Вдъхни секиму, о, боже!, любов жива за свобода
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Този ден се отбелязва от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други жители да отдадат почитта си.
През 1876 година 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с боязън целуват родната земя. Окриля ги светлата концепция да се борят за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния терор на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година
Днес Ботев е измежду най-обичаните ни национални герои, оставили светла следа в съзнанието на генерации българи. А гениалната му лирика и буйната му журналистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни публично се празнува като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България, а от 1948 година тъкмо в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.
А news.bg предлага на своите читатели да почетат Христо Ботев, прочитайки едно от неговите стихотворения.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от тиня мъжът и дамата,
а индивидът си оставил
плебей да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в злочестина си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
единствено със очаквания голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, кумир на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разсъдъкът,
защитниче на робите,
на който щат честват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
обич жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на битката
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
безшумно като през пустиня!...
През 1876 година 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с боязън целуват родната земя. Окриля ги светлата концепция да се борят за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния терор на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година
Днес Ботев е измежду най-обичаните ни национални герои, оставили светла следа в съзнанието на генерации българи. А гениалната му лирика и буйната му журналистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни публично се празнува като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България, а от 1948 година тъкмо в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.
А news.bg предлага на своите читатели да почетат Христо Ботев, прочитайки едно от неговите стихотворения.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от тиня мъжът и дамата,
а индивидът си оставил
плебей да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в злочестина си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
единствено със очаквания голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, кумир на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разсъдъкът,
защитниче на робите,
на който щат честват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
обич жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на битката
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
безшумно като през пустиня!...
Източник: news.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ