257 литра на квадрат във Варна падат на тази дата през 1951 г.: Най-проливният дъжд в историята на България
На 20-и август 1951 година във Варна пада най-проливният дъжд в историята на измерванията у нас.
Небето се разцепило за 9 часа и половина.
Стресирал се даже самопишещият дъждомер в метеорологичната станция във Варна. Не съумял да записва напълно и вярно пороя.
Нанесените вреди, изключително на асфалтовата настилка в града, са чудовищни. Канализационната мрежа се оказала незадоволителна, с цел да побере голямото количество вода, заради което улиците се трансформирали в буйни реки.
Валежът бил най-силен сред 13,30 и 13,40 часа и сред 17,05 и 17,10 часа с оптималната активност за 5 минути от близо 3 л/кв.м за минута. Във варненската метеорологичната станция измерено количество за 24 часа е 257,8 л/кв.м.
Месечната норма за август във Варна е 36 л/кв.м.
Така единствено за едно денонощие е паднал дъжд седем пъти повече от дъжда, който нормално се изсипва за цялостен месец.
Годишната норма за Варна е 513 л/кв.м.
Като се пресметне площта, върху която е паднал този пороен дъжд, и количеството, измерено във Варна, а точно повърхност от към 600 кв.км, общия размер на пороя е 150 000 000 куб. м.
Щетите в Морската столица са съществени. Под вода се оказват голям брой здания. Пътните настилки в огромната си част са отнесени. Канализацията се запушва от големите количества дъжд и дни наред улиците на града се трансформират в буйни реки.
Всъщност, пет години по-рано Варна още веднъж е залята, въпреки и в по-малки мащаби.
След невиждания проливен дъжд и потопа от август 1951 година, за да се предотвратят бъдещи сходни бедствия, стартира залесяване на Франгенското плато, ситуирано северно от града. За към пет години са залесени терените по южните скатове на платото и над квартал Виница. Така се основава екосистема, която значително поема и преразпределя дъждовните води, като забавя отвеждането им към по-ниските елементи, където е ситуиран град Варна.
Небето се разцепило за 9 часа и половина.
Стресирал се даже самопишещият дъждомер в метеорологичната станция във Варна. Не съумял да записва напълно и вярно пороя.
Нанесените вреди, изключително на асфалтовата настилка в града, са чудовищни. Канализационната мрежа се оказала незадоволителна, с цел да побере голямото количество вода, заради което улиците се трансформирали в буйни реки.
Валежът бил най-силен сред 13,30 и 13,40 часа и сред 17,05 и 17,10 часа с оптималната активност за 5 минути от близо 3 л/кв.м за минута. Във варненската метеорологичната станция измерено количество за 24 часа е 257,8 л/кв.м.
Месечната норма за август във Варна е 36 л/кв.м.
Така единствено за едно денонощие е паднал дъжд седем пъти повече от дъжда, който нормално се изсипва за цялостен месец.
Годишната норма за Варна е 513 л/кв.м.
Като се пресметне площта, върху която е паднал този пороен дъжд, и количеството, измерено във Варна, а точно повърхност от към 600 кв.км, общия размер на пороя е 150 000 000 куб. м.
Щетите в Морската столица са съществени. Под вода се оказват голям брой здания. Пътните настилки в огромната си част са отнесени. Канализацията се запушва от големите количества дъжд и дни наред улиците на града се трансформират в буйни реки.
Всъщност, пет години по-рано Варна още веднъж е залята, въпреки и в по-малки мащаби.
След невиждания проливен дъжд и потопа от август 1951 година, за да се предотвратят бъдещи сходни бедствия, стартира залесяване на Франгенското плато, ситуирано северно от града. За към пет години са залесени терените по южните скатове на платото и над квартал Виница. Така се основава екосистема, която значително поема и преразпределя дъждовните води, като забавя отвеждането им към по-ниските елементи, където е ситуиран град Варна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ