2 октомври 1187 г. Саладин превзема Ерусалим
На 2 октомври 1187 година – Сирийският султан Саладин завладява Ерусалим. Така се поставя завършек на 88-годишно ръководство от кръстоносците.
Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) (от арабски: Саладин – силата на вярата) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век.
Роден е през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак и умира на 4 март 1193 година в Дамаск, Сирия. Остава в историята като лидер на ислямска завоевателна акция, а по-късно и на мюсюлманската опозиция против експанзията на кръстоносните страни в Близкия изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силният и доблестен съперник на кръстоносците. Дава фамилното си име на учредената от него династия Аюбиди.
Саладин се трансформира в сплотяваща персона за емирите. Повежда войските на исляма в борбата при Хатинските хълмове (3—4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, покорен в борбата. След тази победа Саладин се насочва към Ерусалим и го обсажда. На 2 октомври 1187 година последният бранител на Ерусалим Балиан предава града, откакто получава обещанието на мюсюлманския пълководец сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се отдръпват към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин извършва поетата дума.
По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II при град Акра. По време на борбата Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, с цел да оказват помощ в лекуването му, тъй като си коства да се помогне на заслужен съперник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което реализират спокойно съглашение, с което Светите земи стават налични за поклонниците от всички вероизповедания.
Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск. След гибелта му, в хазната няма задоволително средства за погребението му – Саладин е раздал цялото си благосъстояние на бедните.
Саладин е заровен в пантеон, намиращ се в градината на Омаядската джамия в Дамаск. Император Вилхелм II подарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, само че тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един – празен мраморен, и един – направен от дърво, в който е тялото на Саладин.
Саладин е идол на Садам Хюсеин, който, също като него, е роден в Тикрит. По време на ръководството на диктатора в Ирак има фетиш към Саладин.
Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) (от арабски: Саладин – силата на вярата) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век.
Роден е през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак и умира на 4 март 1193 година в Дамаск, Сирия. Остава в историята като лидер на ислямска завоевателна акция, а по-късно и на мюсюлманската опозиция против експанзията на кръстоносните страни в Близкия изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силният и доблестен съперник на кръстоносците. Дава фамилното си име на учредената от него династия Аюбиди.
Саладин се трансформира в сплотяваща персона за емирите. Повежда войските на исляма в борбата при Хатинските хълмове (3—4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, покорен в борбата. След тази победа Саладин се насочва към Ерусалим и го обсажда. На 2 октомври 1187 година последният бранител на Ерусалим Балиан предава града, откакто получава обещанието на мюсюлманския пълководец сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се отдръпват към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин извършва поетата дума.
По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II при град Акра. По време на борбата Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, с цел да оказват помощ в лекуването му, тъй като си коства да се помогне на заслужен съперник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което реализират спокойно съглашение, с което Светите земи стават налични за поклонниците от всички вероизповедания.
Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск. След гибелта му, в хазната няма задоволително средства за погребението му – Саладин е раздал цялото си благосъстояние на бедните.
Саладин е заровен в пантеон, намиращ се в градината на Омаядската джамия в Дамаск. Император Вилхелм II подарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, само че тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един – празен мраморен, и един – направен от дърво, в който е тялото на Саладин.
Саладин е идол на Садам Хюсеин, който, също като него, е роден в Тикрит. По време на ръководството на диктатора в Ирак има фетиш към Саладин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ