На 2 април 1933 г. е роден поетът от бъдещето

На 2 април 1933 година е роден поетът от бъдещето Константин Павлов. В студената неделна по здрач на 28 септември 2008 година, той, най-непокорното събитие в българската литература, вечно ни загърби. Кой е Константин Павлов? Нищо чудно да не сте чували за него. И не се травматизирайте, в случай че някой ваш прочут от литературните среди ви се изсмее, че сте живели едновременно с талант, без да подозирате за съществуването на този толкоз рисково меродавен човек…

Факел.бг поменува този безпободно свободен дух, с това изявление, предоставено от поета Неделчо Ганев.

За кого пишете?
За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е ориентиран към никого. Отговарям за това, което пиша, единствено пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то стартира да съществува „ обективно “.

Към какво се стремите в поезията?
Всеки създател посредством своето изкуство прави опити да се самопреведе посредством естетически категории. Ако този „ превод “ добие стойност и за другите хора, значи нещо е реализирано. Рискът е 1:1000.

Как написахте стихотворението „ Едипов комплекс “?
Знам ли? Вероятно по същия метод, както и другите неща. Поводът в никакъв случай не е един. Вероятно комплекс от аргументи са ме предиздвикали да напиша „ Едипов комплекс “.

„ Две свинчета ритат свински мехур. “ А по-нататък?
Зрелището постоянно е по-привлекателно от морала. Запалянковците викат: „ Ура. “ „ Убий го. “ Какъв морал в „ убий го “. Никоя тематика не би трябвало да се преизчерпва, тъй като се обезсмисля. Това е задоволително.

С какво фолклорът обогати творчеството ви?
Фолклорът като естетическа същина се усеща доста по-добре от зрелия човек. Младият се разплаща непосредствено със света, без „ преводачи “. В този смисъл фолклорът не е бил ранен повод за естетическото ми мислене. С него се сближих тогава, когато пораснах за стойностите му.

Вие заявявате: „ Крача си по пътя все по този начин. ” Как крачите?
Това е фраза предизвикателство или по-скоро мимикрия: вървя, с цел да не виждат, че накуцвам.

В поезията постоянно участват знаците на животните.
За мен това е природа, а не символика в тесния смисъл на думата. Някои надценяват вложените от мен хрумвания и стартират да приказват за символики, подтекстове. Те поясняват тези понятия в неблагоприятен за мен проект.

Определят ви като сантиментален безсрамник и врач на недъзите на обществото.
Нямам искания, нямам визия за себе си. Ако моята спонтанност звучи по този начин или другояче, аз нямам субективна виновност или заслуга. Аз съм толкоз умишлен врач на обществото, колкото едно кокиче, от което се прави нивалин.

В диалози съм чувал да споделяте: „ Моите стихове са доста по-умни от мен. “
Това личи от досегашните отговори. Лирическите категории ме отегчават, също така с тях доста се спекулира. Поезията е многозначна до недоказуемост. Там тълкуването на читателите прави създателя по-умен, в сравнение с е в реалност. Може би това съм желал да кажа с признанието, че стиховете са по-умни от мен.

У вас се вижда едно необичайно създаване на стиха от тон, срички, словосъчетания, премълчаване на думи.
За мен не е необичайно. Това е естествен себеизраз, а по какъв начин наподобява в очите на хората не мога да преценява. Така, както на щрауса не му е необичайно, че има дълга шия, макар че „ това не може да бъде “ в очите на шопа.

Какви са вашите условия за положителното стихотворение?
Моите условия за положителното стихотворение са самото положително стихотворение. А към гениалните нямам никакви условия.

Къде е магията на словото?
Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова – малко читатели, а и ония, които четат, не постоянно разчитат добре, само че това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено единствено от бездарните жреци, които са го оповестили за своя благосъстоятелност.

Какво мислите за „ форсажите “ в литературата?
Поезията е просвета, която може да прояви своята полза и след 200 години. Това не е „ по този начин се сади пиперо, па бери, бери, ка сакаш “. Пътят към полезността е толкоз дълъг, че изкуството постоянно наподобява неефикасно от прагматична позиция. Средната възраст на индивида може да е 70-80 години. Но междинната възраст на човечеството е хиляди години. И в тия мащаби би трябвало да се прави оценка изгодата от културата и изкуството в частност.

Може ли мисълта да хармонира с духа?
Мисълта е външният знак на духа. Затова тя (мисълта) постоянно е приблизителна (но не автентична) по отношение на духа, макар че съществува противоположна връзка сред тях.

Какво не простите на надарения създател?
Отказа от себе си. Разпродажбата на гения. А в случай че е прекомерно надарен, не бих му дал прошка самия гений.

Пушкин, Лермонтов, Есенин, Маяковски! Поети, рано починали.
Това са рисковете на специалността. Това са свръхчувствителни хора. Цял живот упражняват свръхчувствителност и когато прескочат сериозната точка, по своя или непозната вина… обществото се успокоява. Те са неуместни хора. Създават възприятие за виновност на останалите. И въпреки всичко тъкмо с това „ каре “ не бих седнал да играя карти.

Какво мислите за съотношението гений – темперамент?
Много пъти ми е задаван този въпрос. Идеалното е хармонията сред тези качества. Но по-често съотношението е непропорционално. Ала човек не избира нито характера си, нито гения. Той е жертва на личните си качества. Идеалното съответствие е 100 % темперамент и 200 % гений.

М оже ли „ божията искра “ да бъде купена?
Може да купиш бенгалски огън, може да купиш касета, цялостна с „ божи искри “, само че постоянно ще бъдеш в унизително състояние на покупател, а не на основател. Но можеш ли да продадеш облика на талант, отразен в огледалото, даже тогава, когато огледалото е твоя персонална благосъстоятелност?

Кои са вашите 10 божи заповеди към младите поети?
За всеки обособен възпитаник ще напиша 10 обособени божи заповеди, тъй като единният кодекс от заповеди постоянно обезличава, даже когато покачва междинната добродетелност. В този смисъл моите заповеди (към обособените ученици) ще бъдат паспорти за тяхната свръхсамоличност, неповторими отпечатъци на духовния „ Аз “. Те могат да бъдат съхранени единствено в случай че са разнообразни. Не желая да са бръснати като мене, да се подстригват като мене. Бих умъртвил всеки, който наподобява на мене, в името на духовната му достоверност.

С кои поети и писатели поддържате другарства?
Снощи Достоевски ми беше на посетители и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен пристъп. И с други сходни подкрепям другарски връзки.

Досега се приказва за интервали в българската литература, за генерации.
Няма генерации, има качества. Аз персонално замествам 10 простаци от нашето потомство за един гений от което и да е друго.

М лади поети споделят, че вие ги зареждате за творчество.
Това го одобрявам като комплимент и нищо повече. Ако минералната вода осъзнае своята полза, тя ще се трансформира в отрова в мига на суетното си себепознание. Човек не трябва да се вглежда в положителните си качества. Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.

Кого бихте взели в ковчега на Ной, кучето или коня?
Като стихотворец ще избера и двете. Но по-безкористен е изборът на кучето. От обща житейска позиция кучето е по-„ неефикасно “ нещо. Изобщо в ковчега бих взел всичко неефикасно. За потребните неща има доста ноевци, които постоянно ще ги предпочетат.

Веднъж споделихте, че от време на време хората стартират да ви наподобяват на кукли.
Тази игра на кукли е също някакъв атавистичен опит да трансформира обективния смут в почтена игра. Когато дълго време ни владее някакво тягостно възприятие, доста постоянно съзнанието стартира да го възприема ирационално, да го трансформира в сън, в заблуда, мираж, игра. Някаква защитна реакция е. Знам, че тази игра е нежният път към лудостта, само че и различен път съм казвал: „ Човек би трябвало да полудее мъничко, с цел да не полудее напълно. “ Това е играта на кукли.

По стъпалата на дъжда по какъв начин ще се изкачите на небето?
Това да не е откъс от твое стихотворение?… Към небето изпращам единствено частици от своята душа. Но огромната част оставям на земята като поръчител, че тези, другите, по-секретните, ще се върнат по местата си.

Ако имате опция, по какъв начин бихте пренаредили българската география?
Ще сложа всички планини, реки, небе, поляни, езера в един шейкър. Ще разклатя хубаво шейкъра и ще го изсипя още веднъж. Ако нещата имат спомен за себе си, всяко ще застане там, където е било.

Вашата визия за кентавъра?
Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, в сравнение с конят или индивидът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика от едно случайно срастване на две същества. Какъв превъзходен резултат!

Пилетата порастват под крилото на майка си. Като пораснат, качват се на гърба и стартират да я кълват.
Една потребна игра. Подготовка за по-жестоки битки, когато това, което ще се опитат да кълват, няма да бъде майка им. Битката за оцеляване се предхожда от игра. В разпоредбите на играта почтено са скрити всички бъдещи жестокости. Скрити са жестоките закони на грубия живот.

Кое предпочитате – кръга или квадрата?
Предпочитам кръга, тъй като квадратът, още повече многоъгълникът, е една неосъществена концепция, носталгия за кръг. А и кръгът от своя страна е безконечен многоъгълник. Това чисто геометрически. Харесва ми придвижването сред двете фигури. Всяка една от тях крие в себе си порива към другата. Тяхното себеизразяване се съдържа в придвижването към противоположното, а не в крайните резултати като застиналост. (Когато една концепция стартира да се движи, това е самоосъществяване)

Кой от митологичните облици е най-близо до българина: Тома Неверни, Сизиф, Икар, Юда…
Не съществува народ и нация в чист химически тип. Всички определени облици, знаци съществуват като капацитет, а в обособени моменти господства едно или друго качество според от обществения климат. Има и парадокси – виждал съм Юда разпнат на кръст като Христос.

Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена?
Защото разпъната жена възбужда еротични показа.

Колкото страданието е по-дълго, толкоз и биографията на индивида е по-значима?
Царкинята, която спала върху грахово зърно, изпитвала от това голямо страдалчество. Аз мога да дремя върху таралежи и съм уверен, че таралежите ще изпитват страдалчество. Това е въпрос на сензитивност. При едни и същи условия хората изпитват разнообразни усеща. Това, което за един е страдалчество, за други може да е самодоволство.

Някой ви оказва помощ?
Този Някой, дето ми оказва помощ, в разнообразни мигове се появява в разнообразни лица. Много непретенциозен е и не желае да го разпознавам, с цел да не му отегчавам с благодарността си.

Кое предопределя ориста на индивида?
Съдбата не е едно лице. Тя е хиляди сили… Ние за улеснение я назоваваме орис. Всеки човек крие безпределно генетично благосъстояние. Различните условия провокират разнообразни реакции, само че и най-сложната реакция е единствено дребна част от заложените характерности.

Вашите желания – към корена или към цвета?
Това е все едно да попитате, кое е първичното – яйцето или кокошката. Възприемам цвета в неговата целокупност, а на детайлностите се веселя.

Цивилизация и природа!
Цивилизацията не е еднопосочно разбиране. Цивилизацията гради в една посока и паралелно унищожава. Нашето разбиране за цивилизацията е към момента доста примитивно, към момента се отнасяме прагматично към продуктите на цивилизацията – егоистично разрушаваме природата, изяждаме я, без да мислим за идващите епохи и генерации. Истинската цивилизация мисли на първо място за бъдещето. В този смисъл цивилизацията допуска самозадоволяването на сегашното в името на човешкия жанр през бъдещите епохи. Сега ние приличаме на бегачи от щафетно тичане, които са подготвени да изядат и самата щафета… Какво ще предадем на идващия пост?

Кои са вашите свети неща?
В момента такава изповед не ми се прави. И нямам доверие на хора, които във всяка обстановка са подготвени да заявяват свещени неща. Нормалният човек прави сходни изповеди три пъти в живота си. Иначе стойностите девалвират, трансформират се в конвенционален инстикт, изпразват се от изконното си наличие.

Най-силният спомен от детството?
Тепърва ми предстои… В момента съм ангажиран с актуалното си битие. А то е още задоволително витално, та съумява да изтласква детските мемоари. Знам, че това съответствие на силите след време ще се промени.

Адекватност с Вселената?
Всяка парченце е съответна с Вселената. А самата Вселена е парченце от самата себе си. Нещо сходно към този момент говорихме. Ние сме привикнали да гледаме на Вселената извън. Гледната точка може да промени качествено освен визията за обекта, само че и самия обект. Става дума, че отхвърлям абсолюта. Отричам го, тъй като ме плаши. Добре, в случай че това (каквото и да е) е безусловно, какво следва по-нататък. Има ли смисъл да се живее изобщо.

Ето и един „ нафукан “ въпрос: Каква връзка може да извършите сред земетръса, инфаркта и протуберанса?
Обединява ги претенцията им за изключителност. А такива явления ме нервират със своето самочувствие за обреченост. Те би трябвало да бъдат унижавани, да бъдат поставяни на мястото им. Съществуват доста ежедневни ужаси, които по нищо не отстъпват на гореизложените. Ние сме привикнали да ги отминаваме поради неефективната им униформа. Една несправедлива дума може да провокира по едно и също време инфаркт, земетръс и протуберанс.

Ние сме артефакт на друга цивилизация?
Това са по-общи закони и те се отнасят освен за индивида, а за дървото, за камъка, животните. Човек е единствено частен случай на международния разсъдък. Той е цялото и част от цялото. Разумът съществува в цялата жива и мъртва природа. Изразих се погрешно, мъртва природа не съществува. Все отново това, което отличава индивида от всичко останало, е неговият извънреден нарцисизъм. Това е страшната опасност за оцеляването на човешкия жанр. Всяко прекомерно себично качество се трансформира в абсурден унищожител – себесъхранението, хипертрофираното себесъхранение, се трансформира в себеунищожение. Но съществуват и балансиращи сили… Този отговор стана доста засукан. А?

Допускате малко прочувственост.
Колкото пъти съм го допускал, толкоз пъти е било възприемано като връх на възприятието ми за комизъм. Не съм човек със особено амплоа и – с опрощение за цитата – нищо човешко не ми е непознато.

Какво не би трябвало?
Човек не би трябвало да обича властта повече от гения си.

Това, без което не можете.
Не мога без екзистенциалния най-малко. Други искания нямам.

Коя е долната и горната мъртва точка?
Разстоянието сред двете точки е ходът на буталото, тъй че мъртвите точки се включват в изискването за придвижване, за живот.

Ако има аварийни елементи за човешкото тяло, кой орган бихте сменили на първо време?
Като имаш поради възрастта ми, би трябвало самичък да предположиш кой орган бих сменил на първо време. Мен ме е позор да кажа.

Оспорете истината на Закона за прекосяване на количествените натрупвания в качествени промени.
В най-общия смисъл законът е правилен, само че не фетишизирай. Качественият скок в доста от случаите е революционно ретрограден. Повечето от революциите, на които бяхме очевидци, са скокообразен ход към пещерата, а не към Кьолнската катедрала.

Да допуснем, че има прераждане. Бихте ли се съгласили още веднъж да се преродите в България?
Аз имах опция и в настоящето си раждане да избера друга страна, само че избрах България. Не виждам съображение идващия път да трансформирам решението си. България е бедна страна – не желая да обеднява още повече.

fakel.bg

Заглавието е на редакцията.

Коментар под изявлението от четец на fakel.bg: „Той не би могъл да живее по-дълго. Никоя птица не би издържала да прекара целия си живот в непрестанен полет сред полюсите. Той беляза нашия век‚ само че не позволи векът ни да му остави белег. Бе прекомерно гениален‚ с цел да наподобява идеален. Но все пак – изглеждаше!“

КЪСНО Е ДА БЪДА РАЗВРАТЕН
Късно е да бъда блудствен.
Всички наши наслади,
препоръчани
против момент изневеряване на себе си,
към този момент съм ги претърпял (наситен съм)
в предишните си превъплъщения.
Имам любовта на трима,
дето знаят
защо
и по какъв начин
да ме обичат.
А към тази цифра
враговете ми
в миналото сами ще се прибавят
като дълъг низ
от осъзнати нули.

Константин Павлов