На 2 февруари православната църква чества Сретение Господне. Празникът се

На 2 февруари православната черква празнува Сретение Господне. Празникът се назовава още Зимна Богородица или Вълча Богородица. Това е един от четирите празника, отдадени на Божията майка и един от 12-те велики през годината.
40 дни след раждането на Исус Христа Света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм съгласно Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било открито за спомен от избавянето на израилските първородни от гибелта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден, като благосъстоятелност на Господа, бил задължен с избрана от закона цена да бъде изплатен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и Света Богородица.
Смята се, че Богородица закриля бременните дами, майките и фамилията. През този ден не се работи, тъй като децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото самоограничение: по този начин ще се усили плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат самун, конци или дърва, с цел да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще пристигна в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Девойките имат вяра, че бъдещият им брачен партньор ще наподобява по външен тип и манталитет на оня мъж, който срещнат пръв.
В националните показа Света Богородица е настойничка на бременността и родилките, само че празникът се назовава още Вълча Богородица и се свързва с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така по едно и също време се уважава християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото.