На 20 август Православната църква почита паметта на 37 пловдивски

На 20 август Православната черква уважава паметта на 37 пловдивски мъченици, избити при римските гонения против християните.

По време на 10-ото гонение против християните, подхванато от император Диоклециан, във Филипопол  37 мъже – християни и изповедници на вярата, потърпевши за Христа през 304 година, дружно с други двама пловдивски мъченици – светите Севериан и Мемнос и свети страдалец Дионисий от Станимака (днешния Асеновград).

На лобното място на мъчениците в Старинен Пловдив се намира църквата „ Свети равноапостолни царе Константин и Елена “, в която през 2001 година беше сложена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици, а върху каменния дувар на храма има паметна плоча, свидетелстваща за тяхната мъченическа гибел.

На днешната дата се чества и старозаветния Свети оракул Самуил.

В превод от еврейски името Самуил значи „ измолен от Бога “.

Свети оракул Самуил живял 1146 години преди раждането на Христос.

На 12-годишна възраст имал признание, че Бог ще накаже съдията на израилския народ Илий, за това, че не е обуздал нечестивите му синове. Пророчеството се сбъднало, когато филистимците победили израилтяните.

След гибелта на Илий Самуил станал арбитър на народа. Когато стар, той назначил синовете си Йоил и Авия за съдии. Но те не наследили честността и справедливостта на татко си и тогава старейшините на Израел поискали Самуил да им сложи цар.

Самуил видял в това надълбоко проваляне на народа, който до тогава бил ръководен от самия Бог, провъзгласяващ волята Си посредством светите Свои избраници.

След като упрекнал първия цар Саул за осквернение и неподчинение, оракул Самуил скрито помазал Давид, който по-късно се възкачил на престола.

Свети Самуил умрял в преклонна възраст. През 406 година мощите на пророка били пренесени от Юдея в Константинопол.