На 2 км южно от Камен Бряг и на 18

На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км. североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „ Яйлата “ – приморска тераса с повърхност 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. Тук се намира пещерен " град " от 101 " жилища ", заселени още през V хилядолетие прочие Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е зародил към издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на " Голямата Яйла " се намира дребна ранно- византийска цитадела, построена в края на V век. Частично са непокътнати четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са употребявани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

 Местността " Яйлата " е оповестена за археологически резерват с решение на Министерски съвет през 1989 година Той обгръща относително огромна повърхност от бреговата линия, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта ‘Русалка’, както и морската линия с ширина 500 метра по продължение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многочислени монументи, принадлежащи на разнообразни исторически столетия, от VI хилядолетие прочие н. е. доникъде на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 година, като напъните бяха ориентирани основно към изследване на ранновизантийската цитадела, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси. Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена отбрана от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и натурален кей за осъществяване на товаро-разтоварни работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата. От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, елементи от оловни котви, стоманени котви и разнороден керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година съветската флота отпред с адмирал Ушаков нанася проваляне на турския флот, при което потъват доста кораби. При мятане на мрежи от риболовци в шелфа на към Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на остатъци от антични и средновековни кораби. Всичко това потвърждава, че акваторията към Яйлата е с културни остатъци.

 Името  " Яйла "  е от тюркски генезис и на български значи " високо пасбище ". Легендата споделя, че на Яйлата прекарал последните си дни римският стихотворец Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с транспортен съд. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от локалното население.

Крепостта

 В северната част на равнинната тераса, т. н. Голяма Яйла, се намира дребна цитадела. Мястото, където е издигната, леко господства над околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило построяването на отбранителни крепостни стени единствено от запад и юг. Последните са необятни 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния завършек на южната стена е била ситуирана портата на крепостта. Лицата на отбранителните уреди са точно построени от компактно прилепени един към различен каменни дялани блокове, които на обособени места доближават дължина до 2,00 метра и ширина до 0,70 метра. Отвътре, прилепени до крепостните стени, са издигнати три добре непокътнати, еднораменни стълби. Те са ситуирани по този начин, че са давали опция за бързо и гладко напредване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното населено място е разкопана неголяма по мярка повърхност. Разкрита е част от основната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една огромна постройка, която евентуално е служела като караулно посещаване. Интерес съставлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което демонстрира, че тя се е издигала на два етажа.

 Най-невралгичният и значим пункт и за действието, и за защитата на крепостта  била портата. Тя е от вида кула – врата с два входа с ширина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т. нар. катаракта), а вътрешният – с двукрила, залоствана с солидни дървени греди, които са се прибирали в особено направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата защита на портата и терена към нея. Откритият разнороден археологически материал – направени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многочислени монети, демонстрират, че крепостта в местността Яйлата е била построена в края на V – началото на VI век. Съществувала по времето на едни от най-силните и опустошителни набези на славяни и прабългари, нейния живот траял напълно малко. Разрушена дефинитивно някъде към последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за към три века. Едва през IX век към нея поражда старобългарско населено място. По същото време портата е била заградена със дувар от преупотребени каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил построен дребен параклис. Както множеството селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенегите в средата на XI век. Фактически, след тази дата на Голямата Яйла животът изцяло замира.

Пещерите

 На територията на резервата са ситуирани огромен брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси, пещери. Само на Голямата Яйла те са 101. В продължение на няколко години благодарение на пещерняци, геодезисти и техници бе осъществено цялостното им документиране. Пещерите са ситуирани на няколко равнища в отвесните скатове, ограничаващи местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са в продължения на хилядолетие като жилища, някои от тях като гробници или църкви. През ранновизантийския интервал – V – VI век те са служели за монашеска обител, т. е. тук е съществувал един от така наречен скални манастири в Добруджа.

Скалните Некрополи

 Над 120 са гробните уреди в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните скатове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от така наречен пещерен вид. Те са в основата на скалния масив и се състоят от дребни предверия, през които се влиза в гробната камера, която е с правоъгълен проект.

 По-системно е изследван некропол №1, който се намира на Добруджанското плато на към 700 метра северно от упоменатата към този момент ранновизантийска цитадела. Разположен е по венеца на извисяващия се на към 50-60 метра над морето каменист бряг. По своя архитектурен проект гробните уреди се обособяват в няколко съществени вида: Пещерен вид с дребни шахтовидни преддверия със или без стъпала; Гробници, при които камерите са със относително огромен, нормално правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затварян с дялани каменни плочи. Обикновено този вид гробници са с по-добре завършени предверия и стъпала; Гробовете с правоъгълна или елипсовидна форма, покривани с една или няколко дялани плочи. (В този вид уреди са погребвани деца). Некрополът е зародил към издяланото в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните уреди, то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

 Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници, се намира директно на изток от село Камен бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са обособени на дребни групи с ориентациякакто изток-запад, по този начин и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и доста по-прецизно издялани. Особен интерес провокира гробница № 2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична декорация, открита до този миг в изследваните некрополи. С дребни изключения съвсем всички гробници са били ограбени още в Древността или в по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и стоманени токи, стъклени мъниста, монети и други ги датира в хронологическите граници на II – V век. Гробниците са били фамилни, функционирали са дълготрайно време, като в някои от тях са били открити до 15 скелета. Некрополите в археологически комплекс „ Яйлата ” слагат за разрешаване пред нас много значими и забавни въпроси, свързани освен с заровените традиции, а най-много с тяхната етническа принадлежност. Формално-типологически съпоставяне на оборудванията в проучваните некрополи демонстрира повече подобие с сходни от територията на Североизточното Причерноморие, в сравнение с с тези на от Източните Родопи, Странджа-Сакар и други региони на нашата страна. Затова свързваме тяхната поява по Добруджанското Черноморско крайбрежие с нахлуванията и заселването на тук на „ безчовечен ” племена и то най-вероятно от сарматски генезис.

Природата

 „ Яйлата ” освен съхранява забавни и значими културно-исторически монументи, а е и неповторима естествена даденост. Разнообразен е растителния и животинския свят. Тук гнездят минават за зимуване към крайбрежията на Африка над 178 типа птици. Тук са регистрирани повече от 270 типа фауна. Едни от най-интересните са:

 Среден корморан Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761). У нас гнезди в пещерите по скалистото крайбрежие единствено сред с. Тюленово и н. Калиакра. Защитен тип. Включен в Червената книга на България с категорията заплашен тип. Числеността му от 25-30 гнездящи двойки през 1978 се е нараснала към този момент на 150-170 двойки.

 Голяма дропла Otis tarda Linnaeus, 1758. У нас в края на XIX век тя е гнездила навсякъде. В началото на XX век числеността й стартира мощно да понижава. Към края на 70-те години единствено единични двойки мътят в Добруджа. Отделни ята зимуват тук и южно от Стара планина. Сега към този момент огромната дропла не гнезди у нас и рядко дребни групи от най-вече млади птици посещават района. Размножаваща се популация съществува в Испания и Унгария. В Украйна и Русия типът е мощно намалял. Украинските дропли са непрекъснати и единствено при доста студени и снежни зими подхващат недалечни миграции на юг, достигайки и България.

 Малка дропла, стрепет Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758). В предишното гнездила в Средна и Южна Европа. От края на XIX век числеността й внезапно понижава. Понастоящем гнезди единствено на Пиринейския полуостров, Франция, Италия, в степите на Русия и Централна Азия, източно от Азовско море. Вероятно още от 70-те години към този момент не се развъжда у нас. Не е следена и през зимата. Защитен тип. Включен в Червената книга на България с категорията липсващ тип.

 Тюлен монах (Monachus monachus) Hermann, 1779. Тюленът духовник е липсващ тип. В предишното е обитавал скалистото крайбрежие на Черно море към н. Калиакра, Маслен нос и Странджа. През 1936 година към н. Калиакра са живели 128 тюлена, през 1979 година – два, а след 1980 година типът не е следен повече тук. Родните риболовци са избивали поголовно тюленчетата под претекст, че са изяждали рибата. Надежди за съживяване на тюлена дават сведенията, че създанието още веднъж е било видяно на турския бряг на Черно море преди 2 години. Все още дребна популация съществува по турското Черноморско крайбрежие, в Егейско море, по островите и африканското крайбрежие на Средиземно море. Включен е в Червения лист на IUCN с категорията сериозно застрашен; CITES, Бернската и Бонската конвенции. Видът на всички места е предпазен.

Виа Понтика

 В България могат да се следят съвсем 70% от птиците, обитаващи европейския континент, заради минаващите през страната ни трансконтинентални миграционни орнитоложки пътища – Виа Понтика и Виа Аристотелис, влажните зони по българското черноморско крайбрежие и река Дунав, както и разнообразните естествени условия във вътрешността. Най – подобаващи места за наблюдаване има по Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие (вкл. Яйлата, нос Калиакра), по Южното черноморско крайбрежие, в Национален парк Шуменско плато, в Провадийското плато, в резерватите Горна и Долна Топчия край река Тунджa. Виа Понтика e втoрият по “натовареност ” миграционен път в Европа. След Гибралтар (Испания), през този миграционен кулоар минават най-вече от птиците в Европа и Азия. Виа Понтика минава по Черноморското крайбрежие.

Инфо: www.kamenbryag.info