Ще останем ли изгубени в превода със Закона за българския жестов език?
На 2 февруари в брой 9 на „ Държавен вестник ” от тази година беше обнародван Законът за българския жестов език (БЖЕ), признат от 44-то Народно заседание на 21 януари 2021 година Специално внимание обръщам на датата, на която е признат законът – 21 януари – и единствено 8 дни по-късно в портала на Министерския съвет за публично разискване беше оповестен „ Проект на Наредба за придобиване на подготовка по специалността „ Преводач от и на български жестов език ”, като се поясняваше, че „ с актуалната разпоредба се предлага приемане на държавния учебен стандарт (ДОС) за придобиване на подготовка по специалността „ Преводач от и на български жестов език ” от листата на специалностите за професионално обучение и образование по член 6 от Закона за професионалното обучение и образование (ЗПОО). Проектът е създаден на съображение член 42, т. 3, писмен знак „ б ” от Закона за професионалното обучение и образование (ЗПОО), признат от Управителния съвет на Националната организация за професионално обучение и образование (НАПОО) и препоръчан за одобряване от ръководителя на НАПОО на съображение член 48, алинея 2, писмен знак „ б ” от ЗПОО. Като, наблягам дебело, тази разпоредба за придобиване на подготовка по специалността „ Преводач от и на български жестов език ” е с дата на разкриване 29.1.2021 година, а целевата група включва всички заинтригувани, като сферата на деяние визира образованието. Датата на привършване (т. е приемането на мнения от заинтригуваните страни) беше 1.3.2021 година
За непосветените би трябвало да поясня, че според условията на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, се прави годишен обзор за опциите за възстановяване на признатия закон, както неотдавна се случи в Унгария, където депутатите утвърдиха значими промени в закона за унгарския жестов език, засягащи образованието и подготовката на преводачите на жестов език. Именно това ме накара да напиша актуалните редове, които показват освен моето персонално мнение, а и на доста други слухово повредени хора с цялостна или частична загуба на слуха.
Да продължа всъщност – както се знае, Съюзът на глухите в България (СГБ) пръв издаде речници на жестов език; има и препоръчана методика за образование на жестови преводачи, с която, след получената лицензия, от СГБ поеха провеждането на обучителни курсове за преводачи на БЖЕ според условията на НАПОО. В текстовете на признатия закон, обаче, по този начин и не се и загатва кой, по какви критерии и по какъв начин ще реализира последващото образование и преквалификация на преводачите на жестов език. А в уеб страницата на МОН бяха оповестени цели три методически управления за образование по български жестов език, измежду които и тази за образование на преводачи на жестов език, още преди да бъде обнародван законът за БЖЕ!
Въведеното от закона разбиране „ преводач на БЖЕ ” води след себе си още доста други несъгласия, като да вземем за пример посоченото условие за приключено висше обучение с магистърска степен; без въобще да е ясно по какъв начин и по какъв метод ВУЗ ще обезпечават условия за подготовка на експерти и преводачи по БЖЕ – изтъквам буквално: „ Чл. 15. (1) Преводач от и на български жестов език е дееспособно физическо лице с българско поданство или с право на непрекъснато престояване в Република България, което има професионална подготовка или подготовка по част от специалност „ Преводач от и на български жестов език ” от Списъка на специалностите за професионално обучение и образование по член 6, алинея 1 от Закона за професионалното обучение и образование или е с добита образователно-квалификационна степен „ магистър ” по специалността „ Български жестов език ”. Никъде не се загатва и какви са пълномощията на преводачите на БЖЕ, които даже и в този момент, в този миг, превеждат на БЖЕ новините по ТВ медиите, в съда, лечебните заведения и други институции, а те са дългогодишни преводачи, подготвени с ресурсите на СГБ. Не е посочено и съответно по какъв начин ще се реализира и посредством коя виновна за това институция превод на БЖЕ при образованието на глухи студенти във ВУЗ!
И в този момент ще се спра на главния миг, поради който написах всичко това. Става дума за самия български жестов език – по този начин, както е дефинирано това разбиране в закона, излиза наяве, че се касае до жестовия език на глухите хора, който е аграматичен, безпаричен откъм доста понятия, свързани с житие-битието, да не приказваме за отсъствието на безбройните епитети и термини, свързани с литература, изкуство, специалности и прочие И се запитвам: по какъв начин, примерно, ще се превежда в процеса на образование на един студент, като в БЖЕ липсват безчет жестове, които да спомогнат процеса на образование на въпросния студент?!?
Много противоречив е и текстът, отнасящ се до задачите на образованието и връзката в специфичните учебни заведения за възпитаници със сензорни увреждания. Отделен въпрос е, че категорично се прецизира, че след цели 5 години глухите дечица в учебните заведения за глухи ще имат опцията, посредством въвеждане на образование на БЖЕ, да схващат какво им се споделя от учителите. Дотогава – нови пет генерации ще излизат от учебните заведения без съответно обучение (чл. 10 последващите алинеи и член 11)…
Освен тези противоречиви моменти, в текстовете на закона има и още един, който засяга Агенцията за хората с увреждания (АХУ) – тя ще е виновна за листата с преводачите на жестов език, а също и за комисията във въпросната АХУ (чл. 16 и последващите го членове). Тези, които не знаят – до края на 2020 година Агенцията за хората с увреждания трябваше да бъде преобразувана в държавна организация към Министерския съвет. Сега, обрисува се, тази държавна организация да стартира да действа чак от 1 януари 2022 година!!! Тогава по какъв начин въобще ще се прави една естествена преводаческа активност на БЖЕ?!? И по какъв начин една „ комисия в АХУ ” (пак изтъквам буквално закона!) – формирана със заповед на шефа на АХУ, който не владее и не схваща, не познава и не може да даде експертно мнение по въпросите и проблемите на БЖЕ, ще дава отговор за действителните качества на преводачите на БЖЕ?!? В текстовете се загатва и за „ инспекции за достоверността ” от комисията, утвърдена от шефа на АХУ, без да са посочени условията за асортимент на членовете на въпросната комисия (сиреч, може и да са чистачите на АХУ); а в алинея 7 на член 18 тъкмо този – шефът на АХУ, некомпетентният, има право да отхвърля регистриране?!?
И още един противоречив член – 21. Толкова педантизъм е заложен в него – годишно да се подават заявки, съобразени със периодите на деяние на ТЕЛК. Простичко и ясно можеше да се формулира – съгласно слуховите потребности на лицето, като например тези с изцяло и необратимо изгубен слух да имат право на преводачески услуги пожизнено… Че и би трябвало да има особено издадена заповед на шефа на „ Социално подкрепяне ” – следващото малоумно условие, поради обстоятелството, че и той е незапознат по отношение на БЖЕ (чл. 22 алинея 1 и всички останали, маркирани в жълто, които изискват купища писмени заявки, копия на документи и прочие – а те са в наличност в компютрите чиновниците от СП, задоволително е единствено да се изпише ЕГН на лицето…)!
Всички следващи членове след член 22 още веднъж напълно голословно и дискриминиращо изискват и постановат условия и благоприятни условия за обезпечаване на безплатни преводачески услуги, които, за похлупак, още веднъж се вменяват като отговорност на шефа на АХУ…
А в последната и най-важна глава, обвързвана с финансирането, се показват бюджетите на детски градини и учебни заведения, на центрове – а те са напряко мизерни; показват се европейски планове и стратегии – кой и по какъв начин ще ги изготвя, по какъв аршин? И последната, алинея 4 - „ други източници ” – толкоз разтегливо разбиране, че може примерно да е Делян Пеевски или което и да е друго лице или организация, което пък води до зависимост…
И най-после – в спомагателните разпореждания – по отношение на определението в алинея 1 за „ глухо лице ” – това е допустимо най-некомпетентно написаната дефиниция: „ 1. „ Глухо лице ” е лице или дете със слухова загуба, което е натурален притежател и/или ползвател на българския жестов език. ” Вече разясних, че БЖЕ не е пълностоен като език по отношение на доста понятия и термини, за които няма основани жестове за съответен превод. Именно заради това не съм съгласна да се повеждам „ глухо лице, ползвател на БЖЕ ”! Да, аз съм глуха, с цялостна практическа глухота; само че аз притежавам чудесно българския език – както говоримо, по този начин и документално – надлежно не бих могла да се впиша в това определение! И като мен в страната има още хиляди хора с друга степен на загуба на слуха, в това число и такива, които имат чудесно непокътнат диалект. Тогава къде сме ние – изгубени в превода?!? Защото аз, както и те, разбираме казаното посредством преводач, който владее по този начин нареченият „ калкиращ жестов език ” – т. е. преводачът повтаря, изговаряйки с устни, само че без тон, това, което се приказва, като употребява и съответните жестови знаци. И в този момент се връщам още веднъж на уеб страницата на Министерски съвет за публичното разискване на ДОС за образованието на преводачите на жестов език. В оповестените в уеб страницата мнения има едно, подписано от фондация „ Взаимно ”, което е внезапно извънредно и е срещу образованието да съвместява калкиращ жестов език. В него категорично се споделя, изтъквам буквално: „ …в цялата Наредба да отпаднат текстове като жестова връзка и калкираща жестова тирада, тъй като те не са част от българския жестов език…; да се отстранен текстовете, свързани с владеенето на българския литературен език, тъй като това е дискриминативен текст към глухите лица, жители на Република България…; не би трябвало да се позволява в публични документи да се загатва за калкираща тирада, която няма никаква езикова стойност и не способства, а по-скоро пречи за преодоляването на българския жестов език и надлежно не се основават условия за двуезичие измежду преводачите от и на български жестов език… ” и т. н.…
В мнението на председателката на Националната асоциация на преводачите на жестов език в България Милена Гъркова -Калинова малко и ясно се изяснява за какво и по какъв начин би трябвало да се организира освен образованието на преводачите, само че и жестовият превод: „ Жестовите преводачи правят превод от и на БЖЕ в разнообразни сфери от живота на глухите хора у нас. Понятието „ глухи ” сплотява хора с друга степен на слухово увреждане (глухи, тежкочуващи, сляпо-глухи). Жестовите преводачи са част от общността на глухите, което им дава опция да познават добре другите потребности от съответен достъп до информация и връзка. И в това е същността на задачата на жестовия преводач: да реализира правото на еднакъв достъп до информация и връзка за всеки член от обществото на глухите. ”
Край на цитатите. С всичко, написано дотук желаех единствено да споделя паниката и опасенията си, че всички ние, които възприемаме и разбираме казаното посредством превод на калкиращ жестов език, ще останем, в дословния смисъл на израза, „ изхвърлени зад борда ”, в случай че се одобри безапелационното отменяне на калкиращия жестов език. И в случай че не бъде импортирана по-голяма и съответна изясненост в противоречивите текстове на закона. Нека прибавя и нещо доста значително – от 1973 година съм в системата на СГБ и от това време употребявам и разбирам калкиращия жестов език. Признавам си напълно откровено, че в случай че някой поддържа връзка с мен на така наречен „ чист ” български жестов език, няма да мога да го схвана! Искрено се надявам, че ще изразите поддръжката си – с цел да можем взаимно да се разбираме и поддържаме връзка пълноценно, с цел да не останем ние „ изгубени в превода ”, както беше заглавието на един прекрасен филм.
Автор: Петра Ганчева
За непосветените би трябвало да поясня, че според условията на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, се прави годишен обзор за опциите за възстановяване на признатия закон, както неотдавна се случи в Унгария, където депутатите утвърдиха значими промени в закона за унгарския жестов език, засягащи образованието и подготовката на преводачите на жестов език. Именно това ме накара да напиша актуалните редове, които показват освен моето персонално мнение, а и на доста други слухово повредени хора с цялостна или частична загуба на слуха.
Да продължа всъщност – както се знае, Съюзът на глухите в България (СГБ) пръв издаде речници на жестов език; има и препоръчана методика за образование на жестови преводачи, с която, след получената лицензия, от СГБ поеха провеждането на обучителни курсове за преводачи на БЖЕ според условията на НАПОО. В текстовете на признатия закон, обаче, по този начин и не се и загатва кой, по какви критерии и по какъв начин ще реализира последващото образование и преквалификация на преводачите на жестов език. А в уеб страницата на МОН бяха оповестени цели три методически управления за образование по български жестов език, измежду които и тази за образование на преводачи на жестов език, още преди да бъде обнародван законът за БЖЕ!
Въведеното от закона разбиране „ преводач на БЖЕ ” води след себе си още доста други несъгласия, като да вземем за пример посоченото условие за приключено висше обучение с магистърска степен; без въобще да е ясно по какъв начин и по какъв метод ВУЗ ще обезпечават условия за подготовка на експерти и преводачи по БЖЕ – изтъквам буквално: „ Чл. 15. (1) Преводач от и на български жестов език е дееспособно физическо лице с българско поданство или с право на непрекъснато престояване в Република България, което има професионална подготовка или подготовка по част от специалност „ Преводач от и на български жестов език ” от Списъка на специалностите за професионално обучение и образование по член 6, алинея 1 от Закона за професионалното обучение и образование или е с добита образователно-квалификационна степен „ магистър ” по специалността „ Български жестов език ”. Никъде не се загатва и какви са пълномощията на преводачите на БЖЕ, които даже и в този момент, в този миг, превеждат на БЖЕ новините по ТВ медиите, в съда, лечебните заведения и други институции, а те са дългогодишни преводачи, подготвени с ресурсите на СГБ. Не е посочено и съответно по какъв начин ще се реализира и посредством коя виновна за това институция превод на БЖЕ при образованието на глухи студенти във ВУЗ!
И в този момент ще се спра на главния миг, поради който написах всичко това. Става дума за самия български жестов език – по този начин, както е дефинирано това разбиране в закона, излиза наяве, че се касае до жестовия език на глухите хора, който е аграматичен, безпаричен откъм доста понятия, свързани с житие-битието, да не приказваме за отсъствието на безбройните епитети и термини, свързани с литература, изкуство, специалности и прочие И се запитвам: по какъв начин, примерно, ще се превежда в процеса на образование на един студент, като в БЖЕ липсват безчет жестове, които да спомогнат процеса на образование на въпросния студент?!?
Много противоречив е и текстът, отнасящ се до задачите на образованието и връзката в специфичните учебни заведения за възпитаници със сензорни увреждания. Отделен въпрос е, че категорично се прецизира, че след цели 5 години глухите дечица в учебните заведения за глухи ще имат опцията, посредством въвеждане на образование на БЖЕ, да схващат какво им се споделя от учителите. Дотогава – нови пет генерации ще излизат от учебните заведения без съответно обучение (чл. 10 последващите алинеи и член 11)…
Освен тези противоречиви моменти, в текстовете на закона има и още един, който засяга Агенцията за хората с увреждания (АХУ) – тя ще е виновна за листата с преводачите на жестов език, а също и за комисията във въпросната АХУ (чл. 16 и последващите го членове). Тези, които не знаят – до края на 2020 година Агенцията за хората с увреждания трябваше да бъде преобразувана в държавна организация към Министерския съвет. Сега, обрисува се, тази държавна организация да стартира да действа чак от 1 януари 2022 година!!! Тогава по какъв начин въобще ще се прави една естествена преводаческа активност на БЖЕ?!? И по какъв начин една „ комисия в АХУ ” (пак изтъквам буквално закона!) – формирана със заповед на шефа на АХУ, който не владее и не схваща, не познава и не може да даде експертно мнение по въпросите и проблемите на БЖЕ, ще дава отговор за действителните качества на преводачите на БЖЕ?!? В текстовете се загатва и за „ инспекции за достоверността ” от комисията, утвърдена от шефа на АХУ, без да са посочени условията за асортимент на членовете на въпросната комисия (сиреч, може и да са чистачите на АХУ); а в алинея 7 на член 18 тъкмо този – шефът на АХУ, некомпетентният, има право да отхвърля регистриране?!?
И още един противоречив член – 21. Толкова педантизъм е заложен в него – годишно да се подават заявки, съобразени със периодите на деяние на ТЕЛК. Простичко и ясно можеше да се формулира – съгласно слуховите потребности на лицето, като например тези с изцяло и необратимо изгубен слух да имат право на преводачески услуги пожизнено… Че и би трябвало да има особено издадена заповед на шефа на „ Социално подкрепяне ” – следващото малоумно условие, поради обстоятелството, че и той е незапознат по отношение на БЖЕ (чл. 22 алинея 1 и всички останали, маркирани в жълто, които изискват купища писмени заявки, копия на документи и прочие – а те са в наличност в компютрите чиновниците от СП, задоволително е единствено да се изпише ЕГН на лицето…)!
Всички следващи членове след член 22 още веднъж напълно голословно и дискриминиращо изискват и постановат условия и благоприятни условия за обезпечаване на безплатни преводачески услуги, които, за похлупак, още веднъж се вменяват като отговорност на шефа на АХУ…
А в последната и най-важна глава, обвързвана с финансирането, се показват бюджетите на детски градини и учебни заведения, на центрове – а те са напряко мизерни; показват се европейски планове и стратегии – кой и по какъв начин ще ги изготвя, по какъв аршин? И последната, алинея 4 - „ други източници ” – толкоз разтегливо разбиране, че може примерно да е Делян Пеевски или което и да е друго лице или организация, което пък води до зависимост…
И най-после – в спомагателните разпореждания – по отношение на определението в алинея 1 за „ глухо лице ” – това е допустимо най-некомпетентно написаната дефиниция: „ 1. „ Глухо лице ” е лице или дете със слухова загуба, което е натурален притежател и/или ползвател на българския жестов език. ” Вече разясних, че БЖЕ не е пълностоен като език по отношение на доста понятия и термини, за които няма основани жестове за съответен превод. Именно заради това не съм съгласна да се повеждам „ глухо лице, ползвател на БЖЕ ”! Да, аз съм глуха, с цялостна практическа глухота; само че аз притежавам чудесно българския език – както говоримо, по този начин и документално – надлежно не бих могла да се впиша в това определение! И като мен в страната има още хиляди хора с друга степен на загуба на слуха, в това число и такива, които имат чудесно непокътнат диалект. Тогава къде сме ние – изгубени в превода?!? Защото аз, както и те, разбираме казаното посредством преводач, който владее по този начин нареченият „ калкиращ жестов език ” – т. е. преводачът повтаря, изговаряйки с устни, само че без тон, това, което се приказва, като употребява и съответните жестови знаци. И в този момент се връщам още веднъж на уеб страницата на Министерски съвет за публичното разискване на ДОС за образованието на преводачите на жестов език. В оповестените в уеб страницата мнения има едно, подписано от фондация „ Взаимно ”, което е внезапно извънредно и е срещу образованието да съвместява калкиращ жестов език. В него категорично се споделя, изтъквам буквално: „ …в цялата Наредба да отпаднат текстове като жестова връзка и калкираща жестова тирада, тъй като те не са част от българския жестов език…; да се отстранен текстовете, свързани с владеенето на българския литературен език, тъй като това е дискриминативен текст към глухите лица, жители на Република България…; не би трябвало да се позволява в публични документи да се загатва за калкираща тирада, която няма никаква езикова стойност и не способства, а по-скоро пречи за преодоляването на българския жестов език и надлежно не се основават условия за двуезичие измежду преводачите от и на български жестов език… ” и т. н.…
В мнението на председателката на Националната асоциация на преводачите на жестов език в България Милена Гъркова -Калинова малко и ясно се изяснява за какво и по какъв начин би трябвало да се организира освен образованието на преводачите, само че и жестовият превод: „ Жестовите преводачи правят превод от и на БЖЕ в разнообразни сфери от живота на глухите хора у нас. Понятието „ глухи ” сплотява хора с друга степен на слухово увреждане (глухи, тежкочуващи, сляпо-глухи). Жестовите преводачи са част от общността на глухите, което им дава опция да познават добре другите потребности от съответен достъп до информация и връзка. И в това е същността на задачата на жестовия преводач: да реализира правото на еднакъв достъп до информация и връзка за всеки член от обществото на глухите. ”
Край на цитатите. С всичко, написано дотук желаех единствено да споделя паниката и опасенията си, че всички ние, които възприемаме и разбираме казаното посредством превод на калкиращ жестов език, ще останем, в дословния смисъл на израза, „ изхвърлени зад борда ”, в случай че се одобри безапелационното отменяне на калкиращия жестов език. И в случай че не бъде импортирана по-голяма и съответна изясненост в противоречивите текстове на закона. Нека прибавя и нещо доста значително – от 1973 година съм в системата на СГБ и от това време употребявам и разбирам калкиращия жестов език. Признавам си напълно откровено, че в случай че някой поддържа връзка с мен на така наречен „ чист ” български жестов език, няма да мога да го схвана! Искрено се надявам, че ще изразите поддръжката си – с цел да можем взаимно да се разбираме и поддържаме връзка пълноценно, с цел да не останем ние „ изгубени в превода ”, както беше заглавието на един прекрасен филм.
Автор: Петра Ганчева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ