През 1952 г. 3 звезди изчезнали от нощното небе. Какво се е случило с тях?
На 19 юли 1952 година обсерваторията Паломар покрай Сан Диего, Калифорния, проучвала нощното небе, като се фокусирала върху избран район и го снимала неведнъж, в опит да забележи тела в Слънчевата система, като метеорити, до момента в който минават пред звездите, затъмнявайки ги леко.
В 8:52 същата вечер те снимали изображение, на което се виждали три звезди близо една до друга. В 21:45 било снимано второ изображение от същия регион. Този път обектите не се виждали на никое място.
Това е много извънредно. Звездите може да потъмнеят като Бетелгейзе или да експлодират, оставяйки след себе си зарево за по няколко часа или даже дни, само че те просто били там в 20:52 и изчезнали по-малко от час по-късно. И по този начин, какво е станало с тях?
Нов екип, който се интересува от сходни " преходни процеси ", прегледа случая и образува няколко вероятни пояснения. Първо, те ревизираха дали обектите са били забелязвани от този момент.
„ Възползвахме се от опциите на Виртуалната обсерватория, с цел да потърсим този троен преход в по-нови изображения и каталози “, написа екипът в своя документ. „ От резултата от това търсене можем да заключим, че този временен развой не се е появявал в нито едно по-късно изображение от този район през идващите 69 години. “
След това екипът съпостави преходните звезди с други, снимани в същия район. Ако имало обилни разлики, изключително към краищата на обектите, това можело да значи, че става дума за недостатъци във фотографските плаки или даже обикновени частици, които са се блъснали в тези плаки. Те обаче откриха, че формите са изумително сходни, макар че са с разнообразни размери.
„ В резюме, не намираме доказателства, че преходните звезди са нещо друго от забранен точков източник на светлина “, написа екипът. „ По-специално, профилите не демонстрират доказателства за движещ се източник като аероплан, метеорит или обикновена парченце, нито за недостатък във фотографската плака. “
Екипът изключи звездите да са изгаснали без значение една от друга, като се има поради какъв брой рядко звездите въобще изчезват по този метод. Каквото и да е предиздвикало един от обектите да изчезне от полезрението ни, е провокирало изгубването на всички. Същото важи, в случай че става дума за тъмни обекти, които са били изсветлени за малко от някакво събитие.
Ако в действителност става дума за три обособени обекта в пространството, това значи, че те би трябвало да са били близо един до различен, с цел да може светлината (и по-късно неналичието ѝ) да дойде в границите на този час. Ако това е вярно разсъждение, то слага обектите доста по-близо до нашата Слънчева система, в сравнение с други пояснения.
„ За да бъдат причинно свързани, трите източника на светлина би трябвало да са се намирали един от различен на към 6 светлинни години и да не са били на повече от 2 светлинни години разстояние. Това разстояние е по-малко от това до най-близката звезда - системата алфа Cen, довеждайки мястото на трите звезди към разстояние наоколо до нашето Слънце, в случай че не и вътрешната Слънчева система или даже орбитата на Земята ".
Това би означавало, че е доста евентуално това да са били метеорити или други обекти в нашата слънчева система, може би даже облакът на Оорт, което би обяснило за какво не са били видяни в идващите изследвания.
Друга опция, препоръчана от екипа, е, че феноменът е бил резултат от гравитационни лещи.
За страдание, към момента няма финален отговор и екипът прикани за спомагателни следващи търсения за сходни преходни процеси.
По темата
В 8:52 същата вечер те снимали изображение, на което се виждали три звезди близо една до друга. В 21:45 било снимано второ изображение от същия регион. Този път обектите не се виждали на никое място.
Това е много извънредно. Звездите може да потъмнеят като Бетелгейзе или да експлодират, оставяйки след себе си зарево за по няколко часа или даже дни, само че те просто били там в 20:52 и изчезнали по-малко от час по-късно. И по този начин, какво е станало с тях?
Нов екип, който се интересува от сходни " преходни процеси ", прегледа случая и образува няколко вероятни пояснения. Първо, те ревизираха дали обектите са били забелязвани от този момент.
„ Възползвахме се от опциите на Виртуалната обсерватория, с цел да потърсим този троен преход в по-нови изображения и каталози “, написа екипът в своя документ. „ От резултата от това търсене можем да заключим, че този временен развой не се е появявал в нито едно по-късно изображение от този район през идващите 69 години. “
След това екипът съпостави преходните звезди с други, снимани в същия район. Ако имало обилни разлики, изключително към краищата на обектите, това можело да значи, че става дума за недостатъци във фотографските плаки или даже обикновени частици, които са се блъснали в тези плаки. Те обаче откриха, че формите са изумително сходни, макар че са с разнообразни размери.
„ В резюме, не намираме доказателства, че преходните звезди са нещо друго от забранен точков източник на светлина “, написа екипът. „ По-специално, профилите не демонстрират доказателства за движещ се източник като аероплан, метеорит или обикновена парченце, нито за недостатък във фотографската плака. “
Екипът изключи звездите да са изгаснали без значение една от друга, като се има поради какъв брой рядко звездите въобще изчезват по този метод. Каквото и да е предиздвикало един от обектите да изчезне от полезрението ни, е провокирало изгубването на всички. Същото важи, в случай че става дума за тъмни обекти, които са били изсветлени за малко от някакво събитие.
Ако в действителност става дума за три обособени обекта в пространството, това значи, че те би трябвало да са били близо един до различен, с цел да може светлината (и по-късно неналичието ѝ) да дойде в границите на този час. Ако това е вярно разсъждение, то слага обектите доста по-близо до нашата Слънчева система, в сравнение с други пояснения.
„ За да бъдат причинно свързани, трите източника на светлина би трябвало да са се намирали един от различен на към 6 светлинни години и да не са били на повече от 2 светлинни години разстояние. Това разстояние е по-малко от това до най-близката звезда - системата алфа Cen, довеждайки мястото на трите звезди към разстояние наоколо до нашето Слънце, в случай че не и вътрешната Слънчева система или даже орбитата на Земята ".
Това би означавало, че е доста евентуално това да са били метеорити или други обекти в нашата слънчева система, може би даже облакът на Оорт, което би обяснило за какво не са били видяни в идващите изследвания.
Друга опция, препоръчана от екипа, е, че феноменът е бил резултат от гравитационни лещи.
За страдание, към момента няма финален отговор и екипът прикани за спомагателни следващи търсения за сходни преходни процеси.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ