На 2 ноември (20 октомври по стар стил) 1912 г.

На 2 ноември (20 октомври по остарял стил) 1912 година приключва най-кръвопролитната борба през Балканската война - борбата при Люлебургас-Бунархисар. След уверено нахлуване българските войски съумяват да изтласкат османския съперник от укрепителната линия при Люлебургас и да го принудят да бяга към Истанбул.

Българската победа идва единствено 9 дни след различен огромен триумф - Лозенградската интервенция, която дава психическо предимство на нашата войска. Въпреки умората от тежкия преход и ожесточената опозиция на числено превъзхождащите ги османски войски, българите стигат до сполучлив свършек и в Люлебургаско-Бунархисарска интервенция, само че цената е висока - 20 162 ранени и убити от българска страна в петте дни боеве.

Османските войски отстъпват към Чаталджа, идната им укрепена позиция, където две седмици по-късно стопират българския порив.

Люлебургас-Бунархисарската интервенция е най-кръвопролитният и съдбоносен конфликт през Балканската война. Тя е извършена от Първа и Трета българска войска. Българските войски под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев нанасят тежко проваляне на османските сили в Източна Тракия. Мащабът на това военно изпитание е най-грандиозният в света след Френско-пруската война, напомня за armymedia.bg професор д.н. полк. о.з. Димитър Недялков.

Целта е да се пробие защитата на съперника, главните му сили да бъдат обкръжени и разгромени. За нейната реализация

в двете български армии са привлечени 108 000 души

със 160 тежки картечници и 360 оръдия. За обезпечаване на съответна разследваща информация по искане на генерал-лейтенант Димитриев са му придадени два самолета.

Използвайки оперативната пауза в бойните дейности, османското командване прегрупира силите на своята съществена формация и я попълня със свежи запаси. Към началото на боевете на отбранителната линия са съсредоточени над 126 000 души, сведени в две армии, с 18 пехотни, една кавалерийска дивизия и една кавалерийска бригада. Тези сили разполагат с 96 тежки картечници и 342 оръдия. Замисълът на командващите Абдулах паша и Махмут Мухтар паша е да сковат ударните групировки на българската войска, да отразят нейното нахлуване и с контраудар по направление Бунархисар–Лозенград да реализират победа и поврат във войната.

На 15 октомври (стар стил) десният фланг на Трета българска войска се придвижва напред и доближава Бунархисар. Полковете на 5-а пехотна дивизия нападат от ход 3-ти османски корпус и го изтласкват от укрепените му позиции. Полковете на 4-та и 6-а дивизия от Трета българска войска също доближават до главните региони за защита на османските корпуси при Люлебургас. В това време Първа българска войска се движи в отстъп и доближава отбранителните позиции на съперника на 16 октомври. В този ден

българската авиация лети за първи път над фронта

с цел да обезпечи войската с разследващи данни и хвърлят първите бомби от въздуха на европейския спектакъл на войната.

Трите пехотни дивизии на Трета българска войска към този момент водят яростни боеве в опита си да пробият османската защита при Бунархисар. Точно там османски съединения провеждат контраудар и с компактен артилерийски и пушечен огън стопират българското нахлуване към Караагач. Създава се сериозна конюнктура с жестоки срещни боеве. Съпротивата на съперника е преодоляна, откакто Първа българска войска усилва натиска в региона на Люлебургас. Това оказва помощ на полковете от биещата се в центъра 4-та пехотна дивизия да осъществят пробив в защитата на съперника при Караагач. Взети са първите пленници и доста титли, в това число 36 скорострелни оръдия.

Създава се действителна заплаха цялата османска войскова формация в региона на бойните дейности да бъде обкръжена. За да избегне това, командването ѝ взема решение да изтегли своите останали боеспособни сили към Чаталджа. Това отдръпване се трансформира още веднъж в паническо бягство с занемаряване на огромно количество въоръжение и войсково имущество. Генерал Димитриев рапортува следното на цар Фердинанд: „ След тридневни изключително упорити боеве през днешния ден със взаимните старания на двете съединени армии ние обърнахме съперника в цялостно бягство ”.

Кореспондент на вестник ‘ “Таймс “ написа:

„ Истински воин на деня е българският пехотински боец

Търпелив, устойчив, радостен и засмян… в решителния миг той се явява в един нов, изумителен лик. На него всичко се дължи – сполуката и успеха. ”

Лорд Ноел Бъкстон написа за храбростта и непримиримостта на българските бойци. Бойният зов „ Напред! На нож ” е звучал на турците като „ По пет на нож ”. Шокът за врага от неспиращите български офанзиви е голям.

В ръцете на победоносната българска армия попадат доста стрелково, артилерийско въоръжение и 2800 пленници. Заедно с тях общите загуби на османската войска в петдневните боеве и сражения са 37 000 убити, ранени, пленени и умрели от рани и заболявания. Мащабът на провалянето е толкоз огромен, че османското държавно управление прави предложение за прекъсване на военните дейности и подписване на помирение.

Цената на тази знаменателна българска победа е 20 162 убити, ранени и умрели от рани

и заболявания – всички от състава на Първа и Трета българска войска. На 20 октомври (2 ноември нов стил) последните турски сили са изтласкани и Люлебургас- Бунархисарската интервенция приключва. Желанието на генералите Димитриев и Кутинчев за гонене на съперника още веднъж излиза на напред във времето, за което те рапортуват: „ В желание сме на следващия ден да преминем в нахлуване със захождане на дясното рамо на Трета войска, с цел да ги притиснем към Странджа и отхвърлим от Чорлу ”.

Заповедта на Щаба на настоящата войска обаче гласи противоположното – без гонене и прекратяване на настъплението за да се устроят и попълнят запасите. Отново е пропусната удобната опция за цялостен погром на османските войски в Източна Тракия и сполучливо довеждане докрай на войната. Това разрешава на вражеските сили да се отдръпват и прегрупират на Чаталджанската позиция, където две седмици по-късно двете армии още веднъж ще се сблъскат в решителни сражения.