Подредиха кулинарна изложба в община Мездра
На 20 декември – денят на Св. Игнатий Богоносец, Игнажден във фоайето на oбщина Мездра беше подредена кулинарна галерия на тематика „ Кулинарните обичаи на община Мездра “.
Традиционната българска софра е подредена от движимости в кулинарното изкуство майсторки на българските гозби. Читалищните секретар-библиотекари от селата Елисейна, Царевец, Ребърково, Люти брод, Долна Кремена, Брусен, Боденец, Лик, Дърманци, Моравица, Оселна, Зверино, Крапец и Руска Бела са издирили и изпълнили предписания, които показват локалната традиция, въодушевени от благосъстоянието и плодородието на българската земя. Кулинарните обичаи е предават от потомство на потомство и са типични за община Мездра, а някой от тях са неповторими за България. Рецептите се пазят в старите фамилни бележници, скътани са в спомените за златните ръце на майки и баби, за пъстрите маси по време на сборове и общоселски тържества. Подредената софра е съобразена с годишното време и празничния календар. С почетени е към приближаващите светли Коледни празници читалищните секретари са посочили постната бъднивечерска софра с присъщите ястия и декорация. Изложбата е освен изкушаващо вкусна, тя има и познавателна стойност – показва строгите обичаи на този празник.
Милка Пухалска – член на Краеведското сдружение в Мездра – споделя за българските национални обичаи на Бъдни вечер.
Вечерта преди Рождество Христово в България се назовава още Кадена вечер. В ранно утро стопанката меси боговица - ритуален самун за дома, а девойката прави кравай за коледарите, който ще подари на своя фаворит, и китка свива от чимшир с треска от бъдника в огнището, усукана от червен конец.
Приготвят и празничната софра. В патриархалния български дом подът на гостната стая се ръси със плява, върху нея постилат бъдниве-1 черния месал трапезник и се подреждат 7, 9 или 12 постни ястия. Когато цялото семейство се събере, стопанката прекадява вред из къщата. Вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата по нивите, при сядане на трапезата всеки се помества от ляво на дясно — да сторят място на мъртвите родственици, като от всяка храна се отделя залък за тях. Най-старият мъж разчупва боговицата над главата на малко дете, което подскача три пъти, и раздава на всеки по къшей самун, като един се оставя нависоко, та деца, добитък и годишна продукция нависоко да порастват. По време на вечерята не се става, с цел да не стават кокошките от яйцата, а в случай че се наложи някой да стане, би трябвало да върви наведен, с цел да се пребият класовете от зърно. На шанс е, който пръв кихне на трапезата — на него стопанинът обрича първото агне, което се роди през годината. Първия залък младите скриват под възглавницата и имат вяра, че който сънуват снощи — за него ще се оженят. А наред със стародавните гадания по орехи, жито, брашно и въглени всеки с боязън чака да чуе звънкия вик на гайда и радостния юношески коледарски напев.
Кметът на oбщина Мездра инж. Генади Събков поздрави основателите и изпълнителите на концепцията за кулинарна галерия и им връчи тематични коледни дарове.
Ястията бяха освен прегледани, само че и дегустирани.
Традиционната българска софра е подредена от движимости в кулинарното изкуство майсторки на българските гозби. Читалищните секретар-библиотекари от селата Елисейна, Царевец, Ребърково, Люти брод, Долна Кремена, Брусен, Боденец, Лик, Дърманци, Моравица, Оселна, Зверино, Крапец и Руска Бела са издирили и изпълнили предписания, които показват локалната традиция, въодушевени от благосъстоянието и плодородието на българската земя. Кулинарните обичаи е предават от потомство на потомство и са типични за община Мездра, а някой от тях са неповторими за България. Рецептите се пазят в старите фамилни бележници, скътани са в спомените за златните ръце на майки и баби, за пъстрите маси по време на сборове и общоселски тържества. Подредената софра е съобразена с годишното време и празничния календар. С почетени е към приближаващите светли Коледни празници читалищните секретари са посочили постната бъднивечерска софра с присъщите ястия и декорация. Изложбата е освен изкушаващо вкусна, тя има и познавателна стойност – показва строгите обичаи на този празник.
Милка Пухалска – член на Краеведското сдружение в Мездра – споделя за българските национални обичаи на Бъдни вечер.
Вечерта преди Рождество Христово в България се назовава още Кадена вечер. В ранно утро стопанката меси боговица - ритуален самун за дома, а девойката прави кравай за коледарите, който ще подари на своя фаворит, и китка свива от чимшир с треска от бъдника в огнището, усукана от червен конец.
Приготвят и празничната софра. В патриархалния български дом подът на гостната стая се ръси със плява, върху нея постилат бъдниве-1 черния месал трапезник и се подреждат 7, 9 или 12 постни ястия. Когато цялото семейство се събере, стопанката прекадява вред из къщата. Вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата по нивите, при сядане на трапезата всеки се помества от ляво на дясно — да сторят място на мъртвите родственици, като от всяка храна се отделя залък за тях. Най-старият мъж разчупва боговицата над главата на малко дете, което подскача три пъти, и раздава на всеки по къшей самун, като един се оставя нависоко, та деца, добитък и годишна продукция нависоко да порастват. По време на вечерята не се става, с цел да не стават кокошките от яйцата, а в случай че се наложи някой да стане, би трябвало да върви наведен, с цел да се пребият класовете от зърно. На шанс е, който пръв кихне на трапезата — на него стопанинът обрича първото агне, което се роди през годината. Първия залък младите скриват под възглавницата и имат вяра, че който сънуват снощи — за него ще се оженят. А наред със стародавните гадания по орехи, жито, брашно и въглени всеки с боязън чака да чуе звънкия вик на гайда и радостния юношески коледарски напев.
Кметът на oбщина Мездра инж. Генади Събков поздрави основателите и изпълнителите на концепцията за кулинарна галерия и им връчи тематични коледни дарове.
Ястията бяха освен прегледани, само че и дегустирани.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ