Балет „Арабеск“ и мистерията на българския фолклор
На 2 март, по случай националния ни празник, Балет „ Арабеск " с обич показва една от най-ярките линии в търсенията на трупата и на генерации български хореографи, а точно в региона на свързването на българската традиция и фолклор със актуалния танц.
Тази линия е завещана на трупата от Маргарита Арнаудова, която в поредност от ярки, пробни спектакли синтезира един саморасъл хореографски език, основан на стилизирането на детайли от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц, на техника греъм или на джаза - „ Нестинарка ", „ Адажио и скерцо ", „ Нощ против Еньовден ", „ Корен надълбоко в небето ".
Тази обич е споделена и от идващите генерации хореографи на „ Арабеск " - Мила Искренова с „ Калиманку ле ", Антония Докева със „ Зуна ", „ Сувра ", „ Енья " и „ Герман ", Боряна Сечанова с „ Лудо вино ".
На мистерията на българската психика, закодирана в нашия фолклор и на 110 годишнината на изключителния български композитор Марин Големинов, чиято музика Балет „ Арабеск " претворява неведнъж, посвещаваме своя театър на 2 март на сцената на Музикален спектакъл от 19.00 ч.
В програмата:
„ НЕСТИНАРКА "
Музика - Марин Големинов
Хореография - Маргарита Арнаудова
Сценография и костюми - Мария Трендафилова
Репетитор - Олеся Пантикина
Участват:
Демна - Даниела Иванова
Найден - Васил Дипчиков
Струна - Константина Ханджиева
Нестинарки: Андрея Дякова, Бенедета Граси, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Таня Кацарова, Теодора Друмева, Яна Николова
Клюкарки - Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Светослав Серопян, Стефан Вучов
Култовата творба на Марин Големинов е основана през 1940 година От премиерата си през 1978 г „ Нестинарка " на Маргарита Арнаудова шества по българските и международни подиуми като емблема на Балет „ Арабеск ".
„ След триумфа на моята първа режисура на „ боси крайници " - „ Пролетно свещенодействие " от Стравински - у мен се появи предпочитание да слага още един „ необут " балет, само че български. „ Нестинарка " ме притегли с истинската си тематика и с изразителната музика на Марин Големинов. Открих, че пластиката на босоногия танц изключително органично се свързва с детайлите на българския фолклорен танц. Получи се самобитен еластичен език. Така несъзнателно се оказах последователка на Мария Димова, създател на първата „ Нестинарка ", чиито постановки в никакъв случай не бях виждала. "
Това са бележки на Маргарита Арнаудова отпреди 40 години. Любопитно е да се четат в този момент.
Пътят на „ Нестинарка ", основана през 1978 година, минава като през жарава. Хореографията й обвързва греъм техниката и националната традиция - факт, който не може да бъде преглътнат изведнъж, още по-малко признат с безрезервни аплодисменти. Смут провокират и „ немите " подиуми, без музика, които маркират кулминационните точки. Това, което може да се удостовери за „ Нестинарка " с днешна дата, е, че е творба на занаятчия със размах, който владее езика на стилизацията и умее да извлича от традицията и актуалните танцови техники своя личен метод на изложение. Достигнатият еластичен синтез в танцовата сюита " Нестинарка " припомня раздвижени пози и форми от актуалната статуя. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, щерка на Маргарита Арнаудова, и ново потомство актьори, е една от визитните картички на „ Арабеск ".
Сюжетът на спектакъла е построен върху основата на остарял национален бит игра върху огън в деня на празника св. Константин и Елена. На фона на този бит се развива персоналната драма на основната героиня. Изтерзана от хорските злословия, неразбрана от обичания човек, обезверена от самотата си, тя счита, че повода за нейното злощастие е отричането й от св.Константин. Обезумяла от тъга, тя танцува в огъня и изгаря в него.
За огромния триумф на този театър освен на българските подиуми, само че и зад граница, способстват изключителните изпълнителски качества и характерност на танцьорите от трупата.
Първите реализатори на „ Нестинарка " през 1978 година са Румяна Маркова - Демна, Георги Михов - Найден и Радостина Найденова - Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За осъществяването на Румяна Маркова на влиятелния фестивал „ ИНТЕРБАЛЕТ " в Будапеща през 1979 година пресата написа: „ Румяна Маркова се подреди измежду най-хубавите реализатори, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес. "
Новото потомство реализатори на „ Арабеск ", които поемат щафетата от 2004 година насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова в ролята на Струна, Асен Наков, Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) и Стефан Вучов в ролята на Найден.
Макар да не е за поверие, само че към този момент повече от 20 години в функциите на Демна и Струна непроменяемо се превъплъщават две забележителни солистки на балет „ Арабеск " - Даниела Иванова и Константина Ханджиева.
Изпълнението на Даниела Иванова в комплицираната и изискваща роля на Демна е признание и богослужение. За тази роля през 2008 година Даниела е удостоена с премията Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за върхови достижения в региона на българското танцово изкуство.
Нейн контрапункт е Струна на Константина Ханджиева, чиято екзалтация в нестинарските подиуми минава в дискретно съпричастие в надълбоко персоналните и камерни епизоди.
Великолепният женски тандем насища „ Нестинарка " на Маргарита Арнаудова с голяма психическа и физическа сила, с непорочност и комплектност на формата и усет към детайла, съчетани с виртуозно притежаване на актуалния танцов жанр. Двете водещи солистки на Балет Арабеск биха били бижу за всяка огромна международна натрупа. Поздравяваме ги с любов и удивление.
„ ЛУДО ВИНО "
Музика - национална
Хореография - Боряна Сечанова
Костюми - Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор - Олеся Пантикина
Участват - Виктория Петрова, Яна Николова, Васил Дипчиков, Светлозар Тинев
Спектакълът е по претекстове от националния бит за изработка на вино, очарованието и опиянението от свещенодействието на ритуала. Танц, въодушевен от аромата на виното.
ГЕРМАН
Идея Васил Докев
Хореография и постановка Антония Докева
Сценография Васил Докев
Музикален етноколаж Антония Докева
Репетитор Теодора Стефанова
Участват: Даниела Иванова, Константина Ханджиева, Андреа Дякова, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Теодора Друмева, Таня Кацарова
"... И всеки път след това тоя Герман - дъжд е валял! "
" Герман " ( " Молитва за дъжд " ) е танцова творба, тълкуваща ритуала и свързваща българските етнопроблеми с идентичните на международния етнос ".
Идеята на творбата е обвързвана с нуждата на индивида да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху достоверни ритуали, хореографията е проникната от концепцията за земята, бленуваща своето изобилие. То се случва в мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на проклинание.
Суровостта на ритуала е предопределена от безконечния витален цикъл, живот, гибел, живот.
Герман - обезсърчение и вяра, жадност и уталожване, живот и гибел.
Тази линия е завещана на трупата от Маргарита Арнаудова, която в поредност от ярки, пробни спектакли синтезира един саморасъл хореографски език, основан на стилизирането на детайли от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц, на техника греъм или на джаза - „ Нестинарка ", „ Адажио и скерцо ", „ Нощ против Еньовден ", „ Корен надълбоко в небето ".
Тази обич е споделена и от идващите генерации хореографи на „ Арабеск " - Мила Искренова с „ Калиманку ле ", Антония Докева със „ Зуна ", „ Сувра ", „ Енья " и „ Герман ", Боряна Сечанова с „ Лудо вино ".
На мистерията на българската психика, закодирана в нашия фолклор и на 110 годишнината на изключителния български композитор Марин Големинов, чиято музика Балет „ Арабеск " претворява неведнъж, посвещаваме своя театър на 2 март на сцената на Музикален спектакъл от 19.00 ч.
В програмата:
„ НЕСТИНАРКА "
Музика - Марин Големинов
Хореография - Маргарита Арнаудова
Сценография и костюми - Мария Трендафилова
Репетитор - Олеся Пантикина
Участват:
Демна - Даниела Иванова
Найден - Васил Дипчиков
Струна - Константина Ханджиева
Нестинарки: Андрея Дякова, Бенедета Граси, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Таня Кацарова, Теодора Друмева, Яна Николова
Клюкарки - Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Светослав Серопян, Стефан Вучов
Култовата творба на Марин Големинов е основана през 1940 година От премиерата си през 1978 г „ Нестинарка " на Маргарита Арнаудова шества по българските и международни подиуми като емблема на Балет „ Арабеск ".
„ След триумфа на моята първа режисура на „ боси крайници " - „ Пролетно свещенодействие " от Стравински - у мен се появи предпочитание да слага още един „ необут " балет, само че български. „ Нестинарка " ме притегли с истинската си тематика и с изразителната музика на Марин Големинов. Открих, че пластиката на босоногия танц изключително органично се свързва с детайлите на българския фолклорен танц. Получи се самобитен еластичен език. Така несъзнателно се оказах последователка на Мария Димова, създател на първата „ Нестинарка ", чиито постановки в никакъв случай не бях виждала. "
Това са бележки на Маргарита Арнаудова отпреди 40 години. Любопитно е да се четат в този момент.
Пътят на „ Нестинарка ", основана през 1978 година, минава като през жарава. Хореографията й обвързва греъм техниката и националната традиция - факт, който не може да бъде преглътнат изведнъж, още по-малко признат с безрезервни аплодисменти. Смут провокират и „ немите " подиуми, без музика, които маркират кулминационните точки. Това, което може да се удостовери за „ Нестинарка " с днешна дата, е, че е творба на занаятчия със размах, който владее езика на стилизацията и умее да извлича от традицията и актуалните танцови техники своя личен метод на изложение. Достигнатият еластичен синтез в танцовата сюита " Нестинарка " припомня раздвижени пози и форми от актуалната статуя. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, щерка на Маргарита Арнаудова, и ново потомство актьори, е една от визитните картички на „ Арабеск ".
Сюжетът на спектакъла е построен върху основата на остарял национален бит игра върху огън в деня на празника св. Константин и Елена. На фона на този бит се развива персоналната драма на основната героиня. Изтерзана от хорските злословия, неразбрана от обичания човек, обезверена от самотата си, тя счита, че повода за нейното злощастие е отричането й от св.Константин. Обезумяла от тъга, тя танцува в огъня и изгаря в него.
За огромния триумф на този театър освен на българските подиуми, само че и зад граница, способстват изключителните изпълнителски качества и характерност на танцьорите от трупата.
Първите реализатори на „ Нестинарка " през 1978 година са Румяна Маркова - Демна, Георги Михов - Найден и Радостина Найденова - Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За осъществяването на Румяна Маркова на влиятелния фестивал „ ИНТЕРБАЛЕТ " в Будапеща през 1979 година пресата написа: „ Румяна Маркова се подреди измежду най-хубавите реализатори, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес. "
Новото потомство реализатори на „ Арабеск ", които поемат щафетата от 2004 година насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова в ролята на Струна, Асен Наков, Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) и Стефан Вучов в ролята на Найден.
Макар да не е за поверие, само че към този момент повече от 20 години в функциите на Демна и Струна непроменяемо се превъплъщават две забележителни солистки на балет „ Арабеск " - Даниела Иванова и Константина Ханджиева.
Изпълнението на Даниела Иванова в комплицираната и изискваща роля на Демна е признание и богослужение. За тази роля през 2008 година Даниела е удостоена с премията Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за върхови достижения в региона на българското танцово изкуство.
Нейн контрапункт е Струна на Константина Ханджиева, чиято екзалтация в нестинарските подиуми минава в дискретно съпричастие в надълбоко персоналните и камерни епизоди.
Великолепният женски тандем насища „ Нестинарка " на Маргарита Арнаудова с голяма психическа и физическа сила, с непорочност и комплектност на формата и усет към детайла, съчетани с виртуозно притежаване на актуалния танцов жанр. Двете водещи солистки на Балет Арабеск биха били бижу за всяка огромна международна натрупа. Поздравяваме ги с любов и удивление.
„ ЛУДО ВИНО "
Музика - национална
Хореография - Боряна Сечанова
Костюми - Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор - Олеся Пантикина
Участват - Виктория Петрова, Яна Николова, Васил Дипчиков, Светлозар Тинев
Спектакълът е по претекстове от националния бит за изработка на вино, очарованието и опиянението от свещенодействието на ритуала. Танц, въодушевен от аромата на виното.
ГЕРМАН
Идея Васил Докев
Хореография и постановка Антония Докева
Сценография Васил Докев
Музикален етноколаж Антония Докева
Репетитор Теодора Стефанова
Участват: Даниела Иванова, Константина Ханджиева, Андреа Дякова, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Теодора Друмева, Таня Кацарова
"... И всеки път след това тоя Герман - дъжд е валял! "
" Герман " ( " Молитва за дъжд " ) е танцова творба, тълкуваща ритуала и свързваща българските етнопроблеми с идентичните на международния етнос ".
Идеята на творбата е обвързвана с нуждата на индивида да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху достоверни ритуали, хореографията е проникната от концепцията за земята, бленуваща своето изобилие. То се случва в мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на проклинание.
Суровостта на ритуала е предопределена от безконечния витален цикъл, живот, гибел, живот.
Герман - обезсърчение и вяра, жадност и уталожване, живот и гибел.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ