На 2 юни честваме Ден на Ботев и загиналите за

На 2 юни честваме Ден на Ботев и починалите за свободата на България. В историята на българското национално-освободително придвижване има доста имена, които са се трансформирали в емблема на националния ни дух и темперамент. Едно от тях свети с най-ярката светлина и това е името на Христо Ботев. Той въплъщава визията за гения, наред с тази за свободолюбието и силата на духа. Емоцията, която провокира името му, е способна да допре всеки българин. За своя напълно къс, единствено 28-годишен живот, той е оставил извънредно доста за идните генерации. Проследяването на житейския му път разкрива пред погледа ни персона, орисана от ориста да заеме място измежду великите имена на своето време.

На 6 януари 1848 година в Калофер, в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, известна със своята горделивост и мощен дух жена, се ражда синът им Христо. Друго огромно име в тази възрожденска фамилия е Кирил, по-малкият брат на поета, който също има своето значимо място в националната ни гражданска война, въпреки името му да остава в сянката на гениалния му брат.

Първоначално дребният Христо стартира учението си в Карлово, само че след това се завръща в родния си град и учи под управлението на даскал Ботьо. Завършва трикласното учебно заведение в будния градец и с поддръжката на възрожденски дейци като Найден Геров отпътува за Русия. В Одеса, наред с образованието си, построява своя талантлив жанр и прави първи литературни опити. Само две години по-късно поради буйния си темперамент е изключен от учебното заведение и стартира работа като преподавател.

Поради заболяване на татко си се завръща вкъщи. Тогава излиза и първото му стихотворение, един от 20-те бисера в единствената му стихосбирка, отредила му място измежду международните поети - Майце си. Скоро след отпечатването на първата от известните му произведения, му се постанова да напусне бунтовното градче поради пламенната му тирада на деня на националните първоучители Кирил и Методий.

Младият Ботев се открива в Румъния. Живее в най-притегателните за българските революционни емигранти градове- Букурещ и Браила. Във Влашко се свързва с революционната емиграция и се сближава с други известни имена из средите на българските революционери като Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Сред емигрантите се оформят революционните му възгледи. През 1868 година той се записва в четата на Жельо Войвода и се готви да премине Дунав, с цел да реализира на дело бляновете си за независимост и почтено място в битката за нея. По този мотив основава друга от своите известни произведения - На сбогуване, с което дава поръчка за водещо място в българската лирика. Идеята за чета, която да премине в България, не се реализира и задачата на младежа с метежен дух остава неизпълнена за момента.

Ботев постъпва в здравното учебно заведение в Букурещ, само че също го напуща бързо заради липса на средства. Нерадостният и тежък живот на емигранта застига поета във Влашко. Той прекарва една доста тежка зима в изоставена мелница в покрайнините на румънската столица. Споделя мизерията с Васил Левски, който оставя у него възприятие на учудване и удивление със способността си да понася тестванията.

В идващите две години работи на разнообразни места, пътува непрестанно и поддържа връзка с революционната емиграция. В Букурещ стартира издаването на собствен вестник - Дума на българските емигранти. Заради концепциите, които прокламира, е задържан и лежи в пандиза. Освободен е след застъпничеството на известните революционери Любен Каравелов и Васил Левски.

Ботев работи като печатар, с цел да се устоя, и написа огнената си журналистика във вестниците Свобода и Независимост. Сам издава и самостоятелен комичен вестник, наименуван Будилник.

На общото заседание на Българския централен революционен комитет през 1874 година е определен за секретар за организацията. Работи като преподавател в столицата на Румъния и издава още един метежен вестник - Знаме. Тогава се дами за българката Венета, а година по-късно се ражда единственото му дете, щерка му Иванка.

През 1873 година Апостолът на свободата Васил Левски е хванат и обесен в София. Този факт нанася голямо проваляне на цялата революционна активност. Сам сломен от загубата, Ботев написа популярната си творба Обесването на Васил Левски, която остава връх в поетичното творчество, отдадено на Апостола.

Кризата, в която изпада революционната организация със гибелта на Левски, изважда на напред във времето потребността от здрава ръка, която да поеме делата на национално- освободителното придвижване. Тази ръка се оказва Ботевата и той оглавява организацията.

По време на емигрантската му работа в Босна и Херцеговина избухва въстание и за Ботев то се оказва събитие, което затвърждава убеждението му, че това е пътят, по който би трябвало да върви и родината му.

Започва организирането на най-масовия протест в дългото робско съществуване на народа. Това събитие остава в историята като Априлско въстание. В подготовката му Ботев взима ефективно присъединяване като събира средства, оръжие и дейци, които да се включат в битката.

Преждевременното експлоадиране на всеобщия протест оставя поета-революционер встрани от протичащото се пред пролетта на 1876 година. Когато новината за кървавия разгром над националната воля и жадност за независимост доближава до Ботев, той взема решение да посвети живота си на един храбър героизъм, с който да остави своята диря в историята и националната памет и да откри своето място в редовете на битката, както постоянно е мечтал. Сам провежда чета, оглавява я и потегля към България. В румънския град Гюргево четниците се качват на кораба Радецки като мирни пасажери и на идващия ден го завземат, с цел да трансформират курса му към българския бряг.

Плавателният съд дебаркира на българския бряг при Козлодуй и четата от 120 души, под управлението на Ботев, поема към Балкана. Очакванията да провокират въстание не се реализират. Ужасите на Априлското въстание са напълно пресни в съзнанието на народа и четата остава самотна против османските потери. След няколко тежки боеве те се отдръпват в Балкана. На 2 юни 1876 година наоколо до връх Вола патрон пронизва Ботев. Само на 28 години той записва името си измежду безсмъртните, сливайки лирика и витален героизъм в едно.

Творчеството на Ботев е показано от едвам 20 непокътнати стихотворения, събрани в дребна стихосбирка. Тя обаче му отрежда място на талантлив стихотворец от международна големина. Заради неповторимото му поетическото майсторство, наследено от националната ария. Ботев, с безпогрешния си нюх на талант, съзира голямото влияние, хубост и равномерност на националните ни песни. Той осъзнава, че подчинявайки своето творчество на техните достолепия, ще направи стиховете си същински скъпи. Преработва национални претекстове, заимства похвати и стихотворни техники от националното творчество е основава една неповторима амалгама от огнени хрумвания и неподражаемо стихотворно майсторство.

Стиховете му са гениални и поради концепциите с общочовешко значение - за правото на независимост, която е изконна човешка и национална ценност; за любовта към родината; за живота, чийто смисъл е в битката против потисничеството. Гениалността на Ботевите стихове идва и от неспокойствието на мозъка и сърцето на техния основател. Те са създавани нормално за рекордно малко време, съвсем нямат редакции, само че постоянно има мотив за написването им. Те са родени от директно събитие от живота на своя създател. Във всеки стих диша неспокойната Ботева душа.

Огромното влияние на огнената лирика на Ботев се дължи както на самите поетически достолепия на стиховете, по този начин и на житейската орис на поета. Драмата на героичната ера, в която живее и твори Ботев, минава през сърцето му, трансформира се в негова персонална човешка и креативна орис, с цел да доближи до нас като съкровена изповед на един талантлив разум и непокорно сърце. Тя е отражение на мозъка и гения на една невероятна персона и това я прави толкоз същинска. Прави я безсмъртна. Като всяка велика лирика.