Незаглъхващ спомен за един голям артист
На 2 декември 1984 година ненадейно ни напусна един огромен артист от Русенския трагичен спектакъл Константин Димчев –Диди. По мотив неговата кончина проф. Любомир Тенев написа във в. Народна просвета незабравими думи: „ Най-съм се страхувал от оставените празни пространства в изкуството….! „ и изрази в съболезнователен текст своята болежка от загубата на огромния актьор.
Цели 14 години – от 1970 година до 1984 година – артистът отдаде своя креативен живот на Русенския трагичен спектакъл. Именно на неговата сцена той разкри в краен лимит силата на своя артистичен гений в редица функции, които се трансфораха в именити негови осъществявания: Салиери от „ Амадеус “ на П.Шафър, Ялмар от „ Дивата патица “ на Х.Ибсен, Президента от „ Коварство и обич “ Фр.Шилер, Йоната от „ Кошници “ на Й.Радичков, Блазиус от „ С любовта смешка не трябва “ на А.дьо Мюсе и още доста други.
Всяка негова роля беше церемониал на висок професионализъм, изпълнена от психическа дълбочина, театрална бляскавост, философска глъбина. Така с годините той се подреди в Пантеона на огромните и ярки имена на създатели в Русенския спектакъл.
В живота Константин Димчев беше изтъкан от динамика в държанието, благороден жест, интелектуален искра на мисълта. Ето за какво в Русе той не остана единствено в дверите на актьорското изкуство: беше режисьор на няколко спектакъла, беше режисьор на оперни постановки, участваше с планове в локалния ефирен център – изобщо беше дейна персона в културния живот на града.
Но Константин Димчев беше прочут и почитан освен в Русе: той беше известен артист от национална големина. Тази му известност беше извоювана от няколко годишното му наличие в съставите на театрите от Велико Търново, Добрич, Плевен, Стара Загора. В биографията му съществува и наличието му в спектакъл „ Трудов фронт “-София, учител няколко години в НАТФИЗ „ Кр.Сарафов “. Имаше участия в доста български филми, в Радиото/ през 60-те години беше известен с предаването „ Срещи с Коста “/, в редица постановки на Радиотеатъра. Въобще водеше живот на една бурна, постоянно креативен приповдигната и ренесансова артистична натура. Беше именуван с доста любов от млади и остарели негови сътрудници с обръщението „ Диди “, израз на уважението и любовта към неговия огромен гений.
И какъв брой тъпо, че този мощно натоварен креативен живот беше пресечен едвам на 51 години. …! Годините минават, само че споменът за огромното актьорско изкуство на Константин Димчев – Диди не заглъхва във времето….! Светла му памет! Дълбок реверанс!
Крум Гергицов
Цели 14 години – от 1970 година до 1984 година – артистът отдаде своя креативен живот на Русенския трагичен спектакъл. Именно на неговата сцена той разкри в краен лимит силата на своя артистичен гений в редица функции, които се трансфораха в именити негови осъществявания: Салиери от „ Амадеус “ на П.Шафър, Ялмар от „ Дивата патица “ на Х.Ибсен, Президента от „ Коварство и обич “ Фр.Шилер, Йоната от „ Кошници “ на Й.Радичков, Блазиус от „ С любовта смешка не трябва “ на А.дьо Мюсе и още доста други.
Всяка негова роля беше церемониал на висок професионализъм, изпълнена от психическа дълбочина, театрална бляскавост, философска глъбина. Така с годините той се подреди в Пантеона на огромните и ярки имена на създатели в Русенския спектакъл.
В живота Константин Димчев беше изтъкан от динамика в държанието, благороден жест, интелектуален искра на мисълта. Ето за какво в Русе той не остана единствено в дверите на актьорското изкуство: беше режисьор на няколко спектакъла, беше режисьор на оперни постановки, участваше с планове в локалния ефирен център – изобщо беше дейна персона в културния живот на града.
Но Константин Димчев беше прочут и почитан освен в Русе: той беше известен артист от национална големина. Тази му известност беше извоювана от няколко годишното му наличие в съставите на театрите от Велико Търново, Добрич, Плевен, Стара Загора. В биографията му съществува и наличието му в спектакъл „ Трудов фронт “-София, учител няколко години в НАТФИЗ „ Кр.Сарафов “. Имаше участия в доста български филми, в Радиото/ през 60-те години беше известен с предаването „ Срещи с Коста “/, в редица постановки на Радиотеатъра. Въобще водеше живот на една бурна, постоянно креативен приповдигната и ренесансова артистична натура. Беше именуван с доста любов от млади и остарели негови сътрудници с обръщението „ Диди “, израз на уважението и любовта към неговия огромен гений. И какъв брой тъпо, че този мощно натоварен креативен живот беше пресечен едвам на 51 години. …! Годините минават, само че споменът за огромното актьорско изкуство на Константин Димчев – Диди не заглъхва във времето….! Светла му памет! Дълбок реверанс!
Крум Гергицов
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ