На 2 юни българската журналистика загуби едно от най-ярките си

На 2 юни българската публицистика загуби едно от най-ярките си лица. Отиде си Нери Терзиева - ера в телевизионната публицистика, сложила началото на нов вид показване на новините и другарство със фена. Голяма част от живота й е обвързван с Българската национална телевизия, където тя е кореспондент, водещ и шеф.

Журналистът от " Паранорама " Катя Тодорова написа своите персонални думи за Нери. Ето какви са те:

Никога не съм работила с Нери. Гледах я в новините вкъщи и ми се искаше да наподобявам на нея. Изглеждаше като необятно отворен прозорец с чист въздух. След нея в телевизионните вести нищо не беше същото.

Като студентка изпитвах безмълвна респект. Даже не се престраших да се срещна с нея. Случи се години по-късно, когато сама ме потърси. За да ми даде кураж. Не бях подозирала, че е следила работата ми. Винаги ще вардя нейните думи за себе си.

От Нери зная какъв брой огромен смисъл имат положителните думи казани в точния момент. Не високопарни. Не официални.

Докато я следих в профил постоянно се учудвах на лекотата да споделя простичко значими неща. Без да насилва думите, без да ги трансформира в декорации. Харесвах достолепието, с което ги произнасяше.

От Нери зная, че човек не трябва да се пести. Че публицистика се прави с обстоятелства, само че първо със сърцето. Че кураж даваш, когато самичък го имаш. Разбираш другия, когато не се страхуваш да питаш каквото си искаш. Цениш свободата, когато самичък си си я дал. И самичък плащаш за това.

Не си пръв непременно. Пръв си когато си постъпил честно. Особено, когато против теб е бурята.

Има незаменими хора. Страхувам се, че няма кой да ни споделя положителни думи като нея.