Укротяване на природните стихии
На 19 юли, ден преди празника на св. оракул Илия, пътят ни води в село Горни Вадин, ситуирано в живописна околност до самия бряг на Дунава, близо до Оряхово. Намерението ни – да заснемем и опишем един остарял бит, който се среща у нас, при съседите ни в Източна Сърбия и в подунавските елементи на Румъния.
Днес в с. Горни Вадин живеят към 220 души, най-вече към и над междинната възраст. До Освобождението днешните села Горни и Долни Вадин са съществували като две обособени махали, съставляващи едно населено място, носещо името Вадин, само че по-късно се обособяват като независими единици. Лозарството и развъждането на зърнени култури били съществени поминъци на тукашното население. Сега множеството хора, които към момента не са в пенсионна възраст, намират своето прехранване в разнообразни работни браншове, само че все по-рядко в земеделието.
Едва ли ще се откри някой, който би останал безучастен пред тази тягостна и печална реалност, която съставлява поетапното, само че трайно обезлюдяване на българското село макар спорадичните случаи на заселване по селата на хора, търсещи опция на своя доскорошен метод на живот. Горни Вадин не прави изключение. Голяма част от младото потомство живее отвън селото – в по-големите градове в региона или в София. И все пак селището не буди чувство за безчувственост или застиналост у своите посетители – в противен случай, в навечерието на празника селото е изпълнено с жизненост и неподправено вдъхновение, а хората са разчувствани в очакване на идния ден.
От Елена Кирилова, кмет на Горни Вадин, и Мая Димитрова, секретар на читалището, научаваме, че макар намалялото през годините население локалните хора не живеят като откъсната общественост. Те постоянно се събират на огромни празници и събития, а българи и румънци постоянно си гостуват с разнородни културни стратегии. Много от възрастните хора в селото помнят и приказват остарелия локален влашки акцент, а влашките песни и мелодии не престават да заемат значимо място в репертоара на самодейните групи за национална музика.
Глинена кукла
Баба Цека (Цвета Петкова) е забележителна дама на 92 години, благословена с 11 внуци и 5 правнуци, изпълнена със забележителна живост и вдъхновение. В компанията на Мила Георгиева – нейна близка съседка и другарка, ни посреща топло, а настроението им е заразително приповдигнато. Заети са с приготовлението на Германа, а ние имаме шанс – заварваме ги още в началното оформяне на глинената кукла.
Герман, прочут още като Скалоян, Калоянчо, Германчо, съставлява ритуал за усмиряване или „ ръководство “ на естествените стихии, които най-често заплашват плодовете на труда, вложен в границите на годишния аграрни цикъл. Засушаването, само че също и продължителните порои и градушки са били непрекъснат мотив за безпокойствие в съзнанието на нашите предшественици. Тези паники се засилвали през летните месеци, изключително към времето на по този начин наречените горещници (15, 16, 17 или 28, 29, 30 юли – по нов и остарял жанр съответно), когато засетите култури са най-уязвими както за сушите, по този начин и за бурите и градушките.
Този ритуал в множеството случаи е предхождан или съпровождан от обичая Пеперуда, прочут още като Додола, Пеперуга и други По този метод се построява приключен ритуален комплекс, който се вписва в логическата система от обреди, която обгръща стопанската година и маркира най-важните и сериозни моменти в нея.
Понастоящем вадинчани са избрали Илинден за сполучлив мотив да вършат Герман, защото на тази дата се провежда общоселски курбан и събор, на който идват голям брой посетители от покрайнината, в това число от Румъния. Това дава скъпа опция да покажат пред тях част от своите обичаи.
Погребване на Германа
Докато с Мила Георгиева работят по тялото на Германа, баба Цека споделя, че е била на 13 години, когато майка є я научила на тънкостите в изработката на куклата. Както на други места, по този начин и в Горни Вадин основните настоящи лица са девойки. Според разказите на баба Цека 20 – 30 девойки в предбрачна възраст или по-малки събирали сами глина и оформяли куклата. Тя съставлява мъжка фигура с ясно изразени полови черти, което съгласно двете дами е наложително изискване, с цел да може да се чака богата годишна продукция. Когато Германът е подготвен, те го слагат на сенчесто проветриво място, където би трябвало да съхне до сутринта. На идващия ден като основно настоящо лице в обреда Мила е облечена в северняшка носия, а Германът е към този момент квалифициран – фигурата е положена на дървена дъска, опасана от всички страни с цветя и венци, наподобявайки погребалното ложе на умрял човек. И в това точно се крие един от основните претекстове в обреда. Герман съставлява самобитно заравяне. Някои го дефинират като жертвоприношение, което е ненапълно правилно, само че по своята конструкция и функционалност то прилича заравяне. За жертвоприношението се изисква жертва, която да бъде ритуално умъртвена, до момента в който тук Германът е „ починал “ още при начеването на неговата изработка. Както в другите елементи на страната, където срещаме този ритуал, по този начин и тук Германът се опява, оплаква и погребва. По други места той се заравя в земята, само че в подунавските села, в Горни Вадин в това число, се пуска по течението на реката.
Целта е посредством недоволството на Германа, който е „ починал за дъжд “, да се измоли милостта на силите, ръководещи стихиите, и да се приключи продължителната суша или друго естествено злополучие. Етнографите от края на XIX и началото на ХХ в. дават сведения за опяване на куклата от духовник, което съгласно християнските правила е неприемливо. Тази процедура последователно отпада, като ролята на свещеника се изземва от някое от девойките или, както споделя баба Цека, от момче, облечено в духовнически одежди – единствен вероятен участник от мъжки пол.
Пеперуда с венец
Празникът стартира до оброчен камък, ситуиран на кръстопът в самото начало на селото. В предишното, описват локалните, е имало остарял камък – евентуално колона, маркираща отсек от римския път Виа Иструм. Днес истинският камък липсва, само че вадинчани са сложили нов. До него е ситуирана софра – курбан, която енорийският духовник благославя и освещава. Курбаните в чест на св. Илия са постоянно срещани в цялата страна, защото светецът се счита за заповедник на бурите и небесните стихии. Поради тази причина вадинчани считат неговия празник за подобаващ случай, в който да пресъздадат обредите Пеперуда и Герман. Пред лицето на камъка е сложена обредната софра, а от другата страна лежи Германът в спонтанния „ ковчег “.
След благословията на свещеника идва ред на Пеперудите. Впрочем с това наименование през днешния ден назовават всички девойки, които вземат участие в обреда, само че в действителност Пеперудата като персонаж е единствено една. В предишното се избирало момиче, което е на възраст сред 10 и 12 години, т.е. към момента не е влезнало в пубертета, най-малкото измежду своите братя и сестри. Най-отличителната детайлност в този бит съставлява облеклото на девойките и на самата Пеперуда. Всичките са в бели ризи до коленете, а украсата им е напълно растителна. От локалните разбираме, че едно време те са спазвали общото предписание да се кичат с клончета от бъз, само че през днешния ден употребяват главно върба. Върбовите клончета са сплетени на венци, които опасват глезените, китките и кръста. Изключение прави Пеперудата, която носи венец и на главата. Започва танц в кръг към момичето, съпроводен от декламиране на една от многото разновидности на обредните пеперударски песни. Мотивът във всичките е еднакъв и споделя за Пеперудата, която се скита и непринудено се моли на Господ за дъжд и за изобилна годишна продукция от ръж, просо, ечемик, жито – според от културите, които се отглеждат.
Молитва за дъжд
Насочваме се към брега на Дунава, където следва и върховата точка на цялото събитие, а точно „ погребването “ на Германа. Според старите традиции, а също и понастоящем цялата върволица минава през селото. Гостите се събират към брега, а Мила Георгиева пристъпва в реката до колене, държейки Германа. В това време Пеперудите са свалили венците от тялото си. Тук към този момент ставаме очевидци на забавна разновидност на обичая, която даже осъвременена, остава любопитна. Утвърденият претекст с опяването отсъства, само че вместо това се изричат молебствия към св. Илия за дъжд и изобилие. Паленето на свещи по време на „ погребението “, а и след него през днешния ден не се прави. След молитвите към светеца Германът е пуснат и отвеян по течението на реката.
После всички участници и посетители се насочат към площада на Горни Вадин, където ги чака събор и курбан в чест на св. Илия. Започва да свири и оркестър, който ловко пресъздава нормалните за този край влашки хорà и мелодии. Докато следим огромното голям брой, което се е събрало в центъра на селото, осъзнаваме, че Горни Вадин твърдо отхвърля да бъде част от една негативна демографска статистика. Въпреки намаляването на популацията локалните хора са разкрили изключително работещ метод за възкръсване на своето село. Те се обръщат на открито към другите и желаят да съществуват дружно с тях, да са част от нещо по-голямо.
Статията е оповестена в
Проект „ Бащино огнище “ се извършва от Списание 8, в съдействие с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, и се финансира по стратегия „ Култура “ на Столична община за 2023 година Медийни сътрудници са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.
Днес в с. Горни Вадин живеят към 220 души, най-вече към и над междинната възраст. До Освобождението днешните села Горни и Долни Вадин са съществували като две обособени махали, съставляващи едно населено място, носещо името Вадин, само че по-късно се обособяват като независими единици. Лозарството и развъждането на зърнени култури били съществени поминъци на тукашното население. Сега множеството хора, които към момента не са в пенсионна възраст, намират своето прехранване в разнообразни работни браншове, само че все по-рядко в земеделието.
Едва ли ще се откри някой, който би останал безучастен пред тази тягостна и печална реалност, която съставлява поетапното, само че трайно обезлюдяване на българското село макар спорадичните случаи на заселване по селата на хора, търсещи опция на своя доскорошен метод на живот. Горни Вадин не прави изключение. Голяма част от младото потомство живее отвън селото – в по-големите градове в региона или в София. И все пак селището не буди чувство за безчувственост или застиналост у своите посетители – в противен случай, в навечерието на празника селото е изпълнено с жизненост и неподправено вдъхновение, а хората са разчувствани в очакване на идния ден.
От Елена Кирилова, кмет на Горни Вадин, и Мая Димитрова, секретар на читалището, научаваме, че макар намалялото през годините население локалните хора не живеят като откъсната общественост. Те постоянно се събират на огромни празници и събития, а българи и румънци постоянно си гостуват с разнородни културни стратегии. Много от възрастните хора в селото помнят и приказват остарелия локален влашки акцент, а влашките песни и мелодии не престават да заемат значимо място в репертоара на самодейните групи за национална музика.
Глинена кукла
Баба Цека (Цвета Петкова) е забележителна дама на 92 години, благословена с 11 внуци и 5 правнуци, изпълнена със забележителна живост и вдъхновение. В компанията на Мила Георгиева – нейна близка съседка и другарка, ни посреща топло, а настроението им е заразително приповдигнато. Заети са с приготовлението на Германа, а ние имаме шанс – заварваме ги още в началното оформяне на глинената кукла.
Герман, прочут още като Скалоян, Калоянчо, Германчо, съставлява ритуал за усмиряване или „ ръководство “ на естествените стихии, които най-често заплашват плодовете на труда, вложен в границите на годишния аграрни цикъл. Засушаването, само че също и продължителните порои и градушки са били непрекъснат мотив за безпокойствие в съзнанието на нашите предшественици. Тези паники се засилвали през летните месеци, изключително към времето на по този начин наречените горещници (15, 16, 17 или 28, 29, 30 юли – по нов и остарял жанр съответно), когато засетите култури са най-уязвими както за сушите, по този начин и за бурите и градушките.
Този ритуал в множеството случаи е предхождан или съпровождан от обичая Пеперуда, прочут още като Додола, Пеперуга и други По този метод се построява приключен ритуален комплекс, който се вписва в логическата система от обреди, която обгръща стопанската година и маркира най-важните и сериозни моменти в нея.
Понастоящем вадинчани са избрали Илинден за сполучлив мотив да вършат Герман, защото на тази дата се провежда общоселски курбан и събор, на който идват голям брой посетители от покрайнината, в това число от Румъния. Това дава скъпа опция да покажат пред тях част от своите обичаи.
Погребване на Германа
Докато с Мила Георгиева работят по тялото на Германа, баба Цека споделя, че е била на 13 години, когато майка є я научила на тънкостите в изработката на куклата. Както на други места, по този начин и в Горни Вадин основните настоящи лица са девойки. Според разказите на баба Цека 20 – 30 девойки в предбрачна възраст или по-малки събирали сами глина и оформяли куклата. Тя съставлява мъжка фигура с ясно изразени полови черти, което съгласно двете дами е наложително изискване, с цел да може да се чака богата годишна продукция. Когато Германът е подготвен, те го слагат на сенчесто проветриво място, където би трябвало да съхне до сутринта. На идващия ден като основно настоящо лице в обреда Мила е облечена в северняшка носия, а Германът е към този момент квалифициран – фигурата е положена на дървена дъска, опасана от всички страни с цветя и венци, наподобявайки погребалното ложе на умрял човек. И в това точно се крие един от основните претекстове в обреда. Герман съставлява самобитно заравяне. Някои го дефинират като жертвоприношение, което е ненапълно правилно, само че по своята конструкция и функционалност то прилича заравяне. За жертвоприношението се изисква жертва, която да бъде ритуално умъртвена, до момента в който тук Германът е „ починал “ още при начеването на неговата изработка. Както в другите елементи на страната, където срещаме този ритуал, по този начин и тук Германът се опява, оплаква и погребва. По други места той се заравя в земята, само че в подунавските села, в Горни Вадин в това число, се пуска по течението на реката.
Целта е посредством недоволството на Германа, който е „ починал за дъжд “, да се измоли милостта на силите, ръководещи стихиите, и да се приключи продължителната суша или друго естествено злополучие. Етнографите от края на XIX и началото на ХХ в. дават сведения за опяване на куклата от духовник, което съгласно християнските правила е неприемливо. Тази процедура последователно отпада, като ролята на свещеника се изземва от някое от девойките или, както споделя баба Цека, от момче, облечено в духовнически одежди – единствен вероятен участник от мъжки пол.
Пеперуда с венец
Празникът стартира до оброчен камък, ситуиран на кръстопът в самото начало на селото. В предишното, описват локалните, е имало остарял камък – евентуално колона, маркираща отсек от римския път Виа Иструм. Днес истинският камък липсва, само че вадинчани са сложили нов. До него е ситуирана софра – курбан, която енорийският духовник благославя и освещава. Курбаните в чест на св. Илия са постоянно срещани в цялата страна, защото светецът се счита за заповедник на бурите и небесните стихии. Поради тази причина вадинчани считат неговия празник за подобаващ случай, в който да пресъздадат обредите Пеперуда и Герман. Пред лицето на камъка е сложена обредната софра, а от другата страна лежи Германът в спонтанния „ ковчег “.
След благословията на свещеника идва ред на Пеперудите. Впрочем с това наименование през днешния ден назовават всички девойки, които вземат участие в обреда, само че в действителност Пеперудата като персонаж е единствено една. В предишното се избирало момиче, което е на възраст сред 10 и 12 години, т.е. към момента не е влезнало в пубертета, най-малкото измежду своите братя и сестри. Най-отличителната детайлност в този бит съставлява облеклото на девойките и на самата Пеперуда. Всичките са в бели ризи до коленете, а украсата им е напълно растителна. От локалните разбираме, че едно време те са спазвали общото предписание да се кичат с клончета от бъз, само че през днешния ден употребяват главно върба. Върбовите клончета са сплетени на венци, които опасват глезените, китките и кръста. Изключение прави Пеперудата, която носи венец и на главата. Започва танц в кръг към момичето, съпроводен от декламиране на една от многото разновидности на обредните пеперударски песни. Мотивът във всичките е еднакъв и споделя за Пеперудата, която се скита и непринудено се моли на Господ за дъжд и за изобилна годишна продукция от ръж, просо, ечемик, жито – според от културите, които се отглеждат.
Молитва за дъжд
Насочваме се към брега на Дунава, където следва и върховата точка на цялото събитие, а точно „ погребването “ на Германа. Според старите традиции, а също и понастоящем цялата върволица минава през селото. Гостите се събират към брега, а Мила Георгиева пристъпва в реката до колене, държейки Германа. В това време Пеперудите са свалили венците от тялото си. Тук към този момент ставаме очевидци на забавна разновидност на обичая, която даже осъвременена, остава любопитна. Утвърденият претекст с опяването отсъства, само че вместо това се изричат молебствия към св. Илия за дъжд и изобилие. Паленето на свещи по време на „ погребението “, а и след него през днешния ден не се прави. След молитвите към светеца Германът е пуснат и отвеян по течението на реката.
После всички участници и посетители се насочат към площада на Горни Вадин, където ги чака събор и курбан в чест на св. Илия. Започва да свири и оркестър, който ловко пресъздава нормалните за този край влашки хорà и мелодии. Докато следим огромното голям брой, което се е събрало в центъра на селото, осъзнаваме, че Горни Вадин твърдо отхвърля да бъде част от една негативна демографска статистика. Въпреки намаляването на популацията локалните хора са разкрили изключително работещ метод за възкръсване на своето село. Те се обръщат на открито към другите и желаят да съществуват дружно с тях, да са част от нещо по-голямо.
Статията е оповестена в
Проект „ Бащино огнище “ се извършва от Списание 8, в съдействие с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, и се финансира по стратегия „ Култура “ на Столична община за 2023 година Медийни сътрудници са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ