2 септември 1947 г. Ражда се Димитровград
На 2 септември 1947 година е учреден град Димитровград. Първият социалистически град на България е умислен грандиозно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е сложено на 10 май 1947 година
Градът е издигнат от 50 000 бригадири, които идват от 963 български градове и села. Част от тях стават поданици на новия град. От 1948 до 1950 година младежите работят в независимата бригада „ Млада гвардия”. Девизът на бригадирите, изграждащи Димитровград е: „ Ние построяваме града, градът построява нас!”
Официално Димитровград е учреден на 2 септември с декрет на тогавашния министър-председател и водач на Българска комунистическа партия Георги Димитров, като се сплотяват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За построяването му е образувано младежко бригадирско придвижване, в което младежи от цялата страна работят гратис.
Бригадирите построяват десетки жилища, химически фабрики, фабриката „ Вулкан “, азотно-торовия цех, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „ Александър Стамболийски “, „ Георги Димитров “ и други
Най-древните предмети плод на човешката активност в Димитровград са открити в пещерата „ Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хиляди година прочие Хр.), напомня dimitrovgrad.bg.
Благоприятните климатични условия и плодородната почва към реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват откритите голям брой керамични материали и находки от землището на Димитровград.
Най-вероятно през късната древност е била издигната и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В рамките на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) против Византийската империя. Истински подем Блесна изживяла по време на византийското господство ХІ-ХІІ в., когато се трансформирала в огромен нравствен и боен център.
Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход отпред с немския император Фридрих І Барбароса през 1189 година и победните походи на цар Калоян през 1202 година в Тракия. За финален път името на Блесна се загатва в изворите, поради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 година в Тракия и завладява крепостта, която преди този момент била изоставена от жителите и бранителите си. Каква е била точната орис на укрепителното оборудване по-късно - не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът към него е траял и по-късно.
След завладяването на Тракия от османските турци, регионът към Димитровград попада в така наречен Румелийски вилает.
Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в., с името Каяджик (на турски „ кая” е канара, камък). През 1906 година селището е преименувано на Каменец, а през 1925 година на Раковски.
В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с. Марийно е известно с името Кокарджа (в дословен превод от турски „ пор”). През 1897 година селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, брачна половинка на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подкрепяне на потърпевшото от наводняване население като подарява 1000 златни лв..
Легендата споделя, че на мястото на с.Черноконево, е съществувало остаряло населено място, наречено Черничево. Чума прогонва неговите поданици и по време на турското завладяване тук идват преселници турци. През ХVІІ в. турците са прогонени, жителите на тогавашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, т.к. техният лидер яздел черен кон - на турски „ кара ат”. През 1906 година селото е преименувано на Черноконево. Селото е известно още като „ Малкия Батак”, поради кървавите събития от по време на Руско-турската освободителна война, когато е изцяло разрушено от турците, а популацията е подложено на безогледна сеч.
Основен занаят на популацията е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век изключително развиване получава зеленчукопроизводството. Част от локалното население се занимава със салджийство (превоз на артикули по р.Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 година е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава подтик на развиването на селото и го трансформира в център на търговията.
През 1895 година се слага началото на въгледобива в района. В годините сред двете международни война в Маришкия каменовъглен басейн са издигнати две топлоелектрически централи – Топлоелектрическа централа „ Вулкан” и Топлоелектрическа централа „ Марица 1”, които слагат началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България.
В село Раковски е открита Консервна фабрика и стартира строителство на огромен циментов цех сред селата Марийно и Черноконево. Така стартира оформянето на огромен промишлен регион, което предвещава построяването на градско населено място с огромно значение за страната. Неслучайно през 1946 година е взето държавно решение първият български цех за изкуствени торове да бъде издигнат точно в землището на с. Раковски.
Градът е издигнат от 50 000 бригадири, които идват от 963 български градове и села. Част от тях стават поданици на новия град. От 1948 до 1950 година младежите работят в независимата бригада „ Млада гвардия”. Девизът на бригадирите, изграждащи Димитровград е: „ Ние построяваме града, градът построява нас!”
Официално Димитровград е учреден на 2 септември с декрет на тогавашния министър-председател и водач на Българска комунистическа партия Георги Димитров, като се сплотяват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За построяването му е образувано младежко бригадирско придвижване, в което младежи от цялата страна работят гратис.
Бригадирите построяват десетки жилища, химически фабрики, фабриката „ Вулкан “, азотно-торовия цех, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „ Александър Стамболийски “, „ Георги Димитров “ и други
Най-древните предмети плод на човешката активност в Димитровград са открити в пещерата „ Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хиляди година прочие Хр.), напомня dimitrovgrad.bg.
Благоприятните климатични условия и плодородната почва към реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват откритите голям брой керамични материали и находки от землището на Димитровград.
Най-вероятно през късната древност е била издигната и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В рамките на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) против Византийската империя. Истински подем Блесна изживяла по време на византийското господство ХІ-ХІІ в., когато се трансформирала в огромен нравствен и боен център.
Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход отпред с немския император Фридрих І Барбароса през 1189 година и победните походи на цар Калоян през 1202 година в Тракия. За финален път името на Блесна се загатва в изворите, поради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 година в Тракия и завладява крепостта, която преди този момент била изоставена от жителите и бранителите си. Каква е била точната орис на укрепителното оборудване по-късно - не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът към него е траял и по-късно.
След завладяването на Тракия от османските турци, регионът към Димитровград попада в така наречен Румелийски вилает.
Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в., с името Каяджик (на турски „ кая” е канара, камък). През 1906 година селището е преименувано на Каменец, а през 1925 година на Раковски.
В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с. Марийно е известно с името Кокарджа (в дословен превод от турски „ пор”). През 1897 година селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, брачна половинка на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подкрепяне на потърпевшото от наводняване население като подарява 1000 златни лв..
Легендата споделя, че на мястото на с.Черноконево, е съществувало остаряло населено място, наречено Черничево. Чума прогонва неговите поданици и по време на турското завладяване тук идват преселници турци. През ХVІІ в. турците са прогонени, жителите на тогавашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, т.к. техният лидер яздел черен кон - на турски „ кара ат”. През 1906 година селото е преименувано на Черноконево. Селото е известно още като „ Малкия Батак”, поради кървавите събития от по време на Руско-турската освободителна война, когато е изцяло разрушено от турците, а популацията е подложено на безогледна сеч.
Основен занаят на популацията е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век изключително развиване получава зеленчукопроизводството. Част от локалното население се занимава със салджийство (превоз на артикули по р.Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 година е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава подтик на развиването на селото и го трансформира в център на търговията.
През 1895 година се слага началото на въгледобива в района. В годините сред двете международни война в Маришкия каменовъглен басейн са издигнати две топлоелектрически централи – Топлоелектрическа централа „ Вулкан” и Топлоелектрическа централа „ Марица 1”, които слагат началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България.
В село Раковски е открита Консервна фабрика и стартира строителство на огромен циментов цех сред селата Марийно и Черноконево. Така стартира оформянето на огромен промишлен регион, което предвещава построяването на градско населено място с огромно значение за страната. Неслучайно през 1946 година е взето държавно решение първият български цех за изкуствени торове да бъде издигнат точно в землището на с. Раковски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ