на логическо, креативно и сериозно мислене. Да ги научи да вършат разлика сред вярна и погрешна информация. Да вършат разлика кое е вярно и погрешно от поведенческа позиция. Върху тези правила са фокусирани и главните квалификационни курсове предлагани от НЦПКПС през миналите 5 години, съобщи Димитър Асенов.
Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова, учител във ВУЗФ и Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, показа образцов новаторски курс за възпитаници „ Защо да пазим природата? " като модел на „ обърната класна стая ".
Чрез консолидираното на тематиката в образователния развой, ние освен предаваме познания за екосистемите, само че и въодушевяваме учениците да развият сериозно мислене и дейна гражданска позиция. Всяка образователна стратегия е опция да вдъхнем на учениците отговорност към природата и пристрастеност за опазването ѝ, уточни проф. Желязкова.
Анализ на резултатите на просветителната система на България в относителен разбор с страни членки на Европейски Съюз, беше показан от доцент доктор Яна Пальова от Института за стопански проучвания при Българската академия на науките.
България изостава по обществени разноски за обучение като дял от Брутният вътрешен продукт от другите страни членки, както и по успеваемост на употребяваните обществени запаси, измерена с успеваемостта по PISA. При иконометричното проучване резултатите за България и приблизително за страните членки от Централна и Източна Европа демонстрират, че разлика от 1 в обществените разноски за обучение води от 0.018 до 0.026 разлика в междинния Разузнавателна служба на ФРГ на глава от популацията в дълготраен проект, а на опазването на здравето доста по-малко от 0.01. Доц. Пальова изведе някои от изводите и рекомендациите за обществените секторни политики на България в подтекста на тактиката „ Европа 2030 " и Националната стратегия за развиване „ България 2030 ".
За България е належащо последователно увеличение на обществените разноски за обучение и опазване на здравето до средноевропейските стандарти, както и възстановяване на успеваемостта на разноските и качеството на институциите.
Образователната система би трябвало да обезпечи тласъци за привличането на млади учители, с изключение на нарастването на заплати като позитивна стъпка през последните години, които да получават непрекъсната спомагателна подготовка и тласъци да остават в системата, с цел да приготвят квалифицирана работна ръка за производства с висока добавена стойност.
Образователната система би трябвало да построява умения от ранна детска възраст за запазване на околната среда и справяне с последствията от климатичните промени, работа в екип и сериозно мислене, цифрови умения, както и справяне в обстановки без директни указания, каквито умения се правят оценка от програмата PISA.
Инвестирането за възстановяване на просветителните, цифровите и други умения на всяка възраст би довело до по-висока продуктивност и приходи, повече благоприятни условия за вложения, привличане на повече хора към работа или образование и обществено включване, като по този метод ще поддържа използването на Европейския дирек на обществените права.
Социалното включване на популацията в неравностойно население и възстановяване на неговата начетеност и неговата подготовка е ефикасен метод за консолидираното му посредством присъединяване му в икономическата интензивност.
Създаването на осведомителна система за оценка на осъществяването на обществените стратегии и планове би трябвало да бъде ориентирано към обезпечаването на задоволителна информация за индикатори за осъществяването като основа за положителното и транспарантно ръководство на обществения бранш.
Д.ик.н. Янка Такева, ръководител на СБУ, съобщи, че от идната образователна година квалификацията ще бъде изменена и осъвременена в Наредба 15 за статута и професионалното развиване на учителите, шефовете и другите педагогичен експерти. Очакват се нови политики, свързани с кариерното развиване на учителите. Според Такева квалификационните степени би трябвало да останат. Учителите би трябвало да имат по-голяма опция за израстване. Учител ще може да стане старши преподавател, а не да чака 10 година Има доста учители, които работят прелестно и би трябвало да могат да израстват кариерно по-бързо.
В рамките на втория панел проф. доктор Даниела Бобева, учител във ВУЗФ, прегледа подготовката на България за влизане в еврозоната, провокациите пред просветителната система, методологическите и на практика въпроси, които произтичат от приемането на еврото.
Днес 347 милиона души от 20 страни живеят в еврозоната, а 175 милиона живеят в страни и територии, чиито валути са закрепени към еврото. Еврото е втората най-използвана валута. 79% от живеещите в еврозоната смятат, че „ еврото е положително нещо ". Според проф. Бобева има несъразмерни очаквания за ролята на еврозоната и паричната политика. Приемането на еврото е единствено част от присъединението към еврозоната. Членството в еврозоната не може да е цел, то е средство. Еврозоната не е „ автокаско ".
България е страната отвън еврозоната (освен Швеция), която стабилно най-често покрива критериите. Според нея не е правилно, че действителната конвергенция, т.е. Брутният вътрешен продукт на човек е ниско и по тази причина не би трябвало да приемем еврото. Не е правилно, че не можем да покрием критериите - към този момент сме ги покрили. Не е правилно, че другите страни са по-напред, включително Румъния. Има неначетеност за това кои са критериите и по какъв начин се правят оценка.
Проф. Бобева уточни някои от изгодите от приемането на еврото - повишение на кредитния рейтинг на България и банките; хармонизация на нивото на крайните цени; понижаване на валутните разноски при търговски сделки; понижаване на лихвите и цената на кредитите; възстановяване на имиджа на страната и по-лесен достъп до пазарите на еврозоната.
Краткосрочните опасности са еднократни механически разноски за адаптиране на осведомителни системи, превалутиране на салда, превалутиране в устави, правилници и счетоводни практики; далавера, подправяне на еврото, злоупотреби в процеса. Дългосрочните опасности са свързани с данъчната хармонизация.
Според проф. Бобева, цените ще се подвигат, само че не на всички стоки; не в идентична степен и не едновременно. Сближаването на цените се прави в дълготраен проект и в никакъв случай не се доближава цялостно доближаване на цените. Колко и на кои артикули ще се подвигат цените, зависи от държанието на търговците и потребителите. Рискът за повишаване е по-висок при по-слабо конвергиралите артикули: хранителни артикули, кафе, бира и др.; Ще има и последователно повишаване на цените на услугите. Не се чака повишение при стоките и услугите с висока степен на конвергенция със приблизително европейските: коли, бяла техника и други.
Данните за последните страни, които се причислиха към еврозоната демонстрират слаб инфлационен резултат при самото приемане на еврото.
Проф. Бобева даде някои рекомендации. Преди началната дата на приемане на еврото, да не се обменят левове за евро. Всички превалутирания да се извършат в границите на първите 6 месеца, с цел да се избегнат такси. Обмяната да се прави единствено в Българска народна банка, комерсиалните банки и в " Български пощи " АД. Обмяната на наличностите по сметки ще става автоматизирано и ще се избегне очакване и скупчване в офисите на банките.
Д-р Пламен Иванов, учител във ВУЗФ и Middlesex University, Англия, показа тематиката за произхода на парите и ролята им в устойчивото икономическо развиване. Според него въвеждането на еврото е проформално. ЕЦБ към този момент следят 70-80% от дейните банки в България посредством механизма си за контрол. От позиция на паричната маса, дебата за сменянето на лв. с еврото е по отношение на 3 - 10%. Основният спор би трябвало да се концентрира върху това какво съставляват парите, от кое място произлизат в капиталистическата рамка и по какъв начин се употребяват в стопанската система - може да се сътвори балон, а може да се сътвори и стопански разцвет. Тяхното предопределение, и в частност по какъв начин се употребява банковият заем, е от значително (но не единствено) значение за икономическото благополучие или закъснение на нациите.
Необходим е по-широк публичен спор и напън за образуването и включването на МСП в индустриалният потенциал и по какъв начин да се употребява паричната ни система за повишаване на стандарта на живот.
В конференцията взеха присъединяване над 100 учители и шефове от междинните учебни заведения в цялата страна, началници на РУО, специалисти от МОН, Синдиката на българските учители, университетските и научните среди.
Медийни сътрудници на конференцията бяха Българска телеграфна агенция и в. " Учителско дело "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ