Откриването на Австралия – краят на една глава и началото на нова
На 20 август 1770 година знамето на Англия се издига над сребърните пясъци, с цел да го развее бриза. Изстрелват се три залпа от десанта на плажа, а по-късно на тях е отговорено от кораба Ендевър, дебаркирал в залива.
Джеймс Кук и екипажът му са в морето в продължение на 724 дни като за последно са в Нова Зеландия преди 141. По-малко от 100 души на мъничък транспортен съд в необятния океан, те картографират бреговата линия, всеки остров и проход, преди да се насочат на запад към Земя Ван Димен, а по-късно на север в търсене на източния бряг на Непознатата южна земя.
Изпратени в Тихия океан, сякаш с цел да видят редкия пренос на Венера пред слънцето, те всъщност са на загадка задача с кралска заповед да желаят неуредени земи за короната и да изследват чуждоземните забележителности. Когато откривателят и астроном лейтенант Джеймс Кук слиза на брега и обявява голямата южна земя за великобританска – именувайки цялата източна част на този просторен континент Нов Южен Уелс – той не открива нов свят толкоз, колкото се среща със остарял другар.
Мечтата за Австралия блуждае в главите на европейците, които изследват Азия, в продължение на 400 години. Кук не е първият, който идва с байрак в ръка – пред него се простира път, павиран с корабокрушения, войни, подправки и пиратство. Но първо му бе нужна самата фантазия.
Кораба Ендевър
На 15 913 километра и на повече от 1000 години разстояние, Питагор е този, които възпламенява въображението на Кук. Около 530 година прочие н. е. математикът се отдръпва в Кротон в днешна Италия, с цел да избяга от тиранията в гръцката си татковина остров Самос. Пътувайки обилно от Египет до Индия, преди да основе своята школа и да събере почитателите си, той употребява своя опит да сътвори теоремата, която през днешния ден носи неговото име.
На Питагор също се приписва концепцията, че нашият свят е сфера и по тази причина на юг би трябвало да има голяма земна маса – с цел да се балансира кълбото. Два века по-късно Аристотел развива тази доктрина въз основа на кръговата сянка на Земята по време на лунното затъмнение и изменящите се места на съзвездията, колкото по-на юг отива човек. Вследствие на проучванията на Аристотел за нощното небе, римският географ Помпоний Мела (1 век) основава карти, разделящи света на северна и южна зона, а по-късно гръко-римският астролог, астроном, географ и изчерпателен мъдрец Клавдий Птолемей (90–168 година сл. н. е.) събира всички познания, които може, за международните райони, в голямата си „ География “, добавяйки, че пътят до огромната южна земя безспорно е неосъществим заради „ чудовища “.
Идеята за това ново пространство – Terra Australis Incognita – се корени в основата на ренесансовата география и картография, до момента в който всяка карта идва с неразбираемо дефинирана велика и мистична Южна земя. Точно както задачата на Кук от 1768 година идва със своите тайни цели за увеличение на обсега на Британската империя, точно политиката и икономиката карат предшествениците му да пътуват в търсене на същите открития.
Питагор
Португалската корона се завърта из Източна Африка, Индия и Малайзия, а град Малака и богатите на индийско орехче и карамфили Молукски острови са в центъра на нейните ползи. Португалците даже основават търговски пункт на остров Тимор през 1590 година Твърдейки, че огромна част от Азия е тяхна благосъстоятелност, линията Сарагоса спретнато минава през Нова Гвинея и въпреки тогава да не го осъзнават, това разпространява Terra Australis Incognita.
С поддръжката на папа Климент VIII и крал Филип III, Педро Фернандес де Кирос потегля от Перу през 1603 година с три кораба, с цел да откри и вземе Австралия за Испания. Оставяйки навигацията „ на Божията воля “, той пристига на остров Вануату, на запад от Фиджи, който неправилно приема за крайната си цел и го назовава La Austrialia del Espíritu Santo, Южната земя на Светия Дух, след което се пробва да основе колония, наречена Нов Йерусалим. Нов Йерусалим се срутва позорно заради враждебността на коренното население на Вануату и личния му екипаж.
По подигравка на ориста, в действителност вторият пълководец на де Кирос, Луис Ваз де Торес, е най-близо до реализирането на фантазията им. Отделен от де Кирос, де Торес повежда два кораба към Манила. Когато ветровете го запращат на юг от Нова Гвинея вместо на север, той и екипажът му стават първите моряци (за които знаем), които се движат в пролива, който в този момент носи неговото име, разделяйки Нова Гвинея на север от Австралия на юг. Въпреки че по това време той не схваща смисъла на полуостров Кейп Йорк, неговото пътешестване е най-достоверното испанско изказване за откриването на Австралия.
Капитан Джеймс Кук
Военноморските офицери – които, сходно на Кук, потвърждават своята стойност в далечните театри в борба – са изпратени в Тихия океан все по-редовно от огромни военноморски сили с излишък в спокойно време на кораби, хора, пари и опит. В бърза поредност Адмиралтейството изпраща комодор Джон Байрън през 1765 година, а по-късно капитан Самюел Уолис през 1766 година на кораба Долфин и капитан Филип Кеъртър на кораба Суалоу през 1766 година, а по-късно и Кук през 1769 година – всички разпространяващи флага на страната си на територия на всеки тихоокеански остров, на който стъпят. Terra Australis в никакъв случай не излиза от съзнанието им.
Докато Джеймс Кук и неговите прародители препускат на юг, тъкмо както Торес прави преди тях, и с френските им сътрудници компактно зад тях, картата на Австралия се разгръща сантиметър по сантиметър. Независимо дали платната им са разрушени от стопански, политически или имперски сили, или от краля, техните достижения остават успех на разсъдъка и любознанието.
Когато Кук най-сетне усеща австралийските пясъци да хрускат под краката му, той в действителност надгражда върху по-стари експедиции, както и върху идеите от Древна Гърция, само че неговите открития ще се трансфорат в основата на колония и в последна сметка на цяла нация.
Ще да минат още доста години, преди европейските заселници да знаят сигурно, че земята, която Кук обявява за Нов Южен Уелс, е обвързвана с Нова Холандия и не е обвързвана със Земя Ван Димен, тъкмо както Кук потвърждава, че тези пръснати части на доста по-велика страна не са свързани с Нова Зеландия или Нова Гвинея.
Със своите кораби, прорязващи непознати океани и хоризонти, тези мъже – този състав на мислители, моряци, пирати и търговци – затварят една глава на дългото търсене на Австралия и за положително или лошо отварят нова.
