На 20 декември 1990 г., броени дни преди Коледа, България

На 20 декември 1990 година, броени дни преди Коледа, България става очевидец на историческо събитие. Юристът Димитър Попов сглобява държавно управление в последния миг. Това се случва тъкмо в „ 12 без 1 минута “. Така той става първият некомунистически министър председател след 1946 година Неговият мандат е къс, само че извънредно значим за прехода на страната.

Димитър Попов (26 юни 1927 година – 5 декември 2015 г.) произлиза от остарял български жанр. Осем генерации от него са давали свещеници и книжовници. Съпругата му Мария е внучка на екзарх Стефан. Като младеж Попов е член на организацията „ Бранник “. Тя е основана през 1940 година за образование на младежта. Заради това „ леке “ в биографията си, той мъчно е позволен до висше обучение. Въпреки пречките, Попов приключва право в Софийския университет.

След университета бъдещият министър председател служи като трудовак. Работи към две години в мина. По-късно става правист на Сдружението на частните автомобилисти. Когато комунистическата власт закрива сдружението, Попов продължава като правист. Започва работа в Съюза на българските автомобилисти (СБА). Там е дълготраен член на управлението. Като арбитър на авторалита, той за първи път получава опция да пътува в чужбина. Посещава даже буржоазен страни.

От 1972 година Попов е арбитър в Софийския градски съд. През 1990 година е определен за негов ръководител. Той е бил юридически съветник на няколко вестника. Сред тях е и седмичникът „ Поглед “. Там работи и създателят на текста. Попов постоянно написа за рубриката „ Тема, която ме вълнува “. Веднъж донася текст, озаглавен „ Черна непризнателност “. В него разяснява случай от практиката си, индикативен за човешката непризнателност.

Един от най-критикуваните моменти в кариерата на Попов е издадената от него смъртна присъда през 1985 година Присъдата е против 26-годишния Тодор Дечев. Дечев е упрекнат в поругаване на гроба на Людмила Живкова. Върховният съд удостоверява присъдата. Държавният съвет отхвърля опрощение. Попов по-късно декларира:

Такъв беше законът тогава, Пенчо, по него трябваше да съдим…

Това демонстрира сложността на времето и върховенството на тогавашните закони.

В началото на 1990 година Димитър Попов е определен за ръководител на Централната изборна комисия (ЦИК). Под негово управление се организират изборите за Седмото велико национално заседание. На 22 ноември 1990 година Андрей Луканов подава оставка. Тогава партиите още веднъж показват Димитър Попов за министър председател. Той оглавява държавното управление на националното единодушие. Кабинетът е формиран мъчно, изключително поради поста вътрешен министър. Попов съумява да убеди Христо Данов да одобри поста. Така на 20 декември 1990 година кабинетът е гласуван. За първи път в него влизат представители на опозиционните партии. На Съюз на демократичните сили е даден за ръководство икономическият блок.

Правителството на Попов е първото същинско съдружно ръководство след 55 години комунистическа власт. То включва представители на Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Български земеделски народен съюз. Тази необятна поддръжка е основна за прехода. На 1 февруари държавното управление освобождава цените. Това води до внезапно нарастване на стоките. Попов насочва известния апел към жителите:

За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, само че е доста скъпо, тъй като след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.

Фразата „ За бога, братя, не купувайте! “ остава в историята. Тя е предизвестие към жителите за икономическата обстановка.

Освен „ шоковата терапия “, държавното управление на Попов съумява да реализира и най-важната си цел. На 14 юни 1991 година е оповестена новата конституция на България. Тя е първата стъпка на тоталитарната страна към европейската народна власт. Димитър Попов се оправя сполучливо и с външната политика. Той даже заобикаля опит за държавен прелом. През януари 1991 година на среща в Давос Попов се среща с Ханс Дитрих Геншер. Двамата разискват мораториума върху българските заплащания по външния дълг. Решават да се сътвори финансова къща в Лихтенщайн. Мораториумът е анулиран и стартират договаряния с кредиторите.

След Давос, Попов отива във Вадуц. Там схваща, че Симеон Сакскобургготски също е там. В програмата за срещата обаче като лидер на българската група е посочен Н. В. Симеон II, цар на България. Попов е посочен като негов пръв министър. Българската делегация неотложно си потегля. По-късно доктор Желев споделя на Попов: „

Г-н Попов, в случай че бяхте приели наличието на Симеон в българската делегация, щях да желая оставката ви.

“ Димитър Попов признава, че във Вадуц е изработен грациозен опит за държавен прелом. Този опит обаче не съумява.

След като предава премиерския пост на Филип Димитров на 8 ноември 1991 година, Димитър Попов прави опит да остане в политиката. През 1992 година се кандидатира за президент от името на Българската национална демократическа партия. Опитът е несполучлив. Попов се връща към обичаните си занимания – книги, китара и песни. Той умира на 88 години след затруднения от Паркинсон. Болестта го мъчи през последните 5-6 години от живота му.