На 2 октомври българският народ отново ще избира парламент. Надеждата

На 2 октомври българският народ още веднъж ще избира парламент. Надеждата е да преминем по-леко през рецесиите, които се задават, подбудени от спрените газови доставки и последвалата инфлация. Изправени ли сме пред серпантина от избори или ще имаме устойчиво ръководство? Време ли е за промени или би трябвало да се търси необятно обединявания, което да ни преведе през рецесиите? Отговорите на тези въпроси от. потърсихме от политолога доктор Теодора Йовчева.

- Защо политическите сили не желаят да вършат предизборни обединения? Да чакаме ли изненади на изборите?

Очакват ни едни от дребното избори, в които не може да се планува спечелилият. Разликата сред първия и втория в социологическите изследвания е дребна, а и както към този момент видяхме те не всеки път съумяват да плануват резултата. Това значи, че има доста ситуационни фактори, които стимулират нашия гласоподавател в доста по-голяма степен в сравнение с европейския да вземем за пример. Този феномен в политологията е видян - усилване на краткосрочните фактори за гласоподаване за сметка на дълготрайни като принадлежност към групи. Очаква се изборната интензивност да е ниска, само че за мен това не значи, че няма да има изненади. При ниска изборния интензивност последните избори бяха извоювани от нов състезател. Това значи, че тезата, че твърдите ядра дефинират спечелилия при ниска интензивност не е изцяло вярна. Един от главните въпроси е дали ГЕРБ ще съумеят да капитализират недоволството от обществените и икономическите условия или харизмата на новите политици към момента е мощна.

Моята догадка за неналичието на коалиция съответно сред Продължаваме промяната (ПП) и Демократична България (ДБ) е, че казусът е обвързван с реденето на листите. Демократична България е коалиция и даже вътре е мъчно да се направи съдружният баланс. При възможна предизборна коалиция с Политическа партия този проблем щеше да засегне и двете обединения.

- Каква политическа зима ни чака, ще имаме ли държавно управление след 2 октомври или влизаме в нова рецесия?

Много е мъчно да се създадат прогнози, само че съгласно мен ни чака интервал на неустойчивост. Първо, не се знае дали Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия ще имат задоволително депутати за устойчиво болшинство. Второ, не знаем какъв ще е резултатът на “Възраждане ” и дали “Български напредък ” ще премине бариерата. При висок резултат на “Възраждане ” и влизане на “Български напредък ” ще бъде доста забавен изборът на Българска социалистическа партия къде да се нарежда - при проруския блок или при този с повече шансове за ръководство. Аз допускам, че желанието за присъединяване в ръководството ще надделее. Второ, даже да се образува болшинство сред към този момент някогашните сътрудници, то ще е нежно и идеологически разнородно. Това ме кара да мисля, че вероятността за предварителни избори по никакъв начин не е дребна, което значи, че страната ни става отличник по производство на избори като конкуренция са ни само Израел. Там от 2019 година се създават избори и те търсят форми на новаторско ръководство като ротация на премиера да вземем за пример.

- Ще се наложи ли служебният кабинет да ръководи по-дълго в месеци със съществени проблеми поради газовите доставки? И ще се изострят ли нападките на служебния кабинет към предходното държавно управление? Нужни ли бяха кадровите смени, подхванати от служебния кабинет, реваншизъм ли бе това?

Един от претекстовете за по-бързо съставяне на кабинет би бил точно служебното държавно управление на Радев да не остава дълго на власт. Сериозният разлом, който виждаме сред президента, Политическа партия и управлението на Българска социалистическа партия може да подейства като катализатор за договарянията. В огромна степен със служебния кабинет Радев сподели, че има лично въздействие измежду някогашните ръководещи. Той назначи министри от Българска социалистическа партия, както и от Политическа партия. За мен това е мощен сигнал за въздействието му е в тези политически кръгове. Интензитетът на нападките зависи от това дали Радев и някогашните ръководещи ще намерят помиряване, тъй като президентът се потвърди като властови човек. Той мислеше, че ще може да работи през някогашните сътрудници, което не се оказа напълно правилно. Ако намерят път назад, тогава може да се чака намаляване на тона.

- Какво остава прикрито в спора сред президента Румен Радев и водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова?

Скритото беше, че в действителност Радев има свои позиции в Българска социалистическа партия и те не зависят от Нинова. Напротив, даже я конкурират. Самият факт е, че в служебния кабинет има членове на Българска социалистическа партия и то от критиците на Нинова, демонстрира, че президентът има собствен престиж в партията.