На 20 март 1949 г. германската марка (на немски: Deutsche

На 20 март 1949 година немската марка (на немски: Deutsche Mark) става законна парична единица на Западна Германия, а след 1990-а и на обединена Германия.

Дойче марката остава публична валута до 2002 година, когато е сменена от еврото. Въпреки, че марките  към този момент не са законно платежно средство към момента огромен брой магазини в Германия вършат огромни понижения за хората, които платят с марки. През дните към 20 март разнообразни магазини в страната също одобряват заплащания в остарялата валута. През 2012 година беше изчислено, че към 13,2 милиарда марки към момента са в послание.

Обменният курс на марката е закотвен на равнище 1,95583 марки за евро и има безконечна годност, при продажба на марки в офисите на немската Бундесбанк. Банкнотите и монетите могат да бъдат изпращани до банката и обменяни по пощата. 

През близо 50-те години на съществуването си немската марка претърпява не малко разтърсвания.

Най-сериозните от тях са шоковете с цените на петрола през 70-те години, както и синдикалните претенции за повишение на заплатите. Въпреки тези перипети немската Бундесбанк, с помощта на обезпечената от конституцията си самостоятелност съумява да поддържа валутата постоянна и трансформира дойче марката във втората най-силна валута в света за времето си.