Сидзо Канакури тръгна през 1912-а, но финишира през 1967-а: Историята на най-дългия маратон в историята
На 20 март 1967 година Сидзо Канакури приключи маратона в Стокхолм, който беше почнал през 1912-а. Официалното му време е 54 години, 246 дни, пет часа, 32 минути и 20.3 секунди и е оповестено за международен връх.
Канакури печели квота за Олимпиадата в Швеция през 1912 година след победа в маратон в родината си през ноември 1911-а. Тогава Сидзо счита, че потенето не е положително за един бегач и го изтощава в допълнение по тази причина отхвърля да пие течности, от което ми прилошава няколко дни преди надпреварата. Като по знамение, се оправя тъкмо в точния момент за маратона и го печели с време 2:32:45 ч.
Но по това време пътуването до Швеция е по-тежко, в сравнение с присъединяване в самото съревнование. Заедно с Канакури пътува още един състезател от Япония – спринтьорът Мишима Яхико, и те двамата съставяват японската делегация. Тежкото пътешестване им оставя малко време за подготовка, само че съгласно историческите извори, Канакури е бягал на всяка гара, на която е имало по-дълъг престой.
Освен това, Сидзо е трябвало да се грижи и за спътника си Яхико, който се разболял. В добавка, Канакури траял и с традицията си да пие минимално количество течности. Всички тези фактори изясняват това, което следва да се случи на Олимпиадата.
Температурата в деня на маратона, 14 юли 1912г., е 32 градус. Изтощителното пътешестване, времето, прекарано в грижи за сънародника си, неналичието на съответна подготовка и време за адаптация и незадоволителният банкет на течности предопределят ориста на Канакури в надпреварата.
Това е първият път, в който играч от Япония излиза на олимпийската сцена, само че по време на маратона припада и е спретнат в дом от шведско семейство. Когато се осъзнава, е изправен пред сложен избор – да признае неуспеха си пред уредниците или да се прибере тайно в родината си и да не загатва и дума за това. Сидзо избира второто, с цел да не петни името на Япония, още към този момент имайки поради, че това е първа Олимпиада за Страната на изгряващото слънце. Едно нещо обаче не е знаел – ужасната горещина кара съвсем половината маратонци да се откажат преди финалната линия поради безсилие.
След като се прибира вкъщи, Канакури, към този момент наясно, че страната му изостава стряскащо доста от останалите страни, стартира да употребява олимпийския си опит и провежда надпревари на дълги дистанции, най-вече за възпитаници и студенти, с цел да попуяризира спорта в Япония. Неслучайно, там е прочут и с прякора Бащата на маратона.
Въпреки славата, която придобива на национално равнище, и още по-странното – макар че взе участие на Олимпиадата през 1920 в Белгия, когато приключва 16-и и на тази през 1924-а във Франция, където не финишира, Канакури продължава да се води безследно липсващ в Швеция.
Случаят с изчезналия маратонец е преключен през 1967-а, когато шведската телевизия Sveriges Television открива Сидзо, който тогава към този момент е на 75 година и се любува на пенсията си, в Япония.
Шведските публицисти идват с забавно предложение – желае ли Канакури да приключи олимпийския маратон, който стартира преди повече от 50 години? Японецът се съгласява и през март 1967-а прекрачва финалната линия 54 години откакто започва. И по този начин се ражда най-дългият маратон в историята, приет публично и от Световните върхове на Гинес.
Разбира се, в днешни дни на достижението на Канакури не толкоз като антирекорд в маратона, колкото като на забавен факт от спортната история. В множеството маратони има оптимално време, за което той би трябвало да бъде приключен. Например, всяко време над осем часа на Лондонския маратон не се признава от уредниците.
Канакури, който умря на достойните 92 години пез 1983-та, постоянно ще бъде запомнен като основоположника на японския маратон и като един от хората, помогнали най-вече за развиването на леката атлетика в източната страна. От времето, в което той беше дебютант на олимпийски игри, до през днешния ден Япония към този момент има 439 извоювани медала от летни олимпиади, с което се подрежда на 11-о място в света по този индикатор.
Някои локални може и да не знаят историята за Сидзо, само че, сигурно, всички ще се надяват броя на оценките да се усили идната година, когато Токио посреща Олимпийските игри сред 24 юли и 9 август 2020 година
