Доц. д-р Н. Янев: Трябва да обединим усилия, така че за всички да се случи най-доброто
На 19 октомври за " Лекар на годината " за 2017 година бе разгласен доцент Д-р Николай Янев, който извърши първата у нас интервенция с потреблението на 3D имплант. В операционната на неврохирургията на „ Пирогов “ доцент Янев в екип от над 20 експерти отстраниха костта и меките тъкани на пациент, изумени от израстък. На тяхно място с микроскопска техника те сложиха самостоятелно направен посредством 3D технологията титаниев имплант. Така 43-годишния онкоболен пациент получи късмет за пълностоен живот.
Доц.д-р Николай Янев има двойно обучение по Медицина и Стоматология, приета компетентност по Лицево-челюстна хирургия в България и по Орална и Лицево-челюстна хирургия във Англия, както и предпазен докторат по Медицина (PhD). Той е Лицево-челюстен хирург в СБАЛ по ЛЧХ – София, Лицево-челюстен хирург в Royal Derby Hospital, Англия, съветник лицево-челюстен хирург към МБАЛ Европа – София и Доцент към МУ – Плевен. Ето какво показа доцент доктор Николай Янев за своите достижения в медицината и развиването на здравната помощ у нас в изявление за Actualno.com.
Осъществихте първата интервенция у нас с потреблението на 3D имплант, значи ли това, че медицината ни към този момент е на едно по-високо равнище?
Въвеждането на сходен вид модерна хирургия в България е позитивно за нашето опазване на здравето и се надяваме то да се случва на регулярна база, каквито са нашите съществени планове. Такава интервенция, даже с по-голям размер, беше осъществена предходната седмица в профилираната болница по лицево-челюстна хирургия. Стараем се на ежеседмична база да реализираме сложни реконструкции на лицето и шията.
Разкажете ни повече за последната интервенция
Това са едни типов вид хирургични интервенции при обширните недостатъци на лицето и шията в резултат на премахването на тумори. Съвременния стандарт на лекуване постанова тези обширни недостатъци да бъдат възстановявани посредством трансплантационни техники с транспорт на тъкани от отдалечени елементи на тялото. В взаимозависимост от това каква е структурата на дефекта ние пренасяме разнообразни тъкани и пришиваме кръвообращението на тези тъкани... Това е главната компликация на тези интервенции, а потреблението на 3D имплантите улеснява захващането на костните структури към дефекта в региона на лицето и шията. Имплантите ни разрешават по-лесно, сполучливо и несъмнено за бъдещето да възвръщаме комплицираните костни недостатъци.
Достъпни ли са тези интервенции за елементарния пациент?
Нашето голямо предпочитание е тези интервенции да бъдат покривани от Националната здравноосигурителна каса. Използваме предоставена клинична пътека за онкологични болести, която обаче надалеч не е приспособена за спецификите на микросъдовата хирургия. Надяваме се да се развие системата на опазване на здравето в България и в този аспект да предлага на здравноосигурените пациенти, т.е. на всички български жители, безусловно безвъзмезден достъп до сходен вид интервенции, както е в Западна Европа.
Работите у нас, само че и във Англия. Наполовина сте тук, само че можехте просто да останете там. Какво Ви накара да се върнете?
Предизвикателствата пред българското опазване на здравето, същинската поддръжка да съм част от развиването навръх българското опазване на здравето и несъмнено необятната вероятност на страната ни като цяло. Тъй като се срещнах с положителните практики на британското опазване на здравето считам, че те са безусловно постижими за нас българите., като стандарт освен в лекуване на обособените болести, а и като взаимодействие сред лекари и пациенти, сред здравни институции, регулиращи опазването на здравето и болничните заведения, сред самите болнични заведения. Едно контролиране на взаимоотношенията на ново равнище, което има в центъра си актуалното опазване на здравето и желанието да се помогне на съответния пациент по допустимо най-хубавия метод. Нищо от това, което ползвам за моите пациенти във Англия не е толкоз комплицирано, че да не може да бъде приложено в България. Напротив! Единственото условие е ние да го пожелаем същински и да обединим напъните си на разнообразни равнища на българското опазване на здравето, с цел да може това да се случи. Удовлетворението ми от това да работя в България и да мога с нещо да допринеса за развиването на българското опазване на здравето е в действителност огромно.
Има огромна демографска рецесия в нашата медицина, която се развива към този момент десетилетия и в огромна част от времето е минавала неусетно. В последните над 10 години имаме цели випуски от медицинските университети в България, които са отпътували в чужбина и имаме голяма рецесия в човешките запаси в опазването на здравето, която ще се задълбочава в случай че не се вземат извънредно незабавни ограничения. Ако в бъдеще желаеме да приказваме за модерно опазване на здравето ще ни е мъчно да го изпълним единствено и заради неналичието на хора. Липса на хора на разнообразни равнища в медицината усещаме и сега. За страдание в композиция с липса на поддръжка за навлизането на актуалните способи от страна на институциите, една объркана здравна система като цяло... това са плодовете това, което сме положили като основа към сегашния миг.
Кои са другите провокации пред опазването на здравето в страната ни съгласно Вас?
Ние лекарите би трябвало да бъдем подкрепени в това да можем да използван на процедура нашите познания и умения, а не всекидневно да се борим със системата, която е устроена по този начин, че не да поддържа нашите старания и да реализира практическото развиване на медицината, а да контролира избрани критерии, които тя е заложила, само че съгласно нас не всеки път са верни. И въз основата на това дали ние съблюдаваме тези критерии тя да ни прави оценка, да ни глобява, да ни лимитира в активността ни... Всички оценяваме икономическото положение в България, само че казусът от вътрешната страна в системата е, че съгласно нас има задоволително средства, само че те не се разпределят вярно. Въпросът за разпределението на средствата в медицината би трябвало да обхване доста по-широк кръг от експерти, от колкото най-горните равнища на опазването на здравето.
Какво е мнението Ви за целесъобразността на клиничните пътеки?
Клиничните пътеки в българския си вид в никакъв случай не могат да поддържат действителното опазване на здравето по съответния съответен метод, от позиция на това, че другите трупи болести и диагнози,които те финансират по еднакъв метод са доста разнообразни. Поради тази причина от години знаем, че би трябвало да бъде въведена друга форма на директно финансиране на здравната активност и това са било то диагностично обвързваните групи или финансиране на съответната операция, както е във Англия – в една интервенция ние правим доста дребни процедури и операции, които са съответно финансирани, за разлика от една обща клинична пътека, която първо е недофинансирана, и второ основава предпоставки едни здравни заведения да лекуват единствено леките диагнози по тази клинична пътека, а за университетските лечебни заведения да остават задълженията и невъзможността те да приложат това за необятен кръг пациенти заради ограничавания.
Смятате ли, че е нарушено доверието сред доктор и пациент?
Това е въпрос, който произлиза от загубата на доверие в обществото ни като цяло. Здравеопазването е един частен образец, освен в загубата на доверие в развиването на тежки форми на експанзия и незаконно отношение по доста въпроси в нашето общество. Загубата на доверие сред лекари и пациенти има изключително измерение и то е обвързвано с най-скъпото нещо, което притежаваме – живота. Поради тази причина виждам в моята процедура в България, че имаме абсолютния запас, притежавайки хората, които могат да развият медицината в България, ние имаме ресурса това нещо да се случи и то в доста скоро време. Но в същото време с лека ръка популяризираме събитията, че за един човек е по-добре да отиде да потърси лекуване в чужбина, от едвам остане да се лекува в България. Това освен основава проблем за развиването на българската медицина, тъй като губи доверието на пациентите към здравната ни система, само че и българските лекари са подложени на критика с лека ръка за всяко едно нещо... От позиция на самия пациент, убеждавам ви, е доста по-добре той да бъде лекуван покрай мястото, където живее, изключително в случай че има онкологично заболяване, в сравнение с да губи месеци в търсене на финансиране, в преживяване на несравним стрес, с цел да откри клиника, която да го лекува в чужбина и по-късно да го върне в България, с цел да се оправя самичък с следствията. Имаме задача не да мислим съответно за себе си, а за това по какъв начин да обединим старания, тъй че за всички да се случи най-хубавото, откакто имаме ресурса да го създадем.
Интервю на Евгения Гигова
Доц.д-р Николай Янев има двойно обучение по Медицина и Стоматология, приета компетентност по Лицево-челюстна хирургия в България и по Орална и Лицево-челюстна хирургия във Англия, както и предпазен докторат по Медицина (PhD). Той е Лицево-челюстен хирург в СБАЛ по ЛЧХ – София, Лицево-челюстен хирург в Royal Derby Hospital, Англия, съветник лицево-челюстен хирург към МБАЛ Европа – София и Доцент към МУ – Плевен. Ето какво показа доцент доктор Николай Янев за своите достижения в медицината и развиването на здравната помощ у нас в изявление за Actualno.com.
Осъществихте първата интервенция у нас с потреблението на 3D имплант, значи ли това, че медицината ни към този момент е на едно по-високо равнище?
Въвеждането на сходен вид модерна хирургия в България е позитивно за нашето опазване на здравето и се надяваме то да се случва на регулярна база, каквито са нашите съществени планове. Такава интервенция, даже с по-голям размер, беше осъществена предходната седмица в профилираната болница по лицево-челюстна хирургия. Стараем се на ежеседмична база да реализираме сложни реконструкции на лицето и шията.
Разкажете ни повече за последната интервенция
Това са едни типов вид хирургични интервенции при обширните недостатъци на лицето и шията в резултат на премахването на тумори. Съвременния стандарт на лекуване постанова тези обширни недостатъци да бъдат възстановявани посредством трансплантационни техники с транспорт на тъкани от отдалечени елементи на тялото. В взаимозависимост от това каква е структурата на дефекта ние пренасяме разнообразни тъкани и пришиваме кръвообращението на тези тъкани... Това е главната компликация на тези интервенции, а потреблението на 3D имплантите улеснява захващането на костните структури към дефекта в региона на лицето и шията. Имплантите ни разрешават по-лесно, сполучливо и несъмнено за бъдещето да възвръщаме комплицираните костни недостатъци.
Достъпни ли са тези интервенции за елементарния пациент?
Нашето голямо предпочитание е тези интервенции да бъдат покривани от Националната здравноосигурителна каса. Използваме предоставена клинична пътека за онкологични болести, която обаче надалеч не е приспособена за спецификите на микросъдовата хирургия. Надяваме се да се развие системата на опазване на здравето в България и в този аспект да предлага на здравноосигурените пациенти, т.е. на всички български жители, безусловно безвъзмезден достъп до сходен вид интервенции, както е в Западна Европа.
Работите у нас, само че и във Англия. Наполовина сте тук, само че можехте просто да останете там. Какво Ви накара да се върнете?
Предизвикателствата пред българското опазване на здравето, същинската поддръжка да съм част от развиването навръх българското опазване на здравето и несъмнено необятната вероятност на страната ни като цяло. Тъй като се срещнах с положителните практики на британското опазване на здравето считам, че те са безусловно постижими за нас българите., като стандарт освен в лекуване на обособените болести, а и като взаимодействие сред лекари и пациенти, сред здравни институции, регулиращи опазването на здравето и болничните заведения, сред самите болнични заведения. Едно контролиране на взаимоотношенията на ново равнище, което има в центъра си актуалното опазване на здравето и желанието да се помогне на съответния пациент по допустимо най-хубавия метод. Нищо от това, което ползвам за моите пациенти във Англия не е толкоз комплицирано, че да не може да бъде приложено в България. Напротив! Единственото условие е ние да го пожелаем същински и да обединим напъните си на разнообразни равнища на българското опазване на здравето, с цел да може това да се случи. Удовлетворението ми от това да работя в България и да мога с нещо да допринеса за развиването на българското опазване на здравето е в действителност огромно.
Има огромна демографска рецесия в нашата медицина, която се развива към този момент десетилетия и в огромна част от времето е минавала неусетно. В последните над 10 години имаме цели випуски от медицинските университети в България, които са отпътували в чужбина и имаме голяма рецесия в човешките запаси в опазването на здравето, която ще се задълбочава в случай че не се вземат извънредно незабавни ограничения. Ако в бъдеще желаеме да приказваме за модерно опазване на здравето ще ни е мъчно да го изпълним единствено и заради неналичието на хора. Липса на хора на разнообразни равнища в медицината усещаме и сега. За страдание в композиция с липса на поддръжка за навлизането на актуалните способи от страна на институциите, една объркана здравна система като цяло... това са плодовете това, което сме положили като основа към сегашния миг.
Кои са другите провокации пред опазването на здравето в страната ни съгласно Вас?
Ние лекарите би трябвало да бъдем подкрепени в това да можем да използван на процедура нашите познания и умения, а не всекидневно да се борим със системата, която е устроена по този начин, че не да поддържа нашите старания и да реализира практическото развиване на медицината, а да контролира избрани критерии, които тя е заложила, само че съгласно нас не всеки път са верни. И въз основата на това дали ние съблюдаваме тези критерии тя да ни прави оценка, да ни глобява, да ни лимитира в активността ни... Всички оценяваме икономическото положение в България, само че казусът от вътрешната страна в системата е, че съгласно нас има задоволително средства, само че те не се разпределят вярно. Въпросът за разпределението на средствата в медицината би трябвало да обхване доста по-широк кръг от експерти, от колкото най-горните равнища на опазването на здравето.
Какво е мнението Ви за целесъобразността на клиничните пътеки?
Клиничните пътеки в българския си вид в никакъв случай не могат да поддържат действителното опазване на здравето по съответния съответен метод, от позиция на това, че другите трупи болести и диагнози,които те финансират по еднакъв метод са доста разнообразни. Поради тази причина от години знаем, че би трябвало да бъде въведена друга форма на директно финансиране на здравната активност и това са било то диагностично обвързваните групи или финансиране на съответната операция, както е във Англия – в една интервенция ние правим доста дребни процедури и операции, които са съответно финансирани, за разлика от една обща клинична пътека, която първо е недофинансирана, и второ основава предпоставки едни здравни заведения да лекуват единствено леките диагнози по тази клинична пътека, а за университетските лечебни заведения да остават задълженията и невъзможността те да приложат това за необятен кръг пациенти заради ограничавания.
Смятате ли, че е нарушено доверието сред доктор и пациент?
Това е въпрос, който произлиза от загубата на доверие в обществото ни като цяло. Здравеопазването е един частен образец, освен в загубата на доверие в развиването на тежки форми на експанзия и незаконно отношение по доста въпроси в нашето общество. Загубата на доверие сред лекари и пациенти има изключително измерение и то е обвързвано с най-скъпото нещо, което притежаваме – живота. Поради тази причина виждам в моята процедура в България, че имаме абсолютния запас, притежавайки хората, които могат да развият медицината в България, ние имаме ресурса това нещо да се случи и то в доста скоро време. Но в същото време с лека ръка популяризираме събитията, че за един човек е по-добре да отиде да потърси лекуване в чужбина, от едвам остане да се лекува в България. Това освен основава проблем за развиването на българската медицина, тъй като губи доверието на пациентите към здравната ни система, само че и българските лекари са подложени на критика с лека ръка за всяко едно нещо... От позиция на самия пациент, убеждавам ви, е доста по-добре той да бъде лекуван покрай мястото, където живее, изключително в случай че има онкологично заболяване, в сравнение с да губи месеци в търсене на финансиране, в преживяване на несравним стрес, с цел да откри клиника, която да го лекува в чужбина и по-късно да го върне в България, с цел да се оправя самичък с следствията. Имаме задача не да мислим съответно за себе си, а за това по какъв начин да обединим старания, тъй че за всички да се случи най-хубавото, откакто имаме ресурса да го създадем.
Интервю на Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ