ВМЕСТО С ОГЛЕДАЛО, ЛЕВИЦАТА ТЪРСИ ГРЕШКИТЕ С БИНОКЪЛ
На 2 април 1990 година огромният Стефан Продев написа: „ Мили хора, падна ни се тежка орис. Трябва да плащаме непознати грехове… Греховете на всички, които бяха сред нас, без да са наши. “ Греховете на тези, които ни напуснаха всеобщо, с цел да се скрият от отговорността.
На идващия 2 април, броени дни преди изборите, още веднъж се усещаме като след 10 ноември 1989 година Отново ни напущат. Разликата е, че преди бягаха от самата концепция, внезапно тя им се видя ретроградна, омърсена и незаконна. Изведнъж, тъй като тези, които хвърляха членските си книжки обществено, даже в телевизионните студиа, бяха довчерашни преподаватели по идеологическите дисциплини, пропагандисти в политическата образователна година и партийни секретари. Бяха израсли по басейни и тенис-кортове, отракани по коктейли и приеми, бяха московски ученици, сътрудници на службите, деца на самозабравили се големци и даже партизански рожби. Напускаха в галоп лявата концепция, с цел да бъдат още веднъж в каймака на обществото.
Днешните бегълци, назад, желаят да им повярваме, че ни изоставят не за друго, а… с цел да спасят концепцията. Само че тези причини ние ги преглъщаме към този момент 33 години – от АСО през ГОР, ДАР, Евролевицата и какви ли не още отцепници, та чак до Левицата в този момент. А спасяването все не се случва. И няма по какъв начин да е иначе – без организация, която да я въплъщава и отстоява, концепцията е единствено набор от красиви думи. Раздробяването й на нюанси и нюансчета, всяко от които с рекламация да е партия, прави невъзможна реализацията й. Ако лявото пространство не беше разцепено от тези, на които сме вярвали, а не е трябвало, в този момент Българска социалистическа партия можеше без акция да се класира трета на изборите. А с акция – и по-напред.
За три десетилетия единственият триумф на многочислените парчета от Българска социалистическа партия са влошените резултати на партията-майка. Прескочат един път, най-вече два пъти 4-процентовата преграда, а след това не могат да се класират даже за дотация. И се заозъртват за нови прегрупирания. Една немного известна, в техия случай – ясно за какво, мъдрост предлага когато търсим неточности, да си служим не с бинокъл, а с огледало. Почти няма случай някой от най-новата стръв за наивни гласоподаватели – Левицата, до момента в който е бил регионален или общински водач на Българска социалистическа партия, да е поел отговорност за най-малко една загуба в изборния си регион с действителна - а не театрална! – оставка от заемания пост. Което не го тормози да желае оставките на други.
Позволявам си тези думи, тъй като не споделям обичаната от мнозина максима: „ Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти приказвам! “. След няколко блестящи победи при първата загуба през 2007 година в Кюстендил се отдръпнах от партийните постове, а малко по-късно – и от политиката изобщо, само че останах в партията.
Наследниците ми – общо четирима - натрупаха изборни провали, след което трима от тях напуснаха Българска социалистическа партия и в този момент са в Левицата, и то в листите й. И всичко сякаш в името на концепцията. Можеше най-малко някой от тях да поеме отговорност с оставката си и да се върне към битието си на редови член, едвам покаже, че и при тях има въпреки всичко първи проблясъци на партийна честност. Но множеството от тях това не ги вълнува.
В близкото до Кюстендил село Лозно в предизборната среща ме заприказва колежка на починалата ми майка, с която дружно са дишали праха като работнички в един от локалните фабрики. Останала без брачен партньор, тя се принуждава да отиде за 10 години в мините в Бобов дол, с цел да устоя двете си дъщери-студентки. Сега е с пенсия от 460 лв.. Защо тази отрудена женица не изневерява на Българска социалистическа партия? Добре е на този въпрос да отговорят прескачащите в други партии. Добре е, само че няма да го сторят - тях и това не ги вълнува.
Ето по какъв начин излиза наяве за какво с лека ръка загърбват това, на което бащите и дедите им посветиха живота си. И за какво не остават в Българска социалистическа партия, та най-малко в акциите да се включват като редови социалисти, вместо безусловно да са водачи на листи, и то все на нови и нови партии? Защото основната им цел е да пласират добре себе си, па въпреки и с цената на изменничество.
Тъкмо тук е огромната разлика с тези, които си остават леви освен по концепция, само че и по партия. С “малките ”, само че чисти хора, които като шерпи придвижват Българска социалистическа партия през тестванията на времето. И то без да са помирисвали постове, облаги и привилегии. А може би таман заради това. Ето за какво на социалисти като онази жена от село Лозно сме длъжни да кажем: “Благодарим ви, че ви има! ”
Тъкмо те, а не напускащите ни кариеристи, са същинските спасители на лявата концепция!
Иво Атанасов
На идващия 2 април, броени дни преди изборите, още веднъж се усещаме като след 10 ноември 1989 година Отново ни напущат. Разликата е, че преди бягаха от самата концепция, внезапно тя им се видя ретроградна, омърсена и незаконна. Изведнъж, тъй като тези, които хвърляха членските си книжки обществено, даже в телевизионните студиа, бяха довчерашни преподаватели по идеологическите дисциплини, пропагандисти в политическата образователна година и партийни секретари. Бяха израсли по басейни и тенис-кортове, отракани по коктейли и приеми, бяха московски ученици, сътрудници на службите, деца на самозабравили се големци и даже партизански рожби. Напускаха в галоп лявата концепция, с цел да бъдат още веднъж в каймака на обществото.
Днешните бегълци, назад, желаят да им повярваме, че ни изоставят не за друго, а… с цел да спасят концепцията. Само че тези причини ние ги преглъщаме към този момент 33 години – от АСО през ГОР, ДАР, Евролевицата и какви ли не още отцепници, та чак до Левицата в този момент. А спасяването все не се случва. И няма по какъв начин да е иначе – без организация, която да я въплъщава и отстоява, концепцията е единствено набор от красиви думи. Раздробяването й на нюанси и нюансчета, всяко от които с рекламация да е партия, прави невъзможна реализацията й. Ако лявото пространство не беше разцепено от тези, на които сме вярвали, а не е трябвало, в този момент Българска социалистическа партия можеше без акция да се класира трета на изборите. А с акция – и по-напред.
За три десетилетия единственият триумф на многочислените парчета от Българска социалистическа партия са влошените резултати на партията-майка. Прескочат един път, най-вече два пъти 4-процентовата преграда, а след това не могат да се класират даже за дотация. И се заозъртват за нови прегрупирания. Една немного известна, в техия случай – ясно за какво, мъдрост предлага когато търсим неточности, да си служим не с бинокъл, а с огледало. Почти няма случай някой от най-новата стръв за наивни гласоподаватели – Левицата, до момента в който е бил регионален или общински водач на Българска социалистическа партия, да е поел отговорност за най-малко една загуба в изборния си регион с действителна - а не театрална! – оставка от заемания пост. Което не го тормози да желае оставките на други.
Позволявам си тези думи, тъй като не споделям обичаната от мнозина максима: „ Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти приказвам! “. След няколко блестящи победи при първата загуба през 2007 година в Кюстендил се отдръпнах от партийните постове, а малко по-късно – и от политиката изобщо, само че останах в партията.
Наследниците ми – общо четирима - натрупаха изборни провали, след което трима от тях напуснаха Българска социалистическа партия и в този момент са в Левицата, и то в листите й. И всичко сякаш в името на концепцията. Можеше най-малко някой от тях да поеме отговорност с оставката си и да се върне към битието си на редови член, едвам покаже, че и при тях има въпреки всичко първи проблясъци на партийна честност. Но множеството от тях това не ги вълнува.
В близкото до Кюстендил село Лозно в предизборната среща ме заприказва колежка на починалата ми майка, с която дружно са дишали праха като работнички в един от локалните фабрики. Останала без брачен партньор, тя се принуждава да отиде за 10 години в мините в Бобов дол, с цел да устоя двете си дъщери-студентки. Сега е с пенсия от 460 лв.. Защо тази отрудена женица не изневерява на Българска социалистическа партия? Добре е на този въпрос да отговорят прескачащите в други партии. Добре е, само че няма да го сторят - тях и това не ги вълнува.
Ето по какъв начин излиза наяве за какво с лека ръка загърбват това, на което бащите и дедите им посветиха живота си. И за какво не остават в Българска социалистическа партия, та най-малко в акциите да се включват като редови социалисти, вместо безусловно да са водачи на листи, и то все на нови и нови партии? Защото основната им цел е да пласират добре себе си, па въпреки и с цената на изменничество.
Тъкмо тук е огромната разлика с тези, които си остават леви освен по концепция, само че и по партия. С “малките ”, само че чисти хора, които като шерпи придвижват Българска социалистическа партия през тестванията на времето. И то без да са помирисвали постове, облаги и привилегии. А може би таман заради това. Ето за какво на социалисти като онази жена от село Лозно сме длъжни да кажем: “Благодарим ви, че ви има! ”
Тъкмо те, а не напускащите ни кариеристи, са същинските спасители на лявата концепция!
Иво Атанасов
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ