Депресията е сред най-разпространените психични разстройства в световен мащаб
Глобалното разпространяване на депресивни разстройства продължава да се усилва, изключително измежду по-младите хора на възраст 10-29 години. Световната здравна организация (СЗО) предвижда, че до 2030 година това заболяване ще заеме първо място в международен мащаб.
През 2021 година с депресивни разстройства в Европа са били 39 милиона души. Поне 30% от пациентите с огромно депресивно разстройство (MDD) имат лечебно резистентна меланхолия (TRD) или мъчно лечима меланхолия (DTD).
Депресивните разстройства са измежду водещите 20 аргументи за инвалидизация в международен мащаб. Около 60% от хората с огромно депресивно разстройство (MDD) оповестяват за тежко или доста тежко увреждане на действието, което визира необятен набор от области, в това число: фамилни връзки, обществени взаимоотношения и продуктивност. Въпреки че обществените и културните фактори, като социално-икономическия статус, могат да играят роля при депресията, по-скоро геномните и други съществени биологични фактори дефинират възникването на това положение.
Пациентите с меланхолия постоянно изпитват високи равнища на стигма, която може да бъде забележителна преграда пред лекуването. На процедура нейното разкриване, диагностициране и лекуване постоянно съставляват предизвикателство за медицинските специалисти заради разнообразните ѝ прояви, непредсказуемото ѝ протичане и прогноза, както и изменчивия отговор на лекуването. Следователно късната ѝ диагноза и незадоволително лекуване са чести в клиничната процедура, изключително при пациенти с съпътстващи физически и неврологични болести.
При пациентите с съпътстващи болести има незабавна потребност от лечения с цел да се оправят с повече признаци, които постоянно се демонстрират по едно и също време. Пациенти с меланхолия, придружена от други положения, биха имали изгода от лечения, които могат да:
да адресират голям брой симптоми;да имат бързо начало на действие;да минимизират риска от лекарствени взаимодействия;да понижат риска от нежелани реакции;да понижат риска от полифармация;да покачат придържането към лекуването.
Световната наклонност към увеличение на депресивните разстройства е явен знак за потребността да се осведомяваме за значимостта на психологичното здраве и за това, че подобряването му въздейства позитивно и върху физическото здраве. Ето за какво са нужни навременни ограничения и съответни лечения, с цел да посрещнем нараствания размер депресии.
През 2021 година с депресивни разстройства в Европа са били 39 милиона души. Поне 30% от пациентите с огромно депресивно разстройство (MDD) имат лечебно резистентна меланхолия (TRD) или мъчно лечима меланхолия (DTD).
Депресивните разстройства са измежду водещите 20 аргументи за инвалидизация в международен мащаб. Около 60% от хората с огромно депресивно разстройство (MDD) оповестяват за тежко или доста тежко увреждане на действието, което визира необятен набор от области, в това число: фамилни връзки, обществени взаимоотношения и продуктивност. Въпреки че обществените и културните фактори, като социално-икономическия статус, могат да играят роля при депресията, по-скоро геномните и други съществени биологични фактори дефинират възникването на това положение.
Пациентите с меланхолия постоянно изпитват високи равнища на стигма, която може да бъде забележителна преграда пред лекуването. На процедура нейното разкриване, диагностициране и лекуване постоянно съставляват предизвикателство за медицинските специалисти заради разнообразните ѝ прояви, непредсказуемото ѝ протичане и прогноза, както и изменчивия отговор на лекуването. Следователно късната ѝ диагноза и незадоволително лекуване са чести в клиничната процедура, изключително при пациенти с съпътстващи физически и неврологични болести.
При пациентите с съпътстващи болести има незабавна потребност от лечения с цел да се оправят с повече признаци, които постоянно се демонстрират по едно и също време. Пациенти с меланхолия, придружена от други положения, биха имали изгода от лечения, които могат да:
да адресират голям брой симптоми;да имат бързо начало на действие;да минимизират риска от лекарствени взаимодействия;да понижат риска от нежелани реакции;да понижат риска от полифармация;да покачат придържането към лекуването.
Световната наклонност към увеличение на депресивните разстройства е явен знак за потребността да се осведомяваме за значимостта на психологичното здраве и за това, че подобряването му въздейства позитивно и върху физическото здраве. Ето за какво са нужни навременни ограничения и съответни лечения, с цел да посрещнем нараствания размер депресии.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ