Изчезваме безвъзвратно! Точно преди 56 г. се роди 8-милионният българин, а днес положението е плачевно
На 2 април 1962 година се ражда 8-милионният българин. Това е може би най-чаканото бебе на социалистическа България – близо 24 часа фотографите не спрели да го снимат дружно с неговата майка. 60-те години на ХХ век са време, когато на всеки 9 минути в страната ни се е раждало по едно бебе..., написа Канал 3.
Печален връх по висока смъртност
Днес демографското състояние е радикално друго. 56 години по-късно популацията на България се е стопило до към 7 милиона души. От началото на прехода през 1989 година страната е изгубила съвсем 2 милиона души, по-голямата част от тях са имигрирали в чужбина и вероятността да се завърнат още веднъж в родината е оскъдна.
Освен, че търсят благополучие в чужбина, българите са и измежду рекордьорите по смъртност – 14,5 души на хиляда. Последните данни на Централно разузнавателно управление на САЩ за 2017 година слагат България на трето място по този индикатор наред с някогашните руски републики от Прибалтика и африканските страни. Тенденцията за висока смъртност остава постоянна в течение на доста години.
На този декор извънредно мрачни наподобяват и прогнозите за бъдещето. Неотдавна Институтът за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките излезе с отчет, съгласно който до 2040 година българите ще намалеят с още 20-25%. Прогнозата, която е формирана въз основа на данните на Национален статистически институт, Евростат, Организация на обединените нации, Световната банка, е показана и на българското държавно управление.
Според проучването, делът на младежите до 20-годишна възраст ще се резервира, до момента в който на възрастните над 65-годишна възраст ще нарасне доста. Това дефинира и понижение на броя и каузи на популацията в дейна възраст.
Стопяването на популацията на териториален принцип обгръща съвсем всички области, без столицата, и се чака този развой да продължи в течение на целия интервал. Структурата на популацията по пол ще остане постоянна.
Европейски и балкански измерения на демографската рецесия
България не прави изключение в Европа. В съвсем половината страни от Евросъюза се чака понижение на популацията. Това ще се случи в най-малко още 11 страни - Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватия, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия.
Населението на нашите съседи Сърбия и Гърция ще намалее със сходни темпове на българското.
Очаква се до 2041 година Сърбия да се стопи с 23% и да доближи до 5,5 милиона души. Работната мощ в страната доста ще застарее и ще се свие с 21%, предизвестиха от УНИЦЕФ. По създание Сърбия към този момент се сблъсква със съществени отрицателни демографски трендове и неналичието на работна ръка.
В Гърция обстановката не е по-различна. Тя е една от страните в Европейски Съюз с най-застаряващото население. Над една пета от него или 21% е на възраст над 65 години. Данните демонстрират, че до 2030 година популацията на балканската страна ще намалее до 9,9 милиона души, а до 2050 ще се редуцира до 8,9 милиона от днешните 10,6 милиона.
Печален връх по висока смъртност
Днес демографското състояние е радикално друго. 56 години по-късно популацията на България се е стопило до към 7 милиона души. От началото на прехода през 1989 година страната е изгубила съвсем 2 милиона души, по-голямата част от тях са имигрирали в чужбина и вероятността да се завърнат още веднъж в родината е оскъдна.
Освен, че търсят благополучие в чужбина, българите са и измежду рекордьорите по смъртност – 14,5 души на хиляда. Последните данни на Централно разузнавателно управление на САЩ за 2017 година слагат България на трето място по този индикатор наред с някогашните руски републики от Прибалтика и африканските страни. Тенденцията за висока смъртност остава постоянна в течение на доста години.
На този декор извънредно мрачни наподобяват и прогнозите за бъдещето. Неотдавна Институтът за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките излезе с отчет, съгласно който до 2040 година българите ще намалеят с още 20-25%. Прогнозата, която е формирана въз основа на данните на Национален статистически институт, Евростат, Организация на обединените нации, Световната банка, е показана и на българското държавно управление.
Според проучването, делът на младежите до 20-годишна възраст ще се резервира, до момента в който на възрастните над 65-годишна възраст ще нарасне доста. Това дефинира и понижение на броя и каузи на популацията в дейна възраст.
Стопяването на популацията на териториален принцип обгръща съвсем всички области, без столицата, и се чака този развой да продължи в течение на целия интервал. Структурата на популацията по пол ще остане постоянна.
Европейски и балкански измерения на демографската рецесия
България не прави изключение в Европа. В съвсем половината страни от Евросъюза се чака понижение на популацията. Това ще се случи в най-малко още 11 страни - Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватия, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия.
Населението на нашите съседи Сърбия и Гърция ще намалее със сходни темпове на българското.
Очаква се до 2041 година Сърбия да се стопи с 23% и да доближи до 5,5 милиона души. Работната мощ в страната доста ще застарее и ще се свие с 21%, предизвестиха от УНИЦЕФ. По създание Сърбия към този момент се сблъсква със съществени отрицателни демографски трендове и неналичието на работна ръка.
В Гърция обстановката не е по-различна. Тя е една от страните в Европейски Съюз с най-застаряващото население. Над една пета от него или 21% е на възраст над 65 години. Данните демонстрират, че до 2030 година популацията на балканската страна ще намалее до 9,9 милиона души, а до 2050 ще се редуцира до 8,9 милиона от днешните 10,6 милиона.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ