Православните християни честват Борисовден
На 2 май православната черква отдава респект пред княз Борис-Михаил - българският държател, който покръства българите и вкарва християнството в България, отнемайки култа към Тангра.
Имен ден през днешния ден имат Борис, Бориса, Боряна, Борислав, Борислава, Борил. Името може да се преведе по 2 метода. От славянски език Борис значи герой, а от тюрски (племе, от което произлизат прабългарите) значи вълк.
За година на покръстването е призната 864 година. Тогава княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, а Климент и Наум оглавяват първите църковни и езикови школи в страната.
Преди приемането на християнството в България са се изповядвали две езически религии. И прабългарите, и славяните имали голям брой божества, като за прабългарите основният господ е бил Тангра, а за славяните - Перун.
С въвеждането на християнството славяните и прабългарите се сплотяват от една вяра. Тогава се вкарва и обща книжовност посредством писмеността, формирана от Климент Охридски - кирилица.
За приемането на Христовата религия Борис е преговарял с папа Николай - лидер на католическата религия, и византийския император Михаил - представител на православното християнство.
Българският княз взема решение да одобри православието и той дружно с цялото му семейство са покръстени от византийския император, като Борис приема и името на своя кръстник Михаил.
Малко преди гибелта си князът се отдръпва в манастир и приема монашеско звание, оставяйки престола на най-големия си наследник Владимир Расате. Той прави опит за връщането на езическата религи и култа към Тангра.
Когато татко му схваща, излиза от манастира и предотвратява опитите на Владимир Расате. Сваля го от престола и не негово място прогласява по-малкия си наследник Симеон за княз на българите.
Като покръстител княз Борис-Михаил се уважава на равноапостолен светец.
