19 януари 1938 г. Умира Бранислав Нушич
На 19 януари 1938 година умира Бранислав Нушич. Той е роден на 20 октомври 1864 година в Белград. Семейството му произлиза от Македония. Те са от арумънски (влашки) генезис. Рожденото му име е Алкивиад ал Нуша, в следствие го трансформира на Бранислав Нушич. Участник е в Сръбско-българската война. В интервала 1889-1899 година работи като сръбски посланик в Македония и Косово. Носител е на званието „ Академик " на Сръбската академия на науките.
Бранислав Нушич е един от най-ярките сръбски писатели. Макар да е писал в доста жанрове, това, с което най-вече се отличава, са комедиите. Работил е в Белградския спектакъл и даже оглавява националните театри в Нови Сад и Сараево, напомня уеб сайтът Списанието.
Немалка част от творбите му са отдадени на войната и страданието, което тя предизвиква. В тези си творби той нееднократно насочва взор към българския народ. Типични образци са творбите „ Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война " и „ Два раба ". Сред творбите, които засягат отраженията на войната върху човешката орис, са „ Първият залп ", „ Погребение " и други. В писанията на Нушич намират място както прекарванията на цивилните, по този начин и възприятията и мислите на тези, които се бият.
Комедиографията е може би най-ценното завещание от творчеството на Нушич. Едно от най-популярните му сатирични творби е „ Народен представител ", в което се споделя по какъв начин натрупал положение посредством далавери търговец се пробва да стане народен представител. В сходен дух е и творбата „ Госпожа Министершата ". Онагледена е смяната, която настава в живота на човек от простолюдието, в случай че по стичане на събитията се окаже близо до лостовете на властта.
Може би върхът в комедийното творчество на Нушич е личната му „ Автобиография ". Това произведение остава като едно от класическите, даже и през днешния ден може да бъде употребено като пример. Много комично са разказани някои недомислия в сръбската просветителна система
Като критик на публичните порядки в родината си, Нушич не пропуща да спре погледа си върху особения и нечовечен, в някои случаи, обичай на югославските мюсюлмани. В едно от творбите си споделя за участта на героинята си мюсюлманка, която се принуждава да се раздели с детето си.
МЪРТВИТЕ ЕЗИЦИ (от Автобиографията)
И до през днешния ден още като останки от изчезналите римляни и елини живеят пръснати по всякакви гимназии учители по латински и старогръцки език. Ако Цицерон и Тацит, Омир и Демостен, Тит Ливий, Сенека, Марк Аврелий, Овидий и други не бяха написали няколко четива, които епохи наред се набиват в главите на младите генерации, тези останки от старите римляни и елини щяха напълно да изчезнат.
Латински и старогръцки и през днешния ден се смятат за мъртви езици. Аз и до момента не мога да схвана това разбиране — мъртви езици. Разбирам да почине езикът, а да живее народът, само че да почине народът, а да остане да живее езикът — това някак си не мога да схвана. И още повече, че тоя език живее под името мъртъв език. Представете си единствено що за специалност е това — преподавател по мъртви езици. Защото съгласно мен мъртвият език не може да бъде използуван за нищо друго с изключение на за учителска специалност. Не можете да го използувате за служебна подготовка, тъй като надали бихте могли да напишете в съответната графа: „ Освен матерния си език боравя още и с мъртви езици. “ А не можете да го употребите и на практика в живота, тъй като, коства ми се, никаква стойност не би имало да вземем за пример едно такова съобщение: „ Млад и кадърен господин, който с изключение на матерния си език знае и още един мъртъв език, търси да постъпи като… “ и така нататък
Един публицист пък ми сподели:
— Всичко друго съм не запомнил, само че две латински фрази доста добре помня, тъй като доста постоянно ги използвам в речите си. Едното е: „ De gustibus nihil nisi benee “[15], a другото: „ De mortuis non est disputandum. “[16]
И въпреки всичко има специалности, при които в действителност знанието на латински език намира приложение или които, може да се каже, живеят от латинския език. Тук спадат с изключение на учителите по латински език още лекарите и аптекарите. Известно е да вземем за пример, че ученикът, пропаднал в пети гимназиален клас на изпита по латински език, в случай че не се самоубие, става аптекарски асистент и след малко време по този начин усвоява латински език, че даже и смления ориз назовава Pulveris risense и под това име го продава много скъпичко.
На другия ден, откакто бе открито, че рецесията към този момент е предходна, всички бяхме удовлетворени. Докторът вярваше, че неговите прахчета са причина за това, леля Ната бе уверена, че тя със своите гасени въглени е помогнала. Само аз знаех, че се изпотих от второто склонение. Това беше прочее единственият случай, когато съм приложил с някаква изгода своите познания по латински език.
Бранислав Нушич е един от най-ярките сръбски писатели. Макар да е писал в доста жанрове, това, с което най-вече се отличава, са комедиите. Работил е в Белградския спектакъл и даже оглавява националните театри в Нови Сад и Сараево, напомня уеб сайтът Списанието.
Немалка част от творбите му са отдадени на войната и страданието, което тя предизвиква. В тези си творби той нееднократно насочва взор към българския народ. Типични образци са творбите „ Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война " и „ Два раба ". Сред творбите, които засягат отраженията на войната върху човешката орис, са „ Първият залп ", „ Погребение " и други. В писанията на Нушич намират място както прекарванията на цивилните, по този начин и възприятията и мислите на тези, които се бият.
Комедиографията е може би най-ценното завещание от творчеството на Нушич. Едно от най-популярните му сатирични творби е „ Народен представител ", в което се споделя по какъв начин натрупал положение посредством далавери търговец се пробва да стане народен представител. В сходен дух е и творбата „ Госпожа Министершата ". Онагледена е смяната, която настава в живота на човек от простолюдието, в случай че по стичане на събитията се окаже близо до лостовете на властта.
Може би върхът в комедийното творчество на Нушич е личната му „ Автобиография ". Това произведение остава като едно от класическите, даже и през днешния ден може да бъде употребено като пример. Много комично са разказани някои недомислия в сръбската просветителна система
Като критик на публичните порядки в родината си, Нушич не пропуща да спре погледа си върху особения и нечовечен, в някои случаи, обичай на югославските мюсюлмани. В едно от творбите си споделя за участта на героинята си мюсюлманка, която се принуждава да се раздели с детето си.
МЪРТВИТЕ ЕЗИЦИ (от Автобиографията)
И до през днешния ден още като останки от изчезналите римляни и елини живеят пръснати по всякакви гимназии учители по латински и старогръцки език. Ако Цицерон и Тацит, Омир и Демостен, Тит Ливий, Сенека, Марк Аврелий, Овидий и други не бяха написали няколко четива, които епохи наред се набиват в главите на младите генерации, тези останки от старите римляни и елини щяха напълно да изчезнат.
Латински и старогръцки и през днешния ден се смятат за мъртви езици. Аз и до момента не мога да схвана това разбиране — мъртви езици. Разбирам да почине езикът, а да живее народът, само че да почине народът, а да остане да живее езикът — това някак си не мога да схвана. И още повече, че тоя език живее под името мъртъв език. Представете си единствено що за специалност е това — преподавател по мъртви езици. Защото съгласно мен мъртвият език не може да бъде използуван за нищо друго с изключение на за учителска специалност. Не можете да го използувате за служебна подготовка, тъй като надали бихте могли да напишете в съответната графа: „ Освен матерния си език боравя още и с мъртви езици. “ А не можете да го употребите и на практика в живота, тъй като, коства ми се, никаква стойност не би имало да вземем за пример едно такова съобщение: „ Млад и кадърен господин, който с изключение на матерния си език знае и още един мъртъв език, търси да постъпи като… “ и така нататък
Един публицист пък ми сподели:
— Всичко друго съм не запомнил, само че две латински фрази доста добре помня, тъй като доста постоянно ги използвам в речите си. Едното е: „ De gustibus nihil nisi benee “[15], a другото: „ De mortuis non est disputandum. “[16]
И въпреки всичко има специалности, при които в действителност знанието на латински език намира приложение или които, може да се каже, живеят от латинския език. Тук спадат с изключение на учителите по латински език още лекарите и аптекарите. Известно е да вземем за пример, че ученикът, пропаднал в пети гимназиален клас на изпита по латински език, в случай че не се самоубие, става аптекарски асистент и след малко време по този начин усвоява латински език, че даже и смления ориз назовава Pulveris risense и под това име го продава много скъпичко.
На другия ден, откакто бе открито, че рецесията към този момент е предходна, всички бяхме удовлетворени. Докторът вярваше, че неговите прахчета са причина за това, леля Ната бе уверена, че тя със своите гасени въглени е помогнала. Само аз знаех, че се изпотих от второто склонение. Това беше прочее единственият случай, когато съм приложил с някаква изгода своите познания по латински език.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ