Легендарната народна певица Олга Борисова: Ние сме много талантлив народ, но ни трябва повече самочувствие
На 19-ти ноември, във връзка Деня на християнското семейство, легендата на българската национална музика – Олга Борисова, изнесе своя концерт “ С обичта на Олга Борисова “ в Кюстендил. Събитието беше отдадено и на тазгодишната премия – Орден “Златен век “, която певицата получи от Министъра на културата, за цялостното и творчество.
В музикалната стратегия на именитата изпълнителка, в символ на почитание и обич, се включиха и нейни другари и сътрудници, които поздравиха кюстендилската аудитория със своите осъществявания. Част от тях бяха: Виолета Маринова – национална певица, солистка на хор „ Мистерия на българските гласове “, Милен Иванов и Даниел Спасов – национални артисти, водещи на предаването " Иде нашенската музика ", Добрин Добрев - ослепителен артист, страж на фолклора и традицията – част от “Мистериите на българските гласове “, Галина Дурмушлийска, Слава Соколова – национална певица, Фолклорна групировка „ Струмски лъх “ към читалище „ Братство 1869 “ и други
Залата беше претъпкана от фенове на певицата, фенове и ценители на националната музика, които след края на концерта бяха очаровани “ Тези прелестни мелодии и приказни гласове като че ли правеха мост към космоса! “, обявиха те, като се хванаха на кръщно хоро, към сцената.
На концерта участваха и кметът на община Кюстендил – Петър Паунов, зам.-кметът Светослав Василев и Иван Андонов – ръководител на читалище “Братство “. Олга Борисова, която е почетен жител на град Кюстендил, получи специфичен приветствен адрес от община Кюстендил, голям брой цветя, букети, кошници и дарове. Тя изрече своите големи благодарности както към кмета – господин Петър Паунов, по този начин и към читалище “Братство “ и ръководителя му – Иван Андонов, за прелестната организация на тази фолклорна вечер. На финала на концерта си тя се обърна към публиката с думите:
“Това е нащата национална музика. Тя е галактическа, тя лети! Нека да я обичаме, дано да не я забравяме, дано я предадем на идващите генерации! “
За живота си “преди “ огромната сцена, за знаците на ориста, за премията “Грами “ и още доста любопитни неща, извънредно за сътрудник на Actualno.com от града, описа от първо лице - Олга Борисова:
- Здравейте, г-жо Борисова! За мен е чест, че имам опцията да беседвам с певица от подобен сан като вашия, и то от град Кюстендил!
- Благодаря ви, и за мен е наслаждение да се срещна с вас.
- Искам първо да Ви попитам, през днешния ден в Деня на християнското семейство, по какъв начин избрахте точно в град Кюстендил да визиите своя концерт “С обичта на Олга Борисова “?
- Ами вижте, Кюстендил е моя, нашия град, който аз ще обичам до момента в който ми гледат очите. Ако някой измежду нощ ми каже “Тръгвай за Кюстендил “ – аз потеглям! Това, че концертът ми е обвързван с този празник на християнското семейство е отлично, а към това се прибавя и още един мой персонален празник – тази година получих огромна премия за изцяло творчество – Орден “Златен век “. Много съм щастлива, доста съм радостна, тъй като целия си живот посветих на българската национална ария и би трябвало да ви кажа без минимум пресилване, че бях отдадена единствено на това, тъй като бях все на път, все на концерти.
Аз благодаря на ориста за този подарък – кръстосах четири континента неведнъж! Това изисква доста старания, доста сила, доста време. А хората нормално виждат единствено едната страна на медала – пеенето, концерта, хубавата част. Другата страна, обаче е един голям труд, едно голямо себеотдаване на това, което правиш, взаимни отстъпки... Аз съм дала всичко на българската национална ария и 56 години съм на сцената. Никога в живота си не съм считала, че мога толкоз дълго време да пея. Благодаря и за това!
- В този ред на мисли желая да ви попитам “Предопределена “ ли е вашата орис да се превърнете в една от най-големите български певици за всички времена? Всъщност по какъв начин се случи?
- Вижте, от позицията на моите години, които са към този момент прекалено много, само че по какъв начин да кажа – Бог пази гласа ми! И пея онлайн. От мъдростта, която човек добива, когато бях като Вас – млада, доста неща не знаех и в нищо не имах вяра. Но в този момент безусловно имам вяра в пътя на ориста, в това, че всеки човек идва с някаква задача, която би трябвало да извърши. Когато аз бях в гимназията ученичка, постоянно пеех с един оркестър, който беше за симфонична музика, нямахме различен, само че аз излизам начело, пея национални песни и по този начин постоянно още от напълно дребна съм пяла. Но аз мечтаех да стана трагична актриса. Никога не съм считала, че ще стана професионална певица! И когато завършвах 11-ти клас, във втора гимназия в Кюстендил, получих едно писмо – поканиха ме да се явя на един народен радио конкурс, в София. До тогава, аз не бях напускала границите на град Кюстендил! За мен София беше освен това от Париж – непостижимо, аз не можех да отида даже на екскурзия там, тъй като ние нямахме пари. Единствената причина – липса на пари. Отиват децата, аз оставам и рева на оградата на нашата къща.
И съм била на 12-13 години, когато отново по този начин доста нещастно ронейки сълзи, изпод се зададе една циганка. Много хубаво облечена. Тя се спря пред мен. Гледа ме безмълвно и сподели “За какво плачеш? Кажи ми, за какво плачеш? Ти си родена със звезда на челото, ти по света ще вървиш! “ и си отмина. Това беше първата ми неосъзната среща с огромна ясновидка. Тя си отпътува, аз бях обиколила към този момент половината Европа, когато си спомних, какво си помислих тогава “ Да, да по света ще вървя, аз до София не мога да отида. “ И по този начин аз завършвайки гимназия, получих едно писмо от БНР: “Явете се на народен радио конкурс “. Беше ме чул по какъв начин пея – тук в Кюстендил, той към този момент не е сред живите – Георги Бояджиев – лека му пръст, доста съм му признателна, тъй като неговото писмо, промени моята орис! И когато, аз споделям, нещо е от Всевишния благословено – то става! Не бях напускала Кюстендил, само че си взех билет за влака, качих се – София, Боже! Слязох на перона.
- А вярвахте ли, че точно Вие ще спечелите този конкурс, който в действителност Ви е първия?
- Да ви призная – нищо не съм мислила. Бях на 17-18 години. И по какъв начин да отида до радиото, аз не познавам София, не познавам нищо, взех едно такси, то ме закара. Имаше 400 индивида на този конкурс от цяла България. Сега по какъв начин съм пяла, какво съм пяла не знам, само че си припомням, бях призната! Бях призната в отбор за национални песни при Българско национално радио – и в действителност там стартира, споделям нашето, и моето създаване като артисти. Ние бяхме млади девойки, имахме гласове, само че не умеехме да пеем. Бяхме непрофесионалисти. Аз в това се убедих доста бързо! И тогава първия ни диригент – Борис Петров, по-късно Димитър Динев, те бяха изключителни, изумителни хора, първо като диригенти, като преподаватели, там започнахме нотно да се ограмотяваме. Там стартира израстването на нашия креативен път и там израснаха доста певици, които са пример на България.
- Като солистка на “Мистериите на българските гласове “, получавате и американската премия “Грами “, нали по този начин?
- Целия ми живот е минал в този хор. По-късно този отбор за национални песни към БНР, когато стана Комитет за телевизия и радио, тогава ние се преместихме към Българска национална телевизия, там бяхме дълги години на щат и когато по-късно швейцарски продуцент, който е омаян от българската национална музика, става наш продуцент, по този начин нашия хор потегли по света. Вече споделих, че съм кръстосала четири континента.
- И също по този начин сте част и от Световната енциклопедия за музика.
- Да, тази която издадоха в Англия – там сме аз, Янка Рупкина и Даниел Спасов. Нашите имена са представени като “допринесли за развиването на международната музикална просвета “, което беше голяма горделивост за нас. Но с хора “Мистериите на българските гласове “ ние безусловно изправихме света на крайници! Пяли сме в най-големите зали по света, аз съм плакала на сцената! Това са единствените места, където аз съм се чувствала горда, че съм българка! И считам, че след тези 56 години, за целия ми труд, който съм вложила, за всичко, което като страст, като възприятие, като отношение, като глас, като отмалялост и като всичко, Съдбата ми се отблагодари! Аз имам всички вероятни награди в България, само че съм извънредно щастлива за тази премия – Орден “Златен век “, който ми се даде за изцяло творчество, който и ще отбележим на тазвечершния концерт.
- Понеже казахте, че първо ясновидка ви е предопределила ориста. Имали ли сте други срещи с ясновидки, които да предопределят вашето бъдеще по-късно?
- Да. Още две. Три срещи имам – наблягам инцидентни, в моя живот, с ясновидки. Никога не съм ги търсила. Тогава не имах вяра в тези неща. Следващата ми среща с ясновидка беше до момента в който заставам на спирката на Александровска болница и чакайки тролея, една красива дама стартира да ме гледа, доста проницателно, аз дори се смутих. Помислих си, че може да се познаваме, само че аз да не се сещам от къде. Тогава тя в един момент пристигна и ми сподели “Вие знаете ли, че пътувате за Съединените щати? “, споделих “О, няма такова нещо. “ Това се случва 1984г. Тя ми отговори “Има, има. В доста огромна вода ще минете, в доста огромен град ще бъдете безпределно щастлива. “. В това време пристигна тролея, тя хукна и преди да се качи се обърна и ми сподели “И доста пъти след това ще бъдете там. “. Аз кръстосах 10 пъти Съединените щати и Канада. И 1984г. за първи път бях там, с нашия Патриарх, той тогава освети българската църква в Ню Йорк. И това, което тя ми сподели – че ще бъда доста пъти там, след това бях 10 пъти в Съединените щати. Третата ми среща с ясновидка беше в Индия, само че дано си остане единствено за мен, защото е доста персонална.
- Невероятна история! За край ще ви попитам какво ще пожелаете на българите за идните коледни и новогодишни празници, а и за днешния ярък празник на християнското семейство?
- Християнското семейство, фамилията по начало е най-голямата полезност, най-малката клетка!
- Запазена ли е, обаче, тази полезност на днешно време?
- Ами вижте, всичко е доста пъстро, доста друго. Но фамилията е най-малката единица, където хората би трябвало доста да се обичат, доста да си оказват помощ. Единственото нещо, което може да ни сплоти – нас, всички българи – това е любовта! Пожелавам на всички читатели на вашата медия, първо да бъдат здрави, тъй като здравето е най-ценното нещо и второ – дано да се обичаме като народ! Малка България ражда доста надарени хора! Нека да осъзнаем това и нашето самочувствие да бъде на по-високо равнище!
Сподели с твоите другари
В музикалната стратегия на именитата изпълнителка, в символ на почитание и обич, се включиха и нейни другари и сътрудници, които поздравиха кюстендилската аудитория със своите осъществявания. Част от тях бяха: Виолета Маринова – национална певица, солистка на хор „ Мистерия на българските гласове “, Милен Иванов и Даниел Спасов – национални артисти, водещи на предаването " Иде нашенската музика ", Добрин Добрев - ослепителен артист, страж на фолклора и традицията – част от “Мистериите на българските гласове “, Галина Дурмушлийска, Слава Соколова – национална певица, Фолклорна групировка „ Струмски лъх “ към читалище „ Братство 1869 “ и други
Залата беше претъпкана от фенове на певицата, фенове и ценители на националната музика, които след края на концерта бяха очаровани “ Тези прелестни мелодии и приказни гласове като че ли правеха мост към космоса! “, обявиха те, като се хванаха на кръщно хоро, към сцената.
На концерта участваха и кметът на община Кюстендил – Петър Паунов, зам.-кметът Светослав Василев и Иван Андонов – ръководител на читалище “Братство “. Олга Борисова, която е почетен жител на град Кюстендил, получи специфичен приветствен адрес от община Кюстендил, голям брой цветя, букети, кошници и дарове. Тя изрече своите големи благодарности както към кмета – господин Петър Паунов, по този начин и към читалище “Братство “ и ръководителя му – Иван Андонов, за прелестната организация на тази фолклорна вечер. На финала на концерта си тя се обърна към публиката с думите:
“Това е нащата национална музика. Тя е галактическа, тя лети! Нека да я обичаме, дано да не я забравяме, дано я предадем на идващите генерации! “
За живота си “преди “ огромната сцена, за знаците на ориста, за премията “Грами “ и още доста любопитни неща, извънредно за сътрудник на Actualno.com от града, описа от първо лице - Олга Борисова:
- Здравейте, г-жо Борисова! За мен е чест, че имам опцията да беседвам с певица от подобен сан като вашия, и то от град Кюстендил!
- Благодаря ви, и за мен е наслаждение да се срещна с вас.
- Искам първо да Ви попитам, през днешния ден в Деня на християнското семейство, по какъв начин избрахте точно в град Кюстендил да визиите своя концерт “С обичта на Олга Борисова “?
- Ами вижте, Кюстендил е моя, нашия град, който аз ще обичам до момента в който ми гледат очите. Ако някой измежду нощ ми каже “Тръгвай за Кюстендил “ – аз потеглям! Това, че концертът ми е обвързван с този празник на християнското семейство е отлично, а към това се прибавя и още един мой персонален празник – тази година получих огромна премия за изцяло творчество – Орден “Златен век “. Много съм щастлива, доста съм радостна, тъй като целия си живот посветих на българската национална ария и би трябвало да ви кажа без минимум пресилване, че бях отдадена единствено на това, тъй като бях все на път, все на концерти.
Аз благодаря на ориста за този подарък – кръстосах четири континента неведнъж! Това изисква доста старания, доста сила, доста време. А хората нормално виждат единствено едната страна на медала – пеенето, концерта, хубавата част. Другата страна, обаче е един голям труд, едно голямо себеотдаване на това, което правиш, взаимни отстъпки... Аз съм дала всичко на българската национална ария и 56 години съм на сцената. Никога в живота си не съм считала, че мога толкоз дълго време да пея. Благодаря и за това!
- В този ред на мисли желая да ви попитам “Предопределена “ ли е вашата орис да се превърнете в една от най-големите български певици за всички времена? Всъщност по какъв начин се случи?
- Вижте, от позицията на моите години, които са към този момент прекалено много, само че по какъв начин да кажа – Бог пази гласа ми! И пея онлайн. От мъдростта, която човек добива, когато бях като Вас – млада, доста неща не знаех и в нищо не имах вяра. Но в този момент безусловно имам вяра в пътя на ориста, в това, че всеки човек идва с някаква задача, която би трябвало да извърши. Когато аз бях в гимназията ученичка, постоянно пеех с един оркестър, който беше за симфонична музика, нямахме различен, само че аз излизам начело, пея национални песни и по този начин постоянно още от напълно дребна съм пяла. Но аз мечтаех да стана трагична актриса. Никога не съм считала, че ще стана професионална певица! И когато завършвах 11-ти клас, във втора гимназия в Кюстендил, получих едно писмо – поканиха ме да се явя на един народен радио конкурс, в София. До тогава, аз не бях напускала границите на град Кюстендил! За мен София беше освен това от Париж – непостижимо, аз не можех да отида даже на екскурзия там, тъй като ние нямахме пари. Единствената причина – липса на пари. Отиват децата, аз оставам и рева на оградата на нашата къща.
И съм била на 12-13 години, когато отново по този начин доста нещастно ронейки сълзи, изпод се зададе една циганка. Много хубаво облечена. Тя се спря пред мен. Гледа ме безмълвно и сподели “За какво плачеш? Кажи ми, за какво плачеш? Ти си родена със звезда на челото, ти по света ще вървиш! “ и си отмина. Това беше първата ми неосъзната среща с огромна ясновидка. Тя си отпътува, аз бях обиколила към този момент половината Европа, когато си спомних, какво си помислих тогава “ Да, да по света ще вървя, аз до София не мога да отида. “ И по този начин аз завършвайки гимназия, получих едно писмо от БНР: “Явете се на народен радио конкурс “. Беше ме чул по какъв начин пея – тук в Кюстендил, той към този момент не е сред живите – Георги Бояджиев – лека му пръст, доста съм му признателна, тъй като неговото писмо, промени моята орис! И когато, аз споделям, нещо е от Всевишния благословено – то става! Не бях напускала Кюстендил, само че си взех билет за влака, качих се – София, Боже! Слязох на перона.
- А вярвахте ли, че точно Вие ще спечелите този конкурс, който в действителност Ви е първия?
- Да ви призная – нищо не съм мислила. Бях на 17-18 години. И по какъв начин да отида до радиото, аз не познавам София, не познавам нищо, взех едно такси, то ме закара. Имаше 400 индивида на този конкурс от цяла България. Сега по какъв начин съм пяла, какво съм пяла не знам, само че си припомням, бях призната! Бях призната в отбор за национални песни при Българско национално радио – и в действителност там стартира, споделям нашето, и моето създаване като артисти. Ние бяхме млади девойки, имахме гласове, само че не умеехме да пеем. Бяхме непрофесионалисти. Аз в това се убедих доста бързо! И тогава първия ни диригент – Борис Петров, по-късно Димитър Динев, те бяха изключителни, изумителни хора, първо като диригенти, като преподаватели, там започнахме нотно да се ограмотяваме. Там стартира израстването на нашия креативен път и там израснаха доста певици, които са пример на България.
- Като солистка на “Мистериите на българските гласове “, получавате и американската премия “Грами “, нали по този начин?
- Целия ми живот е минал в този хор. По-късно този отбор за национални песни към БНР, когато стана Комитет за телевизия и радио, тогава ние се преместихме към Българска национална телевизия, там бяхме дълги години на щат и когато по-късно швейцарски продуцент, който е омаян от българската национална музика, става наш продуцент, по този начин нашия хор потегли по света. Вече споделих, че съм кръстосала четири континента.
- И също по този начин сте част и от Световната енциклопедия за музика.
- Да, тази която издадоха в Англия – там сме аз, Янка Рупкина и Даниел Спасов. Нашите имена са представени като “допринесли за развиването на международната музикална просвета “, което беше голяма горделивост за нас. Но с хора “Мистериите на българските гласове “ ние безусловно изправихме света на крайници! Пяли сме в най-големите зали по света, аз съм плакала на сцената! Това са единствените места, където аз съм се чувствала горда, че съм българка! И считам, че след тези 56 години, за целия ми труд, който съм вложила, за всичко, което като страст, като възприятие, като отношение, като глас, като отмалялост и като всичко, Съдбата ми се отблагодари! Аз имам всички вероятни награди в България, само че съм извънредно щастлива за тази премия – Орден “Златен век “, който ми се даде за изцяло творчество, който и ще отбележим на тазвечершния концерт.
- Понеже казахте, че първо ясновидка ви е предопределила ориста. Имали ли сте други срещи с ясновидки, които да предопределят вашето бъдеще по-късно?
- Да. Още две. Три срещи имам – наблягам инцидентни, в моя живот, с ясновидки. Никога не съм ги търсила. Тогава не имах вяра в тези неща. Следващата ми среща с ясновидка беше до момента в който заставам на спирката на Александровска болница и чакайки тролея, една красива дама стартира да ме гледа, доста проницателно, аз дори се смутих. Помислих си, че може да се познаваме, само че аз да не се сещам от къде. Тогава тя в един момент пристигна и ми сподели “Вие знаете ли, че пътувате за Съединените щати? “, споделих “О, няма такова нещо. “ Това се случва 1984г. Тя ми отговори “Има, има. В доста огромна вода ще минете, в доста огромен град ще бъдете безпределно щастлива. “. В това време пристигна тролея, тя хукна и преди да се качи се обърна и ми сподели “И доста пъти след това ще бъдете там. “. Аз кръстосах 10 пъти Съединените щати и Канада. И 1984г. за първи път бях там, с нашия Патриарх, той тогава освети българската църква в Ню Йорк. И това, което тя ми сподели – че ще бъда доста пъти там, след това бях 10 пъти в Съединените щати. Третата ми среща с ясновидка беше в Индия, само че дано си остане единствено за мен, защото е доста персонална.
- Невероятна история! За край ще ви попитам какво ще пожелаете на българите за идните коледни и новогодишни празници, а и за днешния ярък празник на християнското семейство?
- Християнското семейство, фамилията по начало е най-голямата полезност, най-малката клетка!
- Запазена ли е, обаче, тази полезност на днешно време?
- Ами вижте, всичко е доста пъстро, доста друго. Но фамилията е най-малката единица, където хората би трябвало доста да се обичат, доста да си оказват помощ. Единственото нещо, което може да ни сплоти – нас, всички българи – това е любовта! Пожелавам на всички читатели на вашата медия, първо да бъдат здрави, тъй като здравето е най-ценното нещо и второ – дано да се обичаме като народ! Малка България ражда доста надарени хора! Нека да осъзнаем това и нашето самочувствие да бъде на по-високо равнище!
Сподели с твоите другари
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ