На 19 юни Българската православна църква отбелязва паметта на преподобни

На 19 юни Българската православна черква отбелязва паметта на преподобни Паисий Хилендарски (известен и като Отец Паисий). Роден е към 1722 година в Банско, в семейство с духовни обичаи — брат му Лаврентий бил свещеник, а другият — великодушен донор на манастири. 
Образование и монашество
Започва като послушник в Рилския манастир, където развива родолюбива зрялост и духовно израстване.

През 1745 година отива в Света гора, в Хилендарския манастир при брат си Лаврентий, където приема монашество, приключва духовното си обучение и работи като таксидиот — монах‑пратеник, който събира средства и разпространява манастира. 

Точно тук той става очевидец на отношението към българите — постоянно биващи подценявани от другородци, което разсънва у него устрема да възроди националната еднаквост. 

БТА
„ История славянобългарска “ (1762)
През 1760–1762 година Паисий написва „ История славянобългарска “, замислена като нравствен справочник и апел за национално възобновление — напомняйки, че българите в миналото са били могъща нация, владяла имперски трофеи и автокефална черква. 

След това персонално популяризира труда си, вдъхвайки вяра на народа и зареждайки го с национална горделивост.
Канонизация и културно завещание
Канонизиран е за светец на Българската православна черква на 26 юни 1962 година с формален празник — 19 юни (именния ден на св. Паисий Велики). 

Неговата история има голям циркулиращ резултат — над 70 ръкописа са направени до наши дни, икона на духовно и национално събуждане.

Университети, гимназии, музеи, награди и даже улици носят неговото име — да вземем за пример Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ (основан 1962 г.) и 2‑левовата банкнота с негов облик.


Защо честваме през днешния ден
На 19 юни означаваме светската и духовна роля на Паисий като подстрекател на Българското възобновление. Чрез „ История славянобългарска “ той сполучливо приковава българското самочувствие и културен самопочит. 
В умозаключение
Преподобни Паисий Хилендарски не е просто историк или духовник — той е отецът на Българското възобновление. Негова заслуга е, че пробужда народа с справедлива история, самочувствие и дух. Днес, преди съвсем 260 години от написването на „ История славянобългарска “, ние означаваме не просто факт, а живия образец за това по какъв начин една книга и един човек могат да трансформират ориста на нация.