На 2 май българската Църква чества паметта на цар Борис-Михаил

На 2 май българската Църква празнува паметта на цар Борис-Михаил – покръстителя на българския народ. Той е наименуван " равноапостолен ", тъй като неговото дело в България, отражението му на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.

Цар Борис е роден като богохулник, наследник на хан Пресиян и роднина на (Пресиян е племенник на Маламир, а Боян е брат на Маламир). Борис се възкачва на престола през 852 година Дипломатическият напън българското царство да одобри християнството, владетелят да бъде кръстен, се усилва. Борис схваща обаче и политическите отблясъци на този акт и ловко стартира договаряния и с Рим, и с Константинопол. Накрая Борис се кръщава с цялото си семейство и болярите през 865 година. Постепенно стартира и покръстването на народа, а с това - и неговото консолидиране в единна нация. Борис се отхвърля от ханската си купа и приема християнската " княз ", както и името на своя кръстител - византийския император Михаил.

Цар Борис ръководи до 889 година, само че още веднъж за малко се връща на престола през 893 година, когато детронира първородния си наследник Владимир Расате и възкачва на престола по-малкия си наследник Симеон.

Това, което цар Борис извоюва за българската черква, е самостоятелност от византийската черква и страна, сближение на прабългари и славяни в една нация с обща вяра, държател и в следствие - език. Делото му е продължено и в културно отношение от цар Симеон. Цар Борис обезпечава през ръководството си всички условия последвалият Златен век да бъде един от най-великите интервали в българската история.