На този ден в историята: Ирак нахлува в Кувейт
На 2 август 1990 година към два часа през нощта военните сили на Ирак нахлуват в Кувейт. Армията на Кувейт е превъзхождана няколко пъти, а частите, които не биват унищожени при нашествието, бягат в Саудитска Арабия.
Емирът на Кувейт по това време, неговото семейство и държавните водачи също бягат в Саудитска Арабия. Само за часове обаче столицата бива пленена, а краткотрайно държавно управление, издигнато от окупаторите, стартира да ръководи страната.
С анексирането на Кувейт Ирак придобива близо 20% от международните находища на нефт и забележителна част от бреговата линия на Персийския залив.
Още в същия ден Съветът за сигурност към Организация на обединените нации единомислещо осъжда нашествието и изисква от Ирак да се изтегли от Кувейт. На 6 август Организация на обединените нации постановат наказания върху търговията с Ирак.
На 9 август започва интервенция " Пустинен щит “, с което американците нахлуват в Персийския залив, с цел да защитят Саудитска Арабия. Садам Хюсеин съумява да събере войска от 300 000 души в Кувейт, която да пази окупационния му режим. На 29 ноември Организация на обединените нации издава резолюция, с която позволява потреблението на военна мощ против Ирак, защото войските й не се изтеглят до 15 януари на 1991.
На идващия ден стартира интервенция " Пясъчна бурия “ – това е голяма атака на американците, която цели изтласкването на иракските сили. През цялата нощ на 16 януари самолети на въздушните сили на Съединени американски щати бомбардират стратегически цели в Багдад. Военната интервенция, водена от американците, в действителност съставлява коалиция от 32 страни, измежду които Англия, Египет, Франция, Саудитска Арабия и други
През идващите дни въздушните удари против Ирак не стопират, а войските на окупаторите нямат опция да отговорят на нападенията. Садам Хюсеин се пробва да предизвика Израел, насочвайки ракети против евреите, за да вкара страната във война, надявайки се, че по този метод ще успее да сплоти всички арабски страни на негова страна.
На 24 февруари стартира офанзива по суша на обединението. Военните сили на Ирак не устоят и единствено за ден бива пречупени. За по-малко от четири дни Кувейт бива освободен, а огромна част от армията на Ирак бива или унищожена, или пленена, или се предава.
На 28 февруари Джордж Буш поставя завършек на огъня, а на 3 април Съветът за сигурност към Организация на обединените нации приема Резолюция 68, в която се прецизират изискванията за мира. Резолюцията поставя завършек на войната, подвига част от глобите, наложени над Ирак, само че не отстранява ембаргото за продажба на нефт и също по този начин задължава страната да унищожи своите оръжия за всеобщо опустошение. Резолюцията се приема на 6 април, Ирак я приема. В идващите десетилетие обаче Садам Хюсеин постоянно ще нарушава наложените наказания и по тази причина страната му ще бъде бомбардирана от съюзните сили.
Източник: History
Емирът на Кувейт по това време, неговото семейство и държавните водачи също бягат в Саудитска Арабия. Само за часове обаче столицата бива пленена, а краткотрайно държавно управление, издигнато от окупаторите, стартира да ръководи страната.
С анексирането на Кувейт Ирак придобива близо 20% от международните находища на нефт и забележителна част от бреговата линия на Персийския залив.
Още в същия ден Съветът за сигурност към Организация на обединените нации единомислещо осъжда нашествието и изисква от Ирак да се изтегли от Кувейт. На 6 август Организация на обединените нации постановат наказания върху търговията с Ирак.
На 9 август започва интервенция " Пустинен щит “, с което американците нахлуват в Персийския залив, с цел да защитят Саудитска Арабия. Садам Хюсеин съумява да събере войска от 300 000 души в Кувейт, която да пази окупационния му режим. На 29 ноември Организация на обединените нации издава резолюция, с която позволява потреблението на военна мощ против Ирак, защото войските й не се изтеглят до 15 януари на 1991.
На идващия ден стартира интервенция " Пясъчна бурия “ – това е голяма атака на американците, която цели изтласкването на иракските сили. През цялата нощ на 16 януари самолети на въздушните сили на Съединени американски щати бомбардират стратегически цели в Багдад. Военната интервенция, водена от американците, в действителност съставлява коалиция от 32 страни, измежду които Англия, Египет, Франция, Саудитска Арабия и други
През идващите дни въздушните удари против Ирак не стопират, а войските на окупаторите нямат опция да отговорят на нападенията. Садам Хюсеин се пробва да предизвика Израел, насочвайки ракети против евреите, за да вкара страната във война, надявайки се, че по този метод ще успее да сплоти всички арабски страни на негова страна.
На 24 февруари стартира офанзива по суша на обединението. Военните сили на Ирак не устоят и единствено за ден бива пречупени. За по-малко от четири дни Кувейт бива освободен, а огромна част от армията на Ирак бива или унищожена, или пленена, или се предава.
На 28 февруари Джордж Буш поставя завършек на огъня, а на 3 април Съветът за сигурност към Организация на обединените нации приема Резолюция 68, в която се прецизират изискванията за мира. Резолюцията поставя завършек на войната, подвига част от глобите, наложени над Ирак, само че не отстранява ембаргото за продажба на нефт и също по този начин задължава страната да унищожи своите оръжия за всеобщо опустошение. Резолюцията се приема на 6 април, Ирак я приема. В идващите десетилетие обаче Садам Хюсеин постоянно ще нарушава наложените наказания и по тази причина страната му ще бъде бомбардирана от съюзните сили.
Източник: History
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ