Западът забрави уроците на Сталинградската битка
На 2 февруари 1943 година последната, южна част от 6-та войска на Вермахта капитулира в Сталинград. Северната част, водена от фелдмаршал Паулус, се предава два дни по-рано - на 31 януари. В Райха от 4 до 6 февруари е разгласен тридневен печал. Над Германия проехтява траурният марш от " Смъртта на боговете " на Вагнер.
И две седмици по-късно, на 18 февруари, говорейки в Спортния замък в Берлин, министърът на пропагандата на Райха доктор Гьобелс споделя, че „ през последните 25 години Съветският съюз усили военния капацитет на болшевизма до невиждано равнище “ и „ е неправилно преценен " (въпреки че през януари 1918 година Съветският съюз не съществува, а военният капацитет на Съюз на съветските социалистически републики през 1933 година е много скромен) и приканва за тотална война: " Нашият девиз би трябвало да бъде следният - " Станете, хора, и дано бушува бурята! ".
Така приключва Сталинградската борба, почнала на 17 юли 1942 година
Всичко това е много шумно, а позицията на Райха в системата на интернационалните обединения след Сталинград е съществено разтърсена. След борбата при Волга Япония и Турция се отхвърлят от проектите си да влязат във войната. Европейските неутрални страни - Швеция и Швейцария - също стартират да се държат по-независимо. И Райхът все по-малко може да разчита на директните си спътници (Италия, Румъния, Хърватия, Унгария, Словакия).
Преез лятото на 1942 година началникът на щаба на Германия, генерал-лейтенант Йодл, измисля по какъв начин да усили числеността на войските в посоката на пробива към Волга: да включи по-широко сателитните армии. Но точно те са първите, които не устоят на руското контранастъпление и се разбягват. След Сталинград им се отщява да водят боеве. Дори половин век по-късно в италианските учебни учебници волжката степ е наречена Inferno ghiacciato - " Леден пъкъл ". Този пъкъл води до рухването на Мусолини и отдръпването на Италия от войната.
Но даже във на пръв взор послушна окупирана Европа стартират да се чуват злобни приказки (не за печат): „ Най-после разбойникът се натъкна на нож! “ По стените на варшавските къщи се появяват надписи, изобразяващи сърце, прободено от кама. На сърцето има надпис - " Германия ", на камата - " Сталинград ".
Най-вече се зарадват французите. Франция, изцяло победена през 1940 година и в най-дълбоко оскърбление, възприема Сталинград като източник на вяра (оказва се не безпочвена) за възобновяване на величието. Отново французите виждат дълбока символика във обстоятелството, че частите на Вермахта, завладяли Париж през 1940 година, образуват гръбнака на 6-та войска, унищожена на Волга: „ Руснаците отмъстиха на Париж. Руснаците отмъщават на Франция! “ А във Франция към момента има 167 градски топонима с думата " Сталинград ".
Генерал-полковник Зайцлер, шеф на немския общоприет щаб, е склонен с французите. След обкръжаването на немските войски покрай Сталинград предсказа ориста на акцията (освен в случай че, несъмнено, не преувеличава своята храброст и предвидливост в следвоенните си мемоари): „ Мой фюрер, оставянето на 6-та войска в Сталинград е закононарушение. Това значи гибелта или залавянето на четвърт милион души. Ще бъде невероятно да ги спасим от този казан и да загубим такава голяма войска значи да се пречупи гръбнакът на целия Източен фронт ”.
Въпреки че на 2 февруари 1943 година гръбнакът към момента не е счупен. Германецът беше мощен и след Сталинград. През март 1943 година последва контраофанзива на фелдмаршал Манщайн, който отвоюва Харков и Белгород. След това се води борбата при Курск, чийто резултат не е авансово прочут.
Истинското непрестанно оттегляне на Вермахта стартира едвам в края на лятото. Тогава в Москва проехтява първият артилерийски салют: „ Нашите войски превзеха град Белгород! Нашите войски превзеха град Орел! “ И по този начин нататък - до Берлин. За това са нужни (също да не забравяме) съвсем две години.
И през ноември 1942 година фюрерът беседва със упоменатия шеф на Генералния щаб. Фюрерът има вяра, че въвеждането на новите тежки танкове “Тигър ” в борба ще промени коренно обстановката в обкръжението. " Развълнуван, със светещи очи, Хитлер се опита да ме болести с ентусиазма си. Той изглеждаше припрян за моето утвърждение. Казах: " Разбира се, танковете " Тигър " имат високи бойни качества и от тях може да се чака доста. Но не знаем по какъв начин ще работят в изискванията на съветската зима. Освен това те към момента не са изпитани в бойни условия. Засега в първите борби ненадейно са открити недостатъци, за чието премахване е нужно дълго време. Така че не можем да чакаме “Тигър ”да бъде 100% приемлив през цялото време. Освен това към момента няма задоволително тигри ”, споделя Йодл.
Ако сменяем “Тигър ” с “Леопард ”, диалогът все едно се случва през днешния ден в бункера на украинския фюрер. Подозирам, че аналогиите ще се запазят и отсега нататък.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И две седмици по-късно, на 18 февруари, говорейки в Спортния замък в Берлин, министърът на пропагандата на Райха доктор Гьобелс споделя, че „ през последните 25 години Съветският съюз усили военния капацитет на болшевизма до невиждано равнище “ и „ е неправилно преценен " (въпреки че през януари 1918 година Съветският съюз не съществува, а военният капацитет на Съюз на съветските социалистически републики през 1933 година е много скромен) и приканва за тотална война: " Нашият девиз би трябвало да бъде следният - " Станете, хора, и дано бушува бурята! ".
Така приключва Сталинградската борба, почнала на 17 юли 1942 година
Всичко това е много шумно, а позицията на Райха в системата на интернационалните обединения след Сталинград е съществено разтърсена. След борбата при Волга Япония и Турция се отхвърлят от проектите си да влязат във войната. Европейските неутрални страни - Швеция и Швейцария - също стартират да се държат по-независимо. И Райхът все по-малко може да разчита на директните си спътници (Италия, Румъния, Хърватия, Унгария, Словакия).
Преез лятото на 1942 година началникът на щаба на Германия, генерал-лейтенант Йодл, измисля по какъв начин да усили числеността на войските в посоката на пробива към Волга: да включи по-широко сателитните армии. Но точно те са първите, които не устоят на руското контранастъпление и се разбягват. След Сталинград им се отщява да водят боеве. Дори половин век по-късно в италианските учебни учебници волжката степ е наречена Inferno ghiacciato - " Леден пъкъл ". Този пъкъл води до рухването на Мусолини и отдръпването на Италия от войната.
Но даже във на пръв взор послушна окупирана Европа стартират да се чуват злобни приказки (не за печат): „ Най-после разбойникът се натъкна на нож! “ По стените на варшавските къщи се появяват надписи, изобразяващи сърце, прободено от кама. На сърцето има надпис - " Германия ", на камата - " Сталинград ".
Най-вече се зарадват французите. Франция, изцяло победена през 1940 година и в най-дълбоко оскърбление, възприема Сталинград като източник на вяра (оказва се не безпочвена) за възобновяване на величието. Отново французите виждат дълбока символика във обстоятелството, че частите на Вермахта, завладяли Париж през 1940 година, образуват гръбнака на 6-та войска, унищожена на Волга: „ Руснаците отмъстиха на Париж. Руснаците отмъщават на Франция! “ А във Франция към момента има 167 градски топонима с думата " Сталинград ".
Генерал-полковник Зайцлер, шеф на немския общоприет щаб, е склонен с французите. След обкръжаването на немските войски покрай Сталинград предсказа ориста на акцията (освен в случай че, несъмнено, не преувеличава своята храброст и предвидливост в следвоенните си мемоари): „ Мой фюрер, оставянето на 6-та войска в Сталинград е закононарушение. Това значи гибелта или залавянето на четвърт милион души. Ще бъде невероятно да ги спасим от този казан и да загубим такава голяма войска значи да се пречупи гръбнакът на целия Източен фронт ”.
Въпреки че на 2 февруари 1943 година гръбнакът към момента не е счупен. Германецът беше мощен и след Сталинград. През март 1943 година последва контраофанзива на фелдмаршал Манщайн, който отвоюва Харков и Белгород. След това се води борбата при Курск, чийто резултат не е авансово прочут.
Истинското непрестанно оттегляне на Вермахта стартира едвам в края на лятото. Тогава в Москва проехтява първият артилерийски салют: „ Нашите войски превзеха град Белгород! Нашите войски превзеха град Орел! “ И по този начин нататък - до Берлин. За това са нужни (също да не забравяме) съвсем две години.
И през ноември 1942 година фюрерът беседва със упоменатия шеф на Генералния щаб. Фюрерът има вяра, че въвеждането на новите тежки танкове “Тигър ” в борба ще промени коренно обстановката в обкръжението. " Развълнуван, със светещи очи, Хитлер се опита да ме болести с ентусиазма си. Той изглеждаше припрян за моето утвърждение. Казах: " Разбира се, танковете " Тигър " имат високи бойни качества и от тях може да се чака доста. Но не знаем по какъв начин ще работят в изискванията на съветската зима. Освен това те към момента не са изпитани в бойни условия. Засега в първите борби ненадейно са открити недостатъци, за чието премахване е нужно дълго време. Така че не можем да чакаме “Тигър ”да бъде 100% приемлив през цялото време. Освен това към момента няма задоволително тигри ”, споделя Йодл.
Ако сменяем “Тигър ” с “Леопард ”, диалогът все едно се случва през днешния ден в бункера на украинския фюрер. Подозирам, че аналогиите ще се запазят и отсега нататък.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ