На 20 април 1984 г. в 18:15 ч. Христо Проданов

На 20 април 1984 година в 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест. Така той става първият български планинар, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с медал „ Герой на Народна Република България”.

Той съумява да доближи самичък до върха без кислороден уред по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) скат, именуван още „ Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - връх за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за нормалните офанзиви на върха) и четвъртият човек, изкачил се самичък.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: " Аз съм на върха, на върха съм — Христо! "

Ура-а-а! — слушам до мен. Виждам по какъв начин от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и на открито. Срещу мен се задават хора, доста хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за взаимозависимост на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за привет. Спомням си единствено, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: " Тук на върха няма нищо. Има единствено построена една дребна пирамида от четири руски кислородни бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. "

Така в книгата си " Еверест по Западния гребен " (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов разказва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на успех и на покруса.

Остава на върха прекомерно дълго - 33 минути. От диалозите оттогава излиза наяве, че е не запомнил българското знаме в раница по ската, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от руското знаме.

" Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, само че не мога. Има тук едно малко късче, ще взема него ", споделя той.

Слизането му от върха по същия рисков маршрут се трансформира в в една от огромните нещастия в българския спорт. Налага му се да пренощува навън в " Зоната на гибелта ", без спален чувал и палатка, защото става прекомерно мрачно и слизането е невероятно. На 21/22 април той умира на към 8700 м наоколо до така наречен Сива кула.

Репликите в радиостанцията: " Ице, ти си огромен мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! " в опит на радиста да държи безсънен Проданов до идването на поддръжката изпод пресъздават в най-пълна мощ драматичността в тези напрегнати часове в Хималаите.

Преди да реализира фантазията на живота си, Проданов споделя: " Най-огромното ми предпочитание е нашата експедиция да приключи сполучливо, да приключи сполучливо освен с нанагорнище на какъв да е от нашите алпинисти, само че всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми триумф, всичко останало е пепел ".

По подигравка на ориста, точно той не съумява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 година на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До през днешния ден това е последното нанагорнище по Западния гребен.

През 1997 година Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 година това съумяват да създадат Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за повторно. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче умира по противоположния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 година

В листата на починалите българи под върха има още една българка - три дни след гибелта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.