ВАС обяви българския разширен списък по „Магнитски“ за нищожен
На 2 юни 2021 година Министерството на финансите на Съединени американски щати, прилагайки световния закон „ Магнитски “, вкара в черен лист за корупция избягалия в Дубай обвинен предприемач Васил Божков, Делян Пеевски и тогавашния зам.-шеф на Бюрото за надзор на специфичните разследващи средства Илко Желязков.
Два дни по-късно – на 4 юни 2021 година, служебното държавно управление одобри решение за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединени американски щати наказания на български лица. С него бе основана непрекъсната работна група с присъединяване на представители на министерствата на вътрешните работи и на финансите, на Държавна организация „ Национална сигурност “ и Националната организация за приходите. На нея беше предоставено в незабавен порядък „ да изготви и да поддържа лист на лицата, които попадат и евентуално биха попаднали в обсега на глобите, наложени от Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединени американски щати “ (решението на Министерски съвет виж тук).
Този уголемен лист по „ Магнитски “ провокира лавина от каузи. С решение на Върховен административен съд от листата към този момент бяха извадени братята Цветомир и Боян Найденов и татко им Стефан.
Още от постановяването му решението на служебното държавно управление е обект на мнения и рецензии от юристите, защото е неразбираемо даже дали съставлява нормативен, или самостоятелен административен акт. Впоследствие състав на Върховен административен съд одобри, че то е самостоятелен административен акт и жалбата против него стопира осъществяването му.
Днес в две свои решения Върховен административен съд разгласи българският лист „ Магнитски “ за незабележим.
„ Върховните съдии одобряват, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни “, показват от Върховен административен съд.
И излагат още от претекстовете: „ Глобалният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България “.
„ Регламентът дава съображение на съда да одобри, че страните – членки на Европейски Съюз са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение, поради, че Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на физически лица с местоживеене в общността, които са жители на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и така нататък Това значи, че решение, постановено от орган на трета страна и основаващо се на наредбите на законодателството на тази трета страна с извънтериториално приложение, няма да бъде прието на територията на Европейски Съюз “, акцентира Върховен административен съд.
„ Актът на Министерски съвет и следващо направените описи към него не плануват процедура за известяван за обстоятелствата и събитията, които обосновават включването на имената на заинтригуваните лица в описите. Няма и процедура за чуване на засегнатите. Липсват данни, които разрешават и да се одобри, че Министерски съвет е уведомил жалбоподателите за признатите против тях обстоятелства и условия, обосноваващи първичното включване на имената им в описите и налагането на плануваните от него ограничаващи ограничения “, декларира съдът.
Решенията и по двете административни каузи могат да бъдат обжалвани.
Два дни по-късно – на 4 юни 2021 година, служебното държавно управление одобри решение за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединени американски щати наказания на български лица. С него бе основана непрекъсната работна група с присъединяване на представители на министерствата на вътрешните работи и на финансите, на Държавна организация „ Национална сигурност “ и Националната организация за приходите. На нея беше предоставено в незабавен порядък „ да изготви и да поддържа лист на лицата, които попадат и евентуално биха попаднали в обсега на глобите, наложени от Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединени американски щати “ (решението на Министерски съвет виж тук).
Този уголемен лист по „ Магнитски “ провокира лавина от каузи. С решение на Върховен административен съд от листата към този момент бяха извадени братята Цветомир и Боян Найденов и татко им Стефан.
Още от постановяването му решението на служебното държавно управление е обект на мнения и рецензии от юристите, защото е неразбираемо даже дали съставлява нормативен, или самостоятелен административен акт. Впоследствие състав на Върховен административен съд одобри, че то е самостоятелен административен акт и жалбата против него стопира осъществяването му.
Днес в две свои решения Върховен административен съд разгласи българският лист „ Магнитски “ за незабележим.
„ Върховните съдии одобряват, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни “, показват от Върховен административен съд.
И излагат още от претекстовете: „ Глобалният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България “.
„ Регламентът дава съображение на съда да одобри, че страните – членки на Европейски Съюз са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение, поради, че Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на физически лица с местоживеене в общността, които са жители на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и така нататък Това значи, че решение, постановено от орган на трета страна и основаващо се на наредбите на законодателството на тази трета страна с извънтериториално приложение, няма да бъде прието на територията на Европейски Съюз “, акцентира Върховен административен съд.
„ Актът на Министерски съвет и следващо направените описи към него не плануват процедура за известяван за обстоятелствата и събитията, които обосновават включването на имената на заинтригуваните лица в описите. Няма и процедура за чуване на засегнатите. Липсват данни, които разрешават и да се одобри, че Министерски съвет е уведомил жалбоподателите за признатите против тях обстоятелства и условия, обосноваващи първичното включване на имената им в описите и налагането на плануваните от него ограничаващи ограничения “, декларира съдът.
Решенията и по двете административни каузи могат да бъдат обжалвани.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ