19 юни 1885 г. Статуята на свободата
На 19 юни 1885 година Статуята на свободата идва в Ню Йорк като подарък от френския народ.
Пренесена е в Америка като е разграничена на 350 части, съединена е на място и през октомври 1886 година е публично открита от президента Грувър Кливланд.
Тя има за цел да увековечи другарството на Франция и Съединени американски щати, както и да означи вековния празник на младата американска страна.
Статуята е висока 46 м., а дружно с пиедестала - 93 м.
Тя е дело на Фредерик Огюст Бартолди, а вътрешната й конструкция е дело на Гюстав Айфел. Статуята копира модела на класическите статуи от римския интервал на богинята Либертас.
Във вдигнатата си дясна ръка дамата държи факла, към която е добавено и знамето на Америка. В лявата й ръка е сложена Декларацията за самостоятелност, оповестена на 4 юли 1776 година. В долната част при краката на Статуята на свободата стоят раздраните вериги на робството.
Малко прочут факт е, че преди да отплува за Съединени американски щати Статуята на свободата е трябвало да бъде сложена на Суецкия канал.
Самият Федерик Бартолди е бил изкушен по Близкия изток и намиращите се там мостри на гръко-римска скулптора. През 1869 година египетското държавно управление показва интерес за планиране на фар за Суецкия канал. Нетърпелив и разчувствуван, Бартолди проектира колосална скулптура на забулена жена, държаща факла, която той назовава Египет (или Прогрес), който носи светлина в Азия. Когато обаче участва на откриването на канала, Бартолди е бил известен, че няма да може да продължи с работа си по фара.
Така вдъхновението намира кей на остров Либърти в Съединени американски щати.
Дубликат на статуята на свободата има и в Париж, даже са две. Едната от тях се намира в градините на Люксембург. На осведомителният панел на пиедестала написа, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Датата написана на статуята е 15 ноември 1889г. - датата на освещаването й. Другият препис се намира на остров Сен Луи или острова на лебедите в река Сена. Погледът на статуята гледа към Атлантическия океан и към нейната „ по – огромна “ сестра, намираща се на пристанището на Ню Йорк. Има две дати написани върху нея – 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – деня на независимостта на Съединени американски щати.
Пренесена е в Америка като е разграничена на 350 части, съединена е на място и през октомври 1886 година е публично открита от президента Грувър Кливланд.
Тя има за цел да увековечи другарството на Франция и Съединени американски щати, както и да означи вековния празник на младата американска страна.
Статуята е висока 46 м., а дружно с пиедестала - 93 м.
Тя е дело на Фредерик Огюст Бартолди, а вътрешната й конструкция е дело на Гюстав Айфел. Статуята копира модела на класическите статуи от римския интервал на богинята Либертас.
Във вдигнатата си дясна ръка дамата държи факла, към която е добавено и знамето на Америка. В лявата й ръка е сложена Декларацията за самостоятелност, оповестена на 4 юли 1776 година. В долната част при краката на Статуята на свободата стоят раздраните вериги на робството.
Малко прочут факт е, че преди да отплува за Съединени американски щати Статуята на свободата е трябвало да бъде сложена на Суецкия канал.
Самият Федерик Бартолди е бил изкушен по Близкия изток и намиращите се там мостри на гръко-римска скулптора. През 1869 година египетското държавно управление показва интерес за планиране на фар за Суецкия канал. Нетърпелив и разчувствуван, Бартолди проектира колосална скулптура на забулена жена, държаща факла, която той назовава Египет (или Прогрес), който носи светлина в Азия. Когато обаче участва на откриването на канала, Бартолди е бил известен, че няма да може да продължи с работа си по фара.
Така вдъхновението намира кей на остров Либърти в Съединени американски щати.
Дубликат на статуята на свободата има и в Париж, даже са две. Едната от тях се намира в градините на Люксембург. На осведомителният панел на пиедестала написа, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Датата написана на статуята е 15 ноември 1889г. - датата на освещаването й. Другият препис се намира на остров Сен Луи или острова на лебедите в река Сена. Погледът на статуята гледа към Атлантическия океан и към нейната „ по – огромна “ сестра, намираща се на пристанището на Ню Йорк. Има две дати написани върху нея – 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – деня на независимостта на Съединени американски щати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ